ЗОР ЗА "ЗОР"

Чл. 4 Чрез публично наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио държавата осигурява на всички граждани на Република България без оглед на етническата им принадлежност достъп до:
...
ал. 2. официалната позиция на държавата по въпросите на обществения живот...

Ако наистина това пише в проектозакона за общественото радиоразпръскване (ЗОР),  всички, на които Член Първи от конституцията до 1990 г. им липсва могат да спят спокойно.  Както и онези, които все се питат защо на БНТ и БНР им викат обществени медии, като те са си държавни. И в това няма нищо лошо, както няма нищо лошо в това да наричаме циганите цигани, а не роми. Въпросът, обаче, дори не е в „държавна позиция за обществения живот”, а в това кой е държавата. А виж, това е интересен въпрос.  По презумпция държавата е законът и в този смисъл представлява своите граждани. Но когато законът се прави за определени интереси, определена цел и в определена полза-кой тогава е държавата? Държавата е този, който оставя вратичките в законите, така необходими на актуални и удобни „играчи”. Държавата е този, който очевидно в ущърб на обществения интерес, гарантира определен финансов и политически такъв. Ако се върнем на изходната точка, ЗОР, защо държавата, която си има НУРТС, на базата на който победителят в процедурата за изграждане на мултиплексите ще гради цифровите трасета, няма да го ползва, а ще прави ново дружество, което ще строи нова мрежа? Която пък, видите ли, ще може да се ползва от всички телевизии. А БНТ и БНР получават правото да правят програчи с частен партньор. Кой ли решава кой да е той, ако се върнем към началото, а именно, че чрез БНТ и БНР народът получава достъп до „официалната позиция на държавата по въпросите на обществения живот”. Значи, държавата.  А кой е държавата вече стана ясно. Отгоре на всичко,  ръководството на държавната компания, която ще дирижира цифровото излъчване на БНТ и БНР, ще се назначава като това на ДАНС! Объркването става пълно, защото ЗОР кореспондира с още 2 закона-за електронните събощения и за радиото и телевизията. И както е по правило в България, още преди да е приет, той налага промени във вече съществуващите закони. И в промените в тях. И така, докато всички съвсем се объркат. Включително депутатите, които трябва да ги гласуват. И най-вече зрителите, които ще гледат резултата от тази законова помия.  И ще бъдат надлежно информирани за „официалната позиция на държавата по въпросите на обществения живот”...

 

Share