вторник, 7 април 2009 г.

О, Музо!

Поради професионални изкривявания в малките часове на нощта се зачетох в утрешната преса. И едно уж невинно заглавие от задните страници на „Монитор” ме накара да се разсъня и да се върна на компютъра. Есил Дюран (за невежите ще обясня, че това е фолкпевица, при това известна) дала интервю, озаглавено”Искам да се занимавам с телевизия”. До тук, нищо, което чак толкова да ме разстрои. Вече съм прочела всички кулоарни новини от БНТ, анализите на сутрешните блокове и знам наизуст последните промени в ЗЕС. Но. Видиш ли, Есил Дюран ужасно се разстроила, след като чела някакъв анализ на Явор Дачков за фолка и там, разбирате ли, нейното име не било споменато нито веднъж! Журналистите трябва да бъдат по-обективни, маха с пръст дивата. И незнайно как, единствената ми асоциация е с премиера Сергей Станишев. Нищо музикално, той все пак го играе рокер и вероятно си ляга с „Рейнбоу” или дори „Металика”, дай боже! Но имаше един случай, в който той прати гневно писмо на директора на СNN, в който му нареди да бъде по-обективен и да се поправи по отношение на България. Става дума за оня репортаж с плевенските цигани, използвани като главен герой в репортаж на тема „България мръзне без газ”. Не че сравнявам Сергей с Есил или Дачков със  СNN, просто маниерът, маниерът....Медиите са виновни! И са виновни, в края на краищата. Просто пребройте статиите и репортажите за опитите на МВР да ни дебне в Интернет за последните дни....И тези за поредните спрени , замразени, отложени и т.н. пари от ЕС.  А сега пребройте тези за вафлите с меланин, които никой в държавата не знае кои са! Дааа, трудно се купуват избиратели, които не приемат вафли, защото имат едно наум! Но пък Есил ако им заведем....Или да яхнем мотора и да влеем малко страст в поизстиналата електорална кръв...И какво ни остава накрая-да повярваме на новобрачната Гергана Паси, която открила, че в НДСВ нямало качествени мъже. Резултатът е едно голямо „Под игото”, за да завърша с прегледа на печата. И не е проблемът, колеги, че след общия ни труд се почуствах като Мунчо...Проблемът е че Мунчо, вероятно в добрите традиции на Дюма и подлистниците, говори (и пише) като за идиоти. В идиотизмите е проблемът. Не в идиотите.
Share

1 коментар:

  1. А колко щеше да е хубаво вместо като Мунчо да можеш да се почувстваш като Монк :)

    ОтговорИзтриване