вторник, 12 януари 2010 г.

"Макдоналдс" днес или надежда за утре

Каква е границата на човешката издръжливост? На търпението да правиш нещата както трябва, пък те да стават както щат? На нуждата да осмислиш живота си по собствените си критерии, въпреки че те очевидно се разминават с тези на мнозинството, от което зависиш - все пак сме демокрация! Каква е причината да упорстваш да бъдеш себе си, да отстояваш идеалите си, ако и да са наивни на фона на действителността. Поне на действителността такава, каквато ти я вменяват правителството, медиите, хората в трамвая или в университета.

Когато бях на 18, си отговарях на тези въпроси с доволна доза конформизъм: не може, ако всички смятат иначе, аз да съм права. И направих множество усилия да се нагодя към системата. Работех на 3 места, бях шерп на хора, решени на всяка цена да пробият в професията, но на чужд гръб; за да си позволя лукса да правя новини в телевизия, през уикендите работех халтура; убеждавах се упорито, че висшият пилотаж в журналистиката е да те канят на задгранични визити на президента и да водиш новини.

Стана ясно, че тъй като никога не съм можела да казвам "не мога" и да печеля покровители, няма да пробия в този бизнес. Оттеглих се, родих децата си и смятах, че съм направила правилния избор. Когато за първи път се появих на телевизионния екран, при това напълно случайно, си казах, че всички, които ме критикуват, са прави, защото знаят повече и разбират повече. И година и половина работих по 18 часа, за да докажа, че са прави. Е, не успях. Отказах се. За втори път. След това отново се върнах, за кратко.

Кратко, кратко, колко да е кратко? Колкото да разбера, че винаги съм била права, само че не съм си вярвала. Била съм права, че човек трябва да дава винаги най-доброто от себе си не заради другите, а заради себе си. Да иска максималното, за да има винаги какво още да иска. Да бъде честен със себе си, за да бъде честен и с публиката си. Години наред се питах защо избрах журналистиката за професия. Отговорът винаги е бил един и същ: защото искам да променя света. Защото вярвам, че хората може и да не могат да бъдат добри, но могат да бъдат мислещи, целеустремени, съзидателни същества. Защото ако всеки един от нас е недоволен от нещо,

заедно можем да сме критични

И да достигнем критичната маса, която е двигател на промените.

Днес на 33 години често пъти съм склонна да приема това за наивизъм, който, макар и да е трогателен, е непрактичен и непродуктивен. И да си внуша, че действителността е друга и иска от мен други отговорности и друго поведение. По-зряло, по-прагматично. И въпреки това всеки път, когато трябва да взема решение относно бъдещето си, аз отново си спомням голямата цел - да променя света. Сега, когато за трети път в живота си избирам между това да бъда журналист и да бъда каквото и да е друго, въпросът има съвсем цинично измерение - да говоря определени неща, да спазвам определена политика и срещу това да получавам определена (сигурна) заплата. Това е, което правят-вярват-убеждават ме всички. Това е, което би направила една зряла жена и една отговорна майка. И все пак, гложди ме нещо... и все пак, нали щях да променям света? Какво да дам на децата си - "Макдоналдс" сега или примера да продължат, да не спират, защото утре ще е по-добре? Да, може би никой не е променил света, като е писателствал. Може би не е намалил температурата на Земята, не е свалил престъпна власт, не е спасил човешки живот. Но ако е дал на някого повод да помисли, да се развълнува, да се почувства част от някаква идея, различна от насъщното тук и сега... Не е ли това достатъчен аргумент за всеки от нас, пишещите, обществено ангажираните, да продължи да го прави

със свободна и чиста съвест

Защото иначе ще замлъкнем, ще караме по инерция, ще спрем да мислим и да чувстваме кое е добро и зло.

За това ни трябват провокатори. С които дали сме или не сме съгласни, няма значение. Трябва да има хора, които да хвърлят камъни в блатото. За да има движение. Докато има движение, има живот. А животът е достатъчна причина човек да се постарае. Защото, както пише в една умна книга, всичко, което си струва да се направи, си струва да се направи добре.

Текстът е публикуван във в."Сега"

Share

13 коментара:

  1. Здравейте, направо ме замисли ... не е за вярване и в същото време очевидно е истина. Да променим света към добро е страхотна идея, минавала през главата на повечето млади хора.В 99 процента от случаите мимолетно, другия процент наистина се опитва, но Вие г-жо Ковачева сте от много малката част хора,
    приели идеята за основа в ценностната си система и опитали се да живеят според съвестта си.
    Очарователно наивно! Мисля че пишете страхотно.
    Много малко са хората, които ще споделят, че са минали години от живота им да правят всичко за да докажат че другите са прави и не са успели. Не са прави ! Затова не сте успели .
    Само за блатото и камъните не съм много съгласен, защо да се хвърлят камъни ?... може да се направи оризище или нещо полезно с едно блато.

    ОтговорИзтриване
  2. Че е наивно - наивно е, но не е очарователно.
    На тази възраст такива въпроси не се задават показно, пред публика. На тази възраст или правиш каквото смяташ, че е редно, или не. Всичко друго, вкл. подобни театрални монолози, е суета.

    А споменаването на Макдоналдс ни в клин, ни в ръкав, но с извеждане в заглавието, пък е твърде, твърде елементарен прийом.

    ОтговорИзтриване
  3. Тази публикация за самонавиване ли е или за навиване на другите? ;)

    Не е лоша - действа мотивиращо и ми обслужва интереса хората да гонят собственото си благополучие, не да се водят по това, което им вменява пропагандата.

    ОтговорИзтриване
  4. Ралица,продължавай в този дух!
    Връщаш вярата на много хора, че си заслужава да са в България.
    По-добре "наивни" и добри,отколкото "нагли" и ЗЛИ!!!

    ОтговорИзтриване
  5. Хм, истинските журналисти сега са блогърите, четените такива. В такъв смисъл дилема май няма :)

    ОтговорИзтриване
  6. Добре де, вече всички разбрахме, че сте родили деца, че сте безработна, а освен това и много мързелива. Показаха Ви няколко пъти по талавизията и решихте, че отгоре на всичко сте и интелигентна. Ама дотолкова интелигентна, че и последователи, представете си, да водите след себе си. Никой не е длъжен насила да влиза в блога Ви и да чете наивистичните Ви ментални полюции, но тези, които попадат тук случайно, рискуват да се оцапат без да искат. За такива и пиша този "коментар".
    Колкото до книгата, за която по момински нерешително се чудите дали да напишете или не... ами, знаете ли, по-добре не я пишете. Стотината читатели няма да загубят вярната посока без нея. Или пък добре- напишете я. Ние от това няма да се разстроим.

    ОтговорИзтриване
  7. Браво, Ралица, само така! Прочетох тоя анонимен българин, вбесих се...изпуших една цигара да ми мине и реших да те поздравя, по-важно е! На 51 години съм и винаги съм се съмнявал в себе си, заради такива хора и това уж "обществено" мнение в България- страната, дето е без общество от дявол-знай кога?!... Той сигурно е от ония, които искат чушкопеци и смятат, че 9.09.1944г. е най-важната дата за миналия век...Нещастници!...както и да е...Миналата година си дадох дума, че така или иначе загубих всичко, ама поне да си остана твърд и принципен, пък да става квото ще! Човек цял живот избира между лесното и правилното...
    Костадин

    ОтговорИзтриване
  8. до загрижения анонимен: Извинете вие мазохист ли сте или е обикновена злоба това?

    ОтговорИзтриване
  9. Skupa Ralitza,

    Iznenadan sum bezkraino priatno ot Vashata inreligentnost i neveroiatna chuvstvitelnost.

    Tova koeto poblikuvate e glutka chist, kristalen vuzduh za vseki edin intelegenten choveck, koito ne e duhuvno poguben ot chlagata i povsemesthata bezduhovnost v Bulgaria.

    Blagodaria Vi za udovolsvieto, koeto mi dostaviate, kogato Vi cheta. Molia Vi, produljavaite i ne se obezkurajavaite ot bezduhovnosta. Vie ste nujna na vsichki onezi koito iskat da dishat svobodno i uvereno v miasto kudeto sa zaobikoleni ot duhoven mrak i bezishodica. Jiveia ot 19 g. v USA i ne sum se vrushtal v BG imeno po tazi prichina. Moje bi Vie i horata kato Vas shte budat prichinata ako niakoi den poiskam da se vurna.

    Blagodaria Vi ot surze!

    Roman Borgman

    ОтговорИзтриване
  10. Поздравления!Подкрепям Ви!Практически и конкретно, всеки ден по малко, в личен и професионален план.Нещата се променят,когато станем Зрящи.Учителка съм.Тук нещата се Случват.
    Успех!

    ОтговорИзтриване
  11. Такива слова стоплят и събуждат Човещината. Рядко се пишат текстовете, които са преминали през Сърцето и Душата и са просветлили Разума.Малко са хората, които са погледнали дълбоко в сърцето си(ако имат сърца) и са споделили това. Иска се сила и смелост.
    Но вестник "Сега" неразбирам. Трябва да се запази Чистотата.

    ОтговорИзтриване
  12. @13 януари 2010 05:05
    ... ами, знаете ли, злобата ще Ви изяде Душата/ ако още нещо добро Й е останало/

    ОтговорИзтриване
  13. Драга Ралица, нямате представа колко сте права! На всичко отгоре и добре сте го написала. Не се „вързвайте” на някои от коментаторите или са глупави и не разбират или разбират и Ви завиждат, яд ги е че не могат и те. Не им е дадено да усетят, колко е хубаво да можеш да кажеш: „ Да днес нямаме достатъчно въглища и ни е студено, да днес нямаме достатъчно храна и не си дояждаме, но от днес сме свободни” (не мога да цитирам точно но смисълът е този).

    ОтговорИзтриване