понеделник, 21 юни 2010 г.

WTF...

Какъв й е проблемът на България, че дори всички да са наопаки, тя пак е на терсене? На пръв поглед нищо й няма. Демократична държава (since 1989, както пише по хубавите уискита, ама обикновено с поне 100 години отгоре), член на Европейския съюз, с дясноцентристко управление. Дефицитът малък, икономиката излиза от кризата, доверието в правителството- високо. С трън да завъртиш, няма какъв кусур да закачиш.

И в същото време има нещо сбъркано. Като почнеш от маниера на премиера, който е склонен да си покаже листчетата с английските думи по телевизията и е готов винаги да свали цената на нещо, щом хората са недоволни. Или правителството, в което едната ръка сякаш не знае какво прави другата, а министрите трябва да хвърлят боб, за да знаят с каква идея се е събудил днес началникът им. Минеш през паламента, където положението е като в пионерски лагер- дружинната като свири сбор и всички се строяват на плаца и вдигат ръка за поздрав. И стигнеш до редовите граждани, които все повече заприличват на селяни. Да не се обиждат хората, живеещи на село, но не става дума за тях. Става дума за обезсмислянето на понятието гражданин като носител на граждански права и субект на гражданска активност. Да сте срещали напоследък някого, на когото „да му дреме”? Пълна демотивация и отказ от общуване с държавата, а най-вече, отказ от опитите да се влияе върху политиката с възможностите на гражданското общество и медиите в услуга на гражданите.

Когато видиш, че на целия хал на държавата управляващите се чудят как все пак да узаконят следенето на Фейсбук и блоговете, щото там можело да се плюят кандидатите в предстоящите избори и почва да те сърби дясната ръка. Не защото ще взимаш пари, а защото с нея трябва да пуснеш бюлетината. А за закво, питаш се. Защото обикновено въпросът, който вълнува кандидатите е за кого, не за какво. Ама „каквото” е важното, защото то е, което остава, когато „който” бъде избран. И ако в последната година не сме го разбрали това, пътят е страшен, но никак не е славен, да ме прощава поетът. А натам отиват работите, щом при целия каламбур с имената на полицейските операции, те все пак успяват да вдигнат рейтинга на вътрешния министър. А той е важният сега, защото ще превзема Президенството. Затова може да се пожертва всичко- и два три пункта от рейтинга на самия премиер, и авторитета на финансовия министър, принуден да обясни защо само МВР не съкращава нищо отникъде, и да се загърбят наистина важните неща като реформите и икономическите проблеми на държавата. Сега е важно да се спечелят президентските избори, където икономиката не играе, сигурността е силният коз.

А през това време бюджетът се топи, фискалният резерв не е безкраен, а шушукането за предстоящо увеличаване на плоския данък само подсилва усещането за пълно безсилие. И пак се чудя, какъв й е случаят на България, след като седи с още 26 страни на масата в Брюксел и всички обсъждат сходни проблеми? Дори да не намираш сам решението, можеш да „откраднеш” някоя добра идея и да се възползваш от опита на другите. Но не. Въпрос на приоритети. Приоритетите на управлението.

Каква е целта на държавата? Да създава правила и да гарантира спазването им. Да мотивира гражданите си да произвеждат БВП и да го преразпределя умело, така че да ги мотивира да произвеждат повече. С една дума, да насърчава. Ако приложим това към България, усещането ми е, че целта е подменена. Държавата не иска да регулира, а да контролира. Не насърчава, а подчинява. Не преразпределя, а изземва. Това, обаче, не може да продължава до безкрай заради безмилостната логика на приказката за цървулите на босия. Не можеш да вземеш данъци от несъществуващи приходи. Не можеш да отнемеш свободата от несвободните.

А защо държавата, сиреч тези, които се олицетворяват с нея, се държи така? Дори да приемем, че облагодетелства определени лобистки кръгове, това не обяснява всичко. И по силата на друга максима- за народа, който си заслужава управляващите- може ли да очакваме от тях да изповядват ценности, абсолютно чужди на този народ? То да е круша, да го ашладисаш.

Хората трудно приемат новото, особено ако изисква усилие. А усилието у нас така и не се случи, напротив-последните 20 години бетонираха преклонението пред лесните неща-лесните пари, лесните жени, лесната политика, лесните медии, лесните песни...Затова народът не се обижда, като го третират като лесен избирател и си избира лесни победители. И така кръгът се затваря.

Няма как да завърша с хепи енд тези мисли. Не съм открила още хапчето за излизане от матрицата. Вярвам, че силата на индивидуалното усилие е способна да генерира обща полза. Но всеки трябва сам да реши дали да го направи. Познавам много хора, които са направили този избор. Но очевидно, все още твърде малко.

Share

15 коментара:

  1. Управлението е по-скоро твърдо дясно: ограничаване на свободите, нарастване на икономическото бреме върху гражданите и реверанси към бизнеса, ниски преки и високи косвени данъци, социално безхаберие, категоричен равнис по презокеанския съюзник, отказ от собствена отраслова политика, икономика оставена на произвола на пазара, поголовно концесиониране на обществените услуги на общинско ниво.Ето го и резултатът: закъсняло и невъзможно дисциплиниране на ЕРБ, поголовна емиграция, намаляващи производствени мощности, загуба на международно доверие /ЕС ни проверява, Москва ни загърбва/...
    Иво Хр.

    ОтговорИзтриване
  2. Преди няколко века свинар.Сега пожарникар.СЪДБА!

    ОтговорИзтриване
  3. да се сплотим господа и поне да заговорим(че положението си е за повече от викане) иначе ще продължаваме да се лишаваме от хубава храна качествени хигиенни материяли...джобни за децата и така докато пожертваме всичко ''щото на никои не му дреме''наречете ме утопист но мисля че точно от леви ценности се нуждаем (което не значи бсп )

    ОтговорИзтриване
  4. свинаря поне е отблъсквал маджарите и е свалил малодушника преди него...

    ОтговорИзтриване
  5. А как да се чувствам "гражданин", като живея в такава кочина? Какви са моите граждански права да живея спокойно? Мръсотия, кучешки пълчища, денонощен шум от аларми, мощни мотоциклети, заведения, барбекюта под съседски прозорци или камбанария в жилищен квартал, която инкасира псувни и клетви на кръгъл час от нещастниците в близост.Или своеволието на "Софийска вода" да ни задължава да плащаме освен личните си сметки от личните ни водомери и допълнения според общ водомер поради несъбрани суми от некоректни съседи? Добре, че не са още въведени и общи електромери, че да плащаме и циганските сметки. А имаме ли думата за какво да се харчат данъците ни? Дали искаме да се изливат пари за кучкарници? Но да не изреждам. Ако малко помръдне към добро,може и да се получи нещо по въпроса с гражданското съзнание.

    ОтговорИзтриване
  6. leroisalomon просто лъже като описва така ДЯСНОТО управление - или не разбира изобщо що е дясно. По-скоро злоумишлено твърди и присва подобни неща на дясното управление, понеже е ляво настроен. Управлението на ГЕРБ изобщо не е дясно, то е никакво, сиреч, пошло-популистко и безпринципно...

    ОтговорИзтриване
  7. Сравнението е невероятно точно!!! "преклонението пред лесните неща-лесните пари, лесните жени, лесната политика, лесните медии, лесните песни...Затова народът не се обижда, като го третират като лесен избирател и си избира лесни победители"... Да, за съжаление, това е истината. Този наш роден "измислен елит", корумпиран и негоден да генерира печеливши идеи и стратегии трябва да си отиде завинаги. Да отпадне соц. принципа всеки има право да избира и да бъде избиран!!! Не ви ли е обидно като "премиера" отговаря за това как е "открил" министърката на болестите - срешнал я на завоя за В. Търново??? И това ако не е идиотизъм!? Да не говорим за самата министърка какво попадение е!

    ОтговорИзтриване
  8. leroisalomon да се включи в блога на Велислава Дърева или на Младежкия комунистически съюз "Че Гевара", защото неграмотната му представа за дясно е копипействана от техните.А за Ралица- поздравления!

    ОтговорИзтриване
  9. колко сме смели, когато сме Анонимни!? Хахахаа

    ОтговорИзтриване
  10. Страхотен коментар!

    ОтговорИзтриване
  11. Боли, но е истина! И въпросът какъв й е проблемът на държавата май остава без отговор. Или не съвсем. "Лошият генетичен материал" е проблемът, извинете ме за цитата и опита за ирония. Аз съм проблемът, вие сте проблемът, всички сме проблемът. Правителството и неговите безумия са следствие от този проблем, от "лесните избиратели". Вярно е, "че силата на индивидуалното усилие е способна да генерира обща полза". Обаче е вярно и, че "всеки трябва сам да реши дали да го направи". Индивидуалното усилие. Дали го прави и дали го прави, е тука вече, отговор аз лично нямам...

    ОтговорИзтриване
  12. Хората трудно приемат новото, особено ако изисква усилие. А усилието у нас така и не се случи, напротив-последните 20 години бетонираха преклонението пред лесните неща-лесните пари, лесните жени, лесната политика, лесните медии, лесните песни...Затова народът не се обижда, като го третират като лесен избирател и си избира лесни победители. И така кръгът се затваря.

    Не е ли ясно, че у нас нещата не се делят на усилни/лесни, а на опасни/безопасни?
    Тази статия, например, е безопасна...

    ОтговорИзтриване
  13. Да затворим дяволчето тогава :).
    Хапчето за излизане от матрицата се казва Мента, Глог, Валериана(може и на чай) и майка им Депресия, ако и това не помогне знам още 2 варианта: розовото хапче или да стегнем куфарите за его пътуване.

    webhousestudio.com - Свободата да избираш!

    ОтговорИзтриване