Мажор(итарно) за празниците

Адски е тъпо да мразиш празниците. Комплексарско е някак си и а ла Дориан Грей, твърде префърцунено. Но винаги съм мразила празниците- от Коледа, през Великден, рождения си ден и така пак до Коледа. Прекарах доста години в чудене защо. Това е един  от редките случаи, когато житейският опит помага да намериш отговора. Когато пообщуваш достатъчно дълго с хората въобще и с особената порода, наречени роднини, няма как да не ти се изясни. И няма как да не се чудиш защо тези хора, които прекарват цяла година в интриги, делби и опити да ти се бъркат в живота веднъж годишно се събират около масата и видиш ли, настъпва световната любов. Впоследствие разбираш, че не само у вас е така. Ето го президентът, социалист, та макар и на всички българи, първа кипра до олтара в „Александър Невски”, чака благодатния огън от Божи гроб или откъдето. При това, на живо по БНТ!!! В църквите е бой за свещи и опашки от хора, които бързат за повторението на „Вип брадър”. Отците проповядват „пътя, истината и живота”, а после се качват в лимузините си и спретват спа центрове в епархиите по морето. Има и други, разбира се, познавам такива, които, обаче, не обичат да говорят за делата на клира, неудобно им е. То и на мен ми е неудобно понякога да чета новини, ама нейсе. Затова смятам да прочета новата книга на Даниел Ввълчев. Отдавна се чудя какво да работя, та да имам време да пиша книги, а то-трябвало да стана министър. Остава да си избера партията. Всъщност не. Аз съм личност, значи ще съм мажоритарен. Ще го играя работеща майка, отдадена на социални каузи и стопроцента неподкупна. Никакви пенсионери по хотелите-само детски лагери на половин цена. И ленински съботници за родителите да строят детски градини. А ако ме припознаят като твърде лява, ще ги накарам да си плащат за удоволствието. Не, това не е по „Синята коалиция”.  Марк Твен. „Том Сойър”.  

Share