четвъртък, 20 май 2010 г.

"Минаването" като национален спорт

Делничен ден в София. Бързам, защото преди да заведа сина си на училище, трябва да свършим друга работа. Притичвам към едно такси, но тъй като съм опитна в общуването си с такситата предвидливо оглеждам фирмата, тарифата на стъклото и шофьора. На пръв поглед нищо нередно. Все пак подхождам предпазливо и преди да отворя вратата питам ще ме закара ли еди къде си. Да, казва той, срещу 5 лева. Ама как, питам, нали имате апарат и тарифа, защо срещу 5 лева. Днес карам на 2.50 (обявената тарифа е 0.59 лв за км), а до там са два километра, отговаря шофьора. С риск да си изпрося ако не бой, поне скандал му обяснявам, че е длъжен да кара на тарифата, която е обявена, а това, което прави е незаконно. Оставям го да ме ругае и отивам при следващото такси, което на пръв поглед изглежда редовно, не ми поисква определена сума на ръка и се качвам. Обаче забелязвам, че независимо от обявената първоначална такса от 60 стотинки, на апарата пише 1.20 лв. Защо, питам, при което получавам дълго и несвързано обяснение, че това е останало от предишната сметка, че е забравил да занули апарата, но нямало проблем, като стигнем щял да ми ги приспадне от сметката. Съгласявам се като вметвам, че неведнъж съм се оплаквала в неговата фирма и знам къде да се обадя. Това очевидно помага, защото в края на краищата плащам само собствената си сметка. След инфарктно обикаляне по софийските улици, но все пак свършена работа, се оказвам на пазара. Колкото й да се дразня от надутите цени на ягодите и черешите, се налага да купя заради тортата за рождения ден на сина ми. Опитвам се да се ориентирам в цените, написани по най-странен начин-например цена за половин килограм, вместо за цял, като количеството е с много дребни букви. Или 5-ца, написана да изглежда като тройка в цената. И какви ли още не селски номера. В края на краищата избирам ягодите и докато продавачът ми слага, непредпазливо вадя четири лева, при цена от 3.50 за килограма. Естествено той няма да ми развали и любезно закръглява ягодите до 4 лева. С черешите положението е още по-лошо, защото аз наивно казвам, че ми трябват две шепи. Преценявам, че това може да е относително понятие и уточнявам-около 200-300 грама. Продавачът, без изобщо да ми обръща внимание, гребе щедро с двете си ръце два пъти и ги докарва килограм. Казвам, че това е много, на което той опонира, че са две шепи. Следва спор колко са две шепи, който аз приключвам с обяснението, че ще платя толкова, колкото ми трябват, а останалите ако иска да ми ги подари. Ама вече съм ги сложил, сега да ги върна ли, те се мачкат, ама как не ми било неудобно. Търговецът дори не предполага, че ми е четвъртия „тарикат” за деня и няма начин да ме омилостиви, така че в крайна сметка се принуждава да отстъпи.

Разказвам тази история не за да мрънкам и да се оплаквам, а защото смятам, че националния спорт „минаване” е сериозен проблем за всички нас. Защото тук не става дума за държавата или за законноста, а за очевидно непреходната потребност да „минеш” някого, дори да е на дребно. Това не се лекува с по-силен контрол, с глоби или наказания. То зависи от самите нас, от усещането ни за себе си и за околния свят, от уважението към себе си и към другите, от ценностите и потребностите ни. Може и да съм идеалист, но много искам да живея без да съм непресттанно на щрек дали някой не се опитва да ме „мине”. Да очаквам от другите това, което знам, че те могат да очакват от мен. Да не се налага да уча децата си да изпитват недоверие към хората и да очакват неизменно да бъдат измамени, ако подхождат честно и открито.

Животът ни би бил доста по-лесен, по-спокоен и по-приятен. Стига повече хора да мислеха така и да рискуваха да са честни, дори и да се опитат да ги „минат”.

Share

17 коментара:

  1. Да, ако 10 човека откажат да се качат при таксиджията, който иска да избудалчи някого, той ще си направи сметката, че не му е изгодно. Ако 10 човека се поскарат с черешаря и държат да не бъдат минати, той ще види, че не става така. Ако 10 човека си поискат стотинките в магазина с думите, че ако те нямаха точните пари, продавачката няма да им даде стоката, вече всички ще са изрядни, защото ще разберат, че будалите са станали единици!
    Всичко е в наши ръце, ама нали е по-лесно да мрънкаме каква била държавата и какви ни били управниците. Е, че как така какви - такива, каквито сме и ние!

    ОтговорИзтриване
  2. За голямо съжаление , Ралица , живеем на един паралел , който е с една идея по-южно от цивилизацията. В интерес на истината ако ползваш такси в Испания или Италия също е задължително да бъдеш нащрек. Личен опит. За пазарите не знам. Това за което пишеш е генотип , наслоена култура на поведение , на общуване и т.н. Това е неизлечимо. За съжаление ...

    ОтговорИзтриване
  3. Абсолютно права си, много точна статия!!!
    А най-парадоксалното е, че тези "селски" номера (при все, че разбирам смисъла, който влагаш в това понятие), се прилагат най-вече именно в столицата и се случват доста по-рядко в останалата част от страната. Казвам го от дългогодишен личен опит. Колкото по-малко населеното място, толкова по-рядко срещам такива тарикатлъци на дребно...

    ОтговорИзтриване
  4. А може би това е естествения подбор по тези географски ширини. Най-големите тарикати - от село в града - после по-големия град - хиляди дълбоко увредени ДНК. И все пак има смисъл да си такъв какъвто си, дори и "минат" и "прекаран", дори и невъзпроизвел се в няколко сбъркани поколения - ти си ЧОВЕК.

    ОтговорИзтриване
  5. Без да съм сигурен , мина ми през ум,че може пък да е друго.Вече 65 години някой ни минава наедро всички , всеки ден .. последните години вече който не поиска, той не ни мина .. може да ни е станало навик. Да се минаваме надребно и да не пъшкаме от другото ..знам ли , а може и да са обикновени селски номера ...

    ОтговорИзтриване
  6. Таксиджии, продавачи - все някак се търпят. Обясняваш им на две, на три защото са криви, теглиш им една сладка и минаваш на следващия. Най-големите проблеми които аз съм преживявал са с лекарите и въобще с медицински персонал. Ако продавача на пазара има самочуствието че е печен тарикат, а ти си поредния балък, той все пак прави всичко със съзнанието, че е крив и че номера му може да не мине при теб, но все при някой ще мине. При "докторята" е друго: те са същия манталитет на изпечен мошенник-търгаш, но със самочуствието че са учили медицина(колко точно не ясно, по наблюдения от отговорите на настоящи студенти и последващи справки в интернет). Та значи, като си учил медицина, не трябва да работиш. Максималното което се изисква от тебе е евентуално да отбиеш номера, че всичко е наред или че неможеш да обсъждаш нищо с пациента си понеже той не е в бяла престилка, няма диплома. Желание да се свърши работа, да се реши проблем, да се помисли преди това или ако евентуално не е по силите му да открие и отстрани проблема да се признае това и да се препоръча друг специалист - забрави. Ти говориш с лекар - онази презряна каста която и плащат от две места, по цялд ден си бърка в носа, пие кафета, припомня си час по час 10 диагнози на всички проблеми и 5 лекарства, гали си егото във всеотдайната усмивка на сестрата, вечер се изсира и заспива с идеята колко полезен е бил днес за света. Не защото е свършил нещо, а защото е др. - професия регулирана от държавата, част от гарантиран монопол

    ОтговорИзтриване
  7. Има и сексистки момент във всички подобни опити да те минат. На мен рядко ми правят такива номера защото съм едър човек и обикновено леко небръснат.

    ОтговорИзтриване
  8. Много добре написано, Ралица, определено имаш талант за това! Наистина са тъпи номера, но явно минават, защото не спират да се опитват да ги прилагат. Аз съм мъж,и хич не се притеснявам да поискам обяснение при такива случки... но и на мен се случва да се опитат да ме преметнат-навярно е от т.нар. географска ширина!

    ОтговорИзтриване
  9. "ДА МИНЕШ" НЯКОГО ПРИ ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН СЛУЧАЙ Е ПОВЕДЕНИЕ НА ОЦЕЛЯВАЩИ ХОРА. ПОВЕДЕНИЕ АСОЦИАЛНО НА СЪЩЕСТВА ОТ ОБЩЕСТВО ПРЕД РАЗПАД, НА ХИТРИ РОБИ КОИТО ИМ Е ДОБРЕ ТАКА, ДА СЕ МИНАВАТ ЕДИН ДРУГ, СТИГА ДА ОЦЕЛЕЯТ. НЕ Е ОТ ГЕОГРАФСКАТА ШИРИНА. НЕ ВИНАГИ БЪЛГАРИТЕ СМЕ СЕ ДЪРЖАЛИ ЕДИН КЪМ ДРУГ ТАКА. И НЕ ВИНАГИ СМЕ БИЛИ ТАКИВА -ОТКАЗАЛИ СЕ ОТ СВОБОДТА СИ КАКТО ДНЕС.

    ОтговорИзтриване
  10. Недялко Шаллиев23 май 2010 г., 15:11

    Госпожо Ковачева, спомнете си за: далаверите "Енрон", "Сименс", "Даймлер", "Бърнард Мадоф", "Каолин" офшорките, хедж фондовете и разсъдете проява на какво са те. Ставащото у нас, за съжаление най-вече за бъдещето и на нашите деца, е производно от "нуждите" на наложените съвременни "модерни" пазарни механизми. Който желае - за доказателство, може само да направи справка колко са официално регистрираните лобисти в структурите на Европейския съюз. Пазарна икономика ли...? А Лудвиг Ерхард е забелязал, че "икономиката е 50% психология". Налагащите се изводи са за всекиго от опитващите се да мислят.

    ОтговорИзтриване
  11. Аз им казвам "селскостопански номера" - все пак в България всички сме селяни... Истината е, ече трябва на всяка крачка и всички да се разправяме с тези "селскостопански типове" и номерата им - иначе нямаме никакъв шанс и като хора, и като държава, май...

    ОтговорИзтриване
  12. Абе интересни хора сте значи :-))) Мен някой ако се опита да ме метне, такъв шамар ще му шибна, че ще се насади в черешките кат' един медитиращ Буда.
    После ще го питам аз него дали пак ще се прави на тарикат! Това е то, социалната регулация :-))))

    ОтговорИзтриване
  13. Разбираема е гледната точка на авторката(която принципно ми е много симпатична), но не ми харесва това мислене твърде на дребно... Е, вярно че в този момент всички се нуждаем от пари и си ги стискаме по-здраво от обикновено. Но има и обратния момент на тва че всеки се опитва да ни изпържи - както е известно българинът все се страхува "да не се мине и да не настине"...

    ОтговорИзтриване
  14. Права си Ралица. Само дето и рекламите по телевизора правят същото, и то много по-наедро създадени да метнат някого.
    България е малка и измама дебне отвсякъде....
    Мартин Кирков - pinik

    ОтговорИзтриване
  15. Анонимен28 юни 2010 г., 9:24

    Не е "поведение на оцеляване" както го нарече някой, не е и продукт на географска ширина. На една ширина сме /почти/ с държави, където тези явления и манталитет са предимно "вносни".
    Това е продукт на възпитание. Хората виждат около себе си прекалено много прекалено лесно забогатяли или поне относително по-добре от тях и решават, че и те могат. А това, че се забогатява с пренебрегване на правилата, се демонстрира всеки ден.
    За да се отървем от това е нужно да демонстрираме непрекъснато непоносимост към насаждания тарикатлък. И не само на пазара. Този култ към тарикатлъка и недосегаемостта на гяволите ни залива от всякъде....
    Но не трябва да се примряваме, не трябва да свиваме рамене. Защото както каза проф. Брадистилов когато след сесията го нарисуваха като касапин, "Докато има говеда, ще има и касапи!"

    ОтговорИзтриване
  16. towa e mantalaitet - ako ne ni hareswa moje da idem w po-sewerna durjava, tam takiwa neshta ne syshtestwuwat, ako li pyk idem w po-ujna neshtata stawat oshte po zle - normalno e

    ОтговорИзтриване
  17. Няма смисъл да си разваляш деня, усмихваш се и подминаваш... представи си, ако всички го правеха :), а колкото до такситата трябва да има сериозни санкции.

    ОтговорИзтриване