Рицари на безочието

Станишев отказа да стане „Рицар на книгата”...Колко тъжно...Не, че отказа, защото той не отказа, просто не му хареса, че има и против...А че тъкмо издателите на книги решиха да го произведат в рицар. Не хотелиерите. Не строителите. Не БНТ и Нова телевизия. Дори не и Ирена Кръстева. А издателите на книги. Няма как да не си спомним за другия и единствен досега по-тъжен срлучай в историята-когато Съюзът на писателите сключи договор с Румен Петков, а именно с МВР, за нова българска литература възпяваща достойнството на българския полицай. А защо мислите премиерът е удостоен с почетната титла: „ за развитието на книжния сектор и утвърждаването на българската книга и четенето като основни фактори за духовното израстване на личността”.  Може би брошурката „Защото сме социалисти” е дала тласък на книжния пазар, покрай който са се продали и неактуални заглавия като събраните съчинения на Тодор Живков? Или е отбелязала рекордни продажби сама по себе си? Ми да бяха дали наградата на Лили Иванова- медиите й ядоха парцалите доста дълго време. Или е допринесла за повече четящи българи? Или за духовното израстване на личността? Откровено казано, прочетох брошурката. Запомних само че ако дойдат извънземните и не ни избият на първо четене, и те ще се окажат социалисти. И защо не наградиха министъра на образованието, който също пише- за Мечо Пух, „Аз съм българче” и за това какво прави един министър в свободното си време. Не съм чела творбата, но познавайки похватите на автора, може и да е безмислено, но поне няма да е написано като за сказка в читалището. Та дойдох си на думата. Всъщност, премиерът е награден не защото е прописал, а защото е дал 9 милиона за читалищата. Които какво правят? Поставят „Многострадална Геновева” за бабите на село? Приютяват местните партийни клубове. Въпросът е какво ги боли това  издателите? Някои от несъгласните издателства определиха случката като невиждано слагачество. Моля? Чак пък невиждано! И по-страшни работи сме гледали. Затова не се отказвайте, уважаеми издатели. Има още кандидат-рицари. Например: Пламен Орешарски за творбата „Бюджет 2009 по време на криза”. Румен Овчаров с апокрифа „Газови договори 2006”. Емилия Масларова с гротеската „Пенсионери на море”. Асен Гагаузов с трагедията „Батко, братко и златната ябълка”. А президента? Той що е изписал! При това по важни, исторически теми. Има и други, ръкописни страници, но папката изчезна някак си, та ако я намерите-наградете го! Ако откриете автора на Закона за публичното радиоразпръскване- и него наградете! Но му кажете да не пише кримки, защото всички разбрахме кои са „лошите” много бързо. И така нататък, много са кандидатите за рицари. Няма да ви стигнат статуетките.Но така е, уважаеми издатели, защото ако накой български автор, който няма късмета да е на власт, иска да издаде книга, вие го пращате да си търси спонсор. А парите за книги давате за статуетки. 

Share