Колко е важно да бъдеш последователен

Мамо, защо когато искам да ми купиш „Плейстейшън” казваш, че съм малък, а когато не си подреждам стаята-че вече съм голям, кое е вярното?

Този въпрос на моя син винаги светва в главата ми, когато се опитвам да му обясня нещо, обикновено свързано с права и задължения. С децата трябва да се говори честно и винаги-последователно, защото всеки път, когато ви хванат в противоречие или изхлузване, губите по една родителска точка. А те, за разлика от шофьорските, не се възстановяват.

Затова може би съм особено чувствителна към политиците, които не спазват това златно правило на последователността. В това отношение особено емблематичен е премиерът Бойко Борисов. И парадоксално, не защото е най-непоследователен, а защото, тъй като говори доста конкретно и образно, противоречието лесно се забелязва (опитайте се да хватенете в противоречие президента Георги Първанов, например, който във всеки случай и за всеки случай е някъде по средата на всички позиции, овъртолен в клишета)

Бойко Борисов обаче обикновено е прям, ясен, та чак демонстративен. Например на 21 януари той обяви, че ще назначи Илиян Михов за трети вицепремиер в правителството защото :

"Освен за еврофондовете, ще помага и на Дянков по връзването ни в Еврозоната, ще помага и на Трайков при взимането на тежки решения в икономиката. Просто подсилвам правителството с още един ум".

Точно 9 дни по-късно, когато самият Михов обяви, че е помолил участието му в кабинета да бъде „замразено”, без да обясни защо, Борисов коментира пред журналисти:

„Аз съм преценил, казал съм, имам готовност и когато е необходимо ще постъпя както намеря за добре. Как ще си подредя отбора, кога ще го подсиля, кога ще включа нови играчи, си е само мое решение. Мисля, че се справяме прекрасно до този момент. Понеже в момента правителството ни върви много добре, виждате как ни приемат навсякъде в Европа, не виждам смисъл да правя тази промяна сега.„

И двете неща са верни по принцип. Пълно право на премиера е както да реши да подсили екипа си с още един ум, така и да прецени, че правителството върви добре и няма нужда от промени. Не може, обаче, и двете да са едновременно верни. Всъщност, не съвсем едновременно, а с разлика от 9 дни. Дори и за Бойко Борисов това е твърде кратко време, за да си промени мнението. Остава да го е променил самият Илиян Михов, за когото и без това се чудехме защо би оставил престижното си преподавателско място и комфортния си живот, за да работи по 30 часа като колегата си Дянков (по думите на Борисов) Това няма как да го разберем. Нито пък дали някой е променил мението на премиера (изобщо не вярвам на тия, които веднаха прозряха тъмносинята сянка на Костов, който публично разкритикува позицията на Михов за валутния борд). Единствената промяна за последните 10 дни, която (макар и полулегално) стана публичен факт, беше назначаването на Кольо Парамов за икономически съветник на премиера. Според самия Борисов обаче „той е от месеци икономически съветник, но много пъти много хора проспиват тези неща, после ги вадят и започват да ги коментират.” Очевидно доста хора сме проспали събитието. Иначе не бихме пропуснали да споменем, че Кольо Парамов е бил служител на Държавна сигурност, резидент по "турското" направление под псевдонима Яков. И че е бил на висок пост в БНБ между 1995 и 1998 (когато банките гърмяха като туршии с оцет- менте).

Напълно разбирам защо този съветник не е афиширан шумно, както това стана с Илиян Михов например. Не разбирам само защо първият е назначен, та вече има и кабинет в Министерския съвет, а вторият се наложи сконфузено да обяснява по телевизиите , че сам се е оттеглил.

Най-лошото от всичко е, че от това се възползва (слава богу, не колкото би могла ако имаше поне един умен човек там!) БСП. Но поне успява да направи така, че всички критики към сегашното управление да наливат вода в нейната мелница. А едва ли има човек в България, който би казал (дори и при спомена за Румяна Желева, за която Борисов до последно твърдеше, че е жертва на заговор, а после изведнъж се оказа, че както вече бил казал, се представила лошо!) ), че управлението на „тройната коалиция” не беше чак толкова лошо. Беше и още как!

И тъкмо защото не сме го забравили, искаме да чуваме смислени отговори от сегашния премиер. Борисов често казва, че чрез него говори народът. Затова не бива да прави така, щото да изглежда, че народът не знае какво иска.

Share