петък, 31 юли 2009 г.

Феите на баба Фани

Баба Фани ставаше много рано. Сутрин към 5 часа костите почваха да я въртят и не я оставяха да заспи. А и не беше от поспаливите, не я свърташе много в леглото и бързаше да стане, да посвърши това онова още преди да е изгряло слънцето. Не че имаше много за вършене-вечер преди да си легне баба Фани оставяше кухнята в образцов ред, всяка лъжичка стоеше чинно на мястото си в чекмеждето на големия дървен шкаф, всяко бурканче, надписано според съдържанието си, мируваше на полицата и чакаше утре в ранни зори да осоли манджата или да подслади сладкиша. А баба Фани правеше чудни сладкиши. Още недопила сетрушното си кафе и от кухнята вече ухаеше на топъл пандишпан. Миризмата събираше сладокусните гълъби на крушата до прозореца и те с удоволствие предвкусваха пиршество от тортени трохи следобед. Така си живееше баба Фани и само за едно съжаляваше- че няма кого да нагости с вкусотиите си освен гълъбите. Децата и внуците живееха далеч, идваха само на големи празници и винаги бързаха. Но тя продължаваше да спазва своя дългогодишен ритуал и всеки ден печеше ароматни сладкиши и топящи се курабии. Хапваше си ги сама, седнала в тихата кухня, с чаша топъл чай в късния следобед.

И така до деня, когато баба Фани се събуди, както винаги много рано сутринта, от предчувствието за нещо нередно. Влезе в кухнята и веднага разбра какво я е събудило-нищо не беше на мястото си. Големия шкаф зееше отворен, в мивката имаше неизмита чиния, а на пода бяха разпилени трохи. Иначе всичко си беше както обикновено. Баба Фани се огледа подозрително. В стаята нямаше никого. Или поне така си мислеше тя, докато не чу издайническо хлипане от ъгъла. Внимателно надзърна зад големия фикус. Посрещнаха я две големи сини очи, потънали в сълзи. Чак русите къдрици бяха мокри от сълзи, а чипото носле като че беше станало по-малко вирнато и много нещастно. Баба Фани щеше да си помисли, че в кухнята незнайно как е попаднало дете от близката детска гранина, ако детето нямаше крила. А то имаше. Две нежни прозрачни крилца висяха немощно от раменете на русокосото същество, което беше спряло да плаче и гледаше изплашено жената пред себе си.

Ангелче! Помисли си баба Фани, после се сепна, сигурно полудявам, щом виждам ангели в кухнята си в 5 сутринта.

После почти шепнешком попита: Ти какво си?

Аз съм фея...отговори треперещото гласче. Казвам се Дара.

А....откъде дойде?

От дървото.

На крушата ми има феи?, недоумяваше баба Фани.

Училище за феи, иначе живеем наоколо.

А как влезе тук?

Като големите, през прозореца.

Кои големи?

Феите от голямата група, те влизат тук всяка сутрин преди училище да закусват. Непрекъснато разправят за страхотните ти сладкиши и аз реших да опитам....Само че още не мога да летя и .....влизането беше лесно, просто скочих от клона, но не можах да изляза, защото прозорецът е много висок.....

Баба Фани мислеше. Дали е от новото лекарство за кръвно.....Или от филма дето гледа снощи преди да заспи......Усети как някой я дърпа за полата:

Ти сърдиш ли ми се?

Да се сърди....Неее, просто чак сега разбра как една стара жена успява да изяде толкова сладкиши без да й се вдигне кръвната захар, както все се чудеха съседките й.

Искаш ли още кекс?-попита баба Фани и тръгна към кутията за сладкиши.

Свърши-тихо отговори феята и наведе виновно очи. –Ще ми помогнеш ли да изляза, защото закъснявам за училище?

Какво трябва да направя?, попита баба Фани.

Просто ме качи на най-долния клон, аз ще се оправя.

Сигурно ще се справя, едва ли тежиш повече от най-малката ми внучка, каза тя и вдигна детето. Изненада се, че беше леко като перце. Е да, нали е фея! А феите са ефирни.....Въпреки че явно обичат сладките неща!

Баба Фани сложи детето на клона, а то сръчно като катеричка се изкатери нагоре. После се обърна и успокоено, се усмихна: Може ли пак да дойда?

Ела, но се обади да си правим компания, ще ми е приятно да закусваме заедно-усмихна се и баба Фани. А после русите къдрици изчезнаха сред зелената шума заедно с луничките, чипото носле и блесналите сини очи.

Баба Фани се обърна и не губи нито миг в размисли. Изми чинията в мивката, измете трохите, затвори шкафа и сложи кафето си. После забърка канелени курабии по онази нова и сложна рецепта, която си записа от телевизията. Вечерта когато си лягаше, се приспа с няколко страници от книгата за живота на Ван Гог, която стоеше на нощното й шкафче, за да не й се присънят пак небивалици за феи.

На сутринта обаче......

Когато тръгна към кухнята баба Фани спря озадачено всумрачния коридор. От кухнята се чуваха тихи гласчета, сподавен смях и съмнително мляскане. Приближи се до открехнатата врата и замръзна. Цяло ято феи седяха около кухненската маса, гощаваха се с курабии и весело бърбореха, но тихичко, за да не я събудят. А после дойде интересното: когато се нахраниха, феите изведнъж станаха сериозни и се заловиха за работа. Едно дребно момченце с розови бузи и щръкнала коса събра трохите от масата, момиченце с карирана рокличка и лачени обувки изми чинията, две русокоси близначки с общи усилия напълниха кафеварката и я сложиха на печката. Накрая Дара, която баба Фани вече познаваше, лично сложи на масата чиния с курабийки, салфетка и чаша димящо кафе. На масата имаше и няколко клончета цъфнал жългт храст, боднати в чаша за вода. Феите доволно огледаха кухнята и тихо се изнизаха през прозореца, пред който висеше въже. Бърборейки весело, децата се изкачиха по въжето и изчезнаха в клоните на крушата. След тях изчезна и въжето.

Баба Фани влезе вдървено в кухнята и седна пред закуската си. Феи може и да нямаше, но това кафе димеше, а канелените курабийки си бяха съвсем истински. Отпи от кафето и погледна през прозореца. От дървото се чу весел смях и й се стори, че няколко прозрачни крилца пробляснаха в зелените листа.

Баба Фани се усмихна, после изрече високо и ясно: Днес ще правя малинова торта.

Откъм крушата долетяха тихи одобрителни възгласи, после клоните леко се разклатиха и дървото утихна.


Share

8 коментара:

  1. Хвареса ми.
    Весело лято!

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно е!Дали е худежествена измислица или не няма значение.Важното е всяка самичка бабка,като моята ,да не се чувства самотна и винаги в услуга на някого.

    ОтговорИзтриване
  3. Много е красиво ,накараме да се усмихвам през целия разказ.От много дълго време не бях чела нещо така мило и красиво :)

    ОтговорИзтриване
  4. Howdy! I'm at work browsing your blog from my new iphone 3gs! Just wanted to say I love reading your blog and look forward to all your posts! Keep up the fantastic work!

    Here is my page :: garbage disposals

    ОтговорИзтриване
  5. I just like the helpful information you provide
    on your articles. I'll bookmark your blog and check again right here frequently. I'm
    rather certain I'll be told lots of new stuff proper here! Good luck for the following!

    Look into my web page; display your baseball bat collection

    ОтговорИзтриване
  6. Hey just wanted to give you a quick heads up. The words in your content seem to be running off
    the screen in Internet explorer. I'm not sure if this is a formatting issue or something to do with internet browser compatibility but I thought I'd
    post to let you know. The layout look great though!
    Hope you get the issue solved soon. Kudos

    Also visit my page - 1990 mazda rx7 for sale

    ОтговорИзтриване
  7. Pretty! This has been an incredibly wonderful article.
    Thanks for providing this information.

    My web blog; mazda rx7

    ОтговорИзтриване
  8. Pretty! This has been an incredibly wonderful article. Thanks
    for providing this information.

    Look into my website; mazda rx7

    ОтговорИзтриване