Младият мъж изплува над ледените води на реката и мъчително си пое въздух. Студената струя разцепи дробовете му, очите му се насълзиха от усилието, но единственото което чуваше бяха одобрителните възгласи на тълпата. Едва тогава осъзна, че е успял.
Излезе от водата олюлявайки се, но гордо вдигнал кръста. Докато за първи път в живота си получаваше аплодисменти, си мислеше, че това е добър знак, да извади кръста на Богоявление. Работа се намираше трудно, дори и за сам човек беше проблем да изкара до заплата без заеми, а пък имаше майка и баща, двама братя и те без работа, а пък сестра му чакаше мъжа си да се върне от гурбет вече пета година. Но сега може би щеше да потръгне, все пак, божият кръст е това, мислеше си.
Темелко, Темелко, я дай тука да целуваме и ние за здраве!, провикна се възрастна жена. Той протегна сребърния кръст, тя побутна внучето си напред да целуне кръста, после се наведе сама, а накрая тикна смачкани 2 лева във вкочанените пръсти на Темелко. Последваха я и други, които също му дадоха по левче, по два, за да целунат кръста.
Когато тълпата се извървя и поляната опустя, Темелко се огледа. Видя само един човек да седи, загледан някъде в тънката мъглица над реката. Младият мъж се приближи и с дясната ръка му поднесе да целуне кръста, а лявата протегна да прибере лептата. Мъжът обърна към него големите си светли очи и поклати глава. После каза: Аз трябваше да дойда при теб, а не ти при мен. Стана, тръгна към реката и нагази в ледената вода, без да я развълнува.
Кой си ти?, попита Темелко.
Йоан, каза гласът от мъглата.
Истинската история на Темелко вижте тук:
:)))...Разкошно!...
ОтговорИзтриванеВъх, ах, ох, их...
ОтговорИзтриванеСякаш излязло изпод изкусното перо на средношколна учителка по БЕЛ, мечтала някога да стане поетеса.
Колко човешка топлота, какъв финес!
Душа - камбана...
Мисля, че човек трябва да има по-верен критерий и да не се излага така. Сред нас, все пак, има и интелигентни хора.
ОтговорИзтриванеАз пък мисля, че е въпрос на елементарно възпитание да си напишеш поне името като се скъсваш да се заяждаш. Ама де тая смелост...
ОтговорИзтриванеНа мен ми харесва как Ралица превръща случки от мрачното ежедневие в импресии.
Да, бе, нямам си работа да се регистрирам наляво-надясно за нечий хатър.
ОтговорИзтриванеИначе съм вторият анонимен - за сведение, щото явно не сме едно и също лице всички анонимни.
Между другото, ако знам, че някой си е избрал ника "Х" или че се казва Константин Куцков (например), това не го прави по-малко анонимен за мен.
Суетата си има цена. Част от нея е да търпиш критики. Ако на авторката не й харесва да има анонимни критикари, може да изключи съответните функции или просто да трие.
P.S.
ОтговорИзтриванеТя (авторката) не го прави (вж. последния абзац на предходния коментар), което съответно й прави чест.
Уточнявам, защото не става съвсем ясно от предходния ми коментар.
Този блог ми прилича на т.н. лексикони в гимназиалния курс, спомняте ли си ги? Неслучайно на Ре-ТиВи не й потръгна бизнесът. Само с пари не става, трябва и акъл!
ОтговорИзтриванеЛюбопитно ми е откъде е тая злоба (определено не е просто критика). Ако имаше име с личност зад него, можеше да стане ясно откъде и защо идва. Все пак това е просто блог и за да се хаби толкова енергия в жлъчни коментари в стил "зарязана любовница", явно има някаква по-дълбока причина от несъгласие с художествените качества на постингите.
ОтговорИзтриванеНе искам да правя коментари за художествените качества на точно този постинг. Но РЕ:Тв беше единствената качествена телевизия на родна земя и откакто я няма, не гледам никаква българска телевизия. Беше политически оцветена, което е дразнещо, но и другите медии са. Така че ако трябва да избирам между пристрастната РЕ:Тв и изтъпления ала ВИП Денс или Бареков, избирам РЕ:Тв. Там поне говорят правилен български.
ОтговорИзтриванеНай-смирено и без всякакво заяждане моля, ако може авторката да ми обясни идеята на писанието и най-вече последния абзац, защото не ми е ясно, а се имам за интелигентен човек и в някаква степен специалист по литература.
ОтговорИзтриванеМного бедно съчинение откъм персонажи! Къде е овчарят, който нежно милва новородените агънца, къде е грубата напукана ръка на орача, която поднася бъклицата за богат берекет. А идейният завършек на съчинението спокойно можеше да открие своята поанта в сгушената в снега снага на махленския пияница Чако, който разбуден от диалога на двамата герои свойски прегръща Темелко и си го подкарва към къщето да си допият двамата заедно. Щото тя ракията не овехтява, ама има един недостатък- нетърпелива е и не може да чака.
ОтговорИзтриванеИзненадан съм! Каква топлина в студа! Добра си!
ОтговорИзтриване