понеделник, 28 септември 2009 г.

Безвъпросните хора

Имало едно време една далечна страна, от обратната страна на Атлантика и от другата страна на Босфора. В страната царувал цар, който не обичал въпросите. Каквото и да го питали, той казвал, каквото си е наумил. Или обръщал гръб на питащия.

И така лека полека поданиците свикнали да не задават въпроси. Първо спрeли да питат царя. После спрeли да питат царедворците. Дори дворцовия готвач не смеел да пита какво да приготви за царската трапеза.

После хората спрели да питат съседите си как са, жените спрели да питат мъжете как е минал денят им, а мъжете спрели да питат децата били ли са послушни. И Дядо Коледа вече не питал „Деца, слушахте ли тая година?!”. Децата спрели да питат защо това, защо онова, както били правили векове преди това.

И настанало кротко мълчание, нарушавано само от гласа на царския вестоносец, който известявал за това или онова. В началото хората били доволни, после не толкова. Накрая решили, че така повече не може. Но не знаели какво да направят. Само най-старите помнели, че имало време, в което нещо можело да се направи-да се говори. Но били забравили как точно се правело това.

Ако очаквате края на историята, няма такъв. Защото всички, които не искали да си мълчат, избягали през девет царства в десето. А безвъпросните хора мълчали толкова дълго, че светът забравил за тях. Днес никой не знае има ли ги още там, от обратната страна на Атлантика и от другата страна на Босфора. А и те вероятно не знаят има ли го останалия свят. Защото не знаят как да попитат. И няма кой да им отговори.

Share

понеделник, 14 септември 2009 г.

Непосилната лекота на президенството

Вероятно не е лесно да скачаш по дънки на волейболен мач, с ясното съзнание, че утре един вестник ще публикува един доклад, писан уж от икономисти и уж без твое знание, в който ще напишат нещо странно на пръв поглед. Малоумно, каза Симеон Дянков. А дали? Нулева данъчна ставка за хората с доход до 1000 лева и 20 процента и прогресивно за тези с доход над 3000. Сиреч, богатите. Като се абстрахираме от уртикарията, попълзяла всеки икономист, прочел доклада или по-скоро версията за печат в „Труд”, остават няколко неприятни усещания дори у непрофесионалистите. Например: до скоро дори синдикатите не си позволяваха да коментират необлагаем минимум за доходите до 1000 лева, санитарният минимум беше около 300-те. 10 процента данък за доходите от 1000 до 3000 лева някак си ги легитимира, т.е. като нормална средна заплата у нас, нали е модерно да се говори за средна класа. Виж, трите хилядарки бодат очите. Това са богаташите, чорбаджиите, които по стара българска презумпция са лошите, експлоататорите, които трупат благини на чужд гръб и с чужд труд. А дали е така? Скоро в частен разговор един познат ми разказа, че заради кризата големите фирми вече били склонни да наемат висши мениджъри и за под 10 хиляди лева. Въй, престъпниците! 10 хилядарки, те сигурно и нова кола имат! Смешно ли ви е? Ама на президента не му е! Нищо, че се прави на ощипан и докладът бил писан от други хора и още преди изборите, и той видите ли нищо не знаел! И това не били негови идеи! Нищо, че най-официално ще ги представи в петък. Защото помните ли, че той беше социалният президент, а мандатът е преполовен, пък Бойко е яхнал коня и първите страници, а БСП-то линее във вътрешни ежби и няма кой да крепи имиджа на държавната глава, колкото е останал. И Първанов реши да играе ва банк. Верно, ще го намразят, ама колко са тия с 3000 заплата спрямо тия с до 1000-процентът е важен, електоратът! А той от енергийни стратегии не се вълнува. Не е лесно да си социален президент, щото некак си си длъжен да правиш нещо, или поне да говориш, за бедните. И срещу богатите. Точно както преди 9-ти и преди 10-ти. Защото за теб промяна няма. Важното е да сме равни. Някой има нова кола-да му се вдигнат данъците! Някой е учил много и работи повече- да му се вдигнат данъците! Някой е изплувал-да го дръпнем обратно в казана! Ама има пет пръста чело вместо два? Да му се свали скалпа! И само да е посмял оная му работа наистина да е 21 сантиметра- да се скъси! Не повече от 15. Всъщност, защо да се скъсява, да плаща по-висок данък, да напълни НОИ. Или пък, я да се скъси, да не подбива самочувствието на другите! Важното е да сме равни, еднакви. Защото така е лесно да си добър президент. Разликата идва просто от титлата. И все пак е тъжно, господин президент, когато за първи път от много време бием Русия на волейбол, да се чудим Вие за кого сте викали. Сигурно е трудно за един президент, от когото почти нищо не зависи, да си намира смислена работа. Но да пазиш авторитета си, своя и на институцията, е достатъчно трудно. А се оказа непосилно за това президентство.

Share

събота, 12 септември 2009 г.

Чеширският котарак броди из България

За да преминеш в паралелна реалност не е задължително да четеш Стругацки. Новините са напълно достатъчни. Ето например какво ни очаква в събота, 12 септември 2009 година.

Министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев организира работна среща за бъдещето на донорството и трансплантациите. Срещата е не къде да е, а в Банкя. Нали помните кой е идеолога на кампанията „Стани донор, за да те клонират!”.

Самодейният театрален състав при Дома на енергетика към АЕЦ “Козлодуй” ще представи на сцената на Народния театър “Иван Вазов” най-новата си постановка “Деликатно нещо е душата” от Димитър Динев, с режисьор Бойко Илиев. Проявата е част от празничната програма, с която АЕЦ “Козлодуй”, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД, отбелязва своята 35-годишнина. Очаква се на премиерата да присъстват президентът Георги Първанов и руският премиер Владимир Путин, да се разберат по мъжки ревнува ли Първанов от Борисов и душевността ли е по-важна за Путин или черния колан. По непотвърдена информация пиесата е писана по секретните договори между България и Русия, които драматургът е чел на руски в Москва, защото там не са секретни.

В неделя министърът на образованието г-жа Фандъкова ще рисува графити, аа в понеделник ще пресича улиците с група първокласници, свикани 1 ден по-рано да обикалят квартала около училището заради плавното преливане на предизборната кампания за министър в такава за кмет.

Също в понеделник президент и премиер ще си мерят ПР-а, след като първо първият свика Консултативния съвет за национална сигурност с около година и нещо закъснение, а после вторият му натрие носа с презентация по темата „Магистралите по-дълги от софийското метро”.

Чудя се ако пред очите ни се случи нещо нормално, ще го забележим ли изобщо или ще го обявим за пълна лудост, защото така сме свикнали. Да живеем в Огледалния свят.

Share