вторник, 21 юли 2009 г.

Откъсната страница

Почти половината от кандидат-студентите по български език са скъсани. На Димчо Дебелянов. Като видях този прискърбен резултат си спомних една ядосана кандидат-българистка от телевизонните репортажи, която се гневеше пред камерите, че Дебелянов бил възможно най-лошият вариант, друго си е „Талев-Малев, „Тютюн“, това-онова“, пенеше се девойката. Може и да е тъжен резултатът, но е логичен. Какво да открият в една толкова нежна поезия днешните агресивни и нахакани младежи?! Как да разберат какво е искал да каже поета с това „светло примирен“, като те друго освен гняв и бунт не са изпитвали? Ще кажете, че пресилвам? Да, има и други сигурно, но тези, които аз срещам по улиците, в училищата и парковете, носят не книги, а бутилки бира. А поезията е нещо, с което тези деца, ако се сблъскат, няма да го познаят. И познайте защо е така? Така сме ги възпитали. Дори и такива като мен, които постоянно се опитват да внушат на децата си любов към книгите, се сблъскват с неумолимата конкуренция на телевизора, компютъра и разбира се, на другите, онези, които ти се смеят, ако четеш, които ти викат женчо, ако харесваш стихове и зубър, ако си прочел целия списък с книги за лятото. С онзи обществен модел, който изисква да си нагъл, въоръжен с последен модел телефон и кола (или поне много да ги искаш) и да по-възможност да боравиш активно с не повече от 300 думи, включително ругатните и междуметията. Много тъжна диагноза са тези близо 50% двойки на Дебелянов. Диагноза цинизъм, липса на всякаква чувствителност и потребност от някаква естетика, различна от чалга-битовизма. Тъжно ми стана някак, че скоро и последният четящ човек ще си отиде от света, тъй както е дошъл, „бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен“.
Share

9 коментара:

  1. не става въпрос само за четене, мисля, а е и въпрос на чувствителност. на гама от чувства, които съответстват на набор от езикови средства, които могат да бъдат разгадани само ако съответстват на емоционален опит. на представата за "нужно" и "ненужно", за да живееш в този свят.

    ОтговорИзтриване
  2. Абсолютно съм съгласен - всичко опира до възпитанието. Дори и в училището децата не трябва толкова да се образоват, колкото да се социализират, за да станат пълноценни граждани. Кому е нужно да знае химичните формули в детайли освен на химиците? А колко химици познаваме? Знанието е хубаво нещо, но не и когато се представя под формата на безсмислена купчина обща култура.

    "Науката без съвест е разруха за душата", Рабле.

    ОтговорИзтриване
  3. Според мен е много по-сериозен проблем това, че на изпит се явяват хора без реална представа за собствените си възможности. Дали харесваш Дебелянов е въпрос на вкус или дори отношение към живота, по-важното е дали ще успееш да се справиш с определена задача в реална ситуация. Може да си много лиричен, чувствителен, с богата душевност и (според самия теб) с оригинално мислене, но ако не знаеш кога се пише пълен член и къде се поставя запетайка, ще си останеш поредният неразбран гений, скъсан на изпита по литература. Един средно интелигентен човек, дори без отношение към поезията, би трябвало да успее да вземе нужния изпит с оценка, която да му позволи да следва мечтите си.

    И тук е ролята на така омразните задачи по математика, физика и химия, покосяващи полета на оригиналната мисъл и вкарващи всичко в калъпа на някаква формула, която, ако не станеш химик, видиш ли, няма никак да ти помогне да станеш пълноценен гражданин. Най-простичко казано, решавайки задачи по математика/физика/химия, се научаваш да разсъждаваш и да се справяш в непозната ситуация, като имаш възможност да провериш обективно способностите си. Не твърдя, че да разсъждаваш върху стиховете на Дебелянов не развива мисленето и въображението, но там критериите са по-неясни и опасността за неправилна оценка на собствените възможности е реална. Според едно изследване около 10% от българите са писали стихове в някакъв период от живота си, но се съмнявам, че 10% от българите пишат грамотно. А стиховете не можеш да ги натикаш в някаква скучна формула и е доста трудно да убедиш някого, че не става за поет. (Георги Господинов има едно симпатично стихотворение за Неговия почерк, казва се "Литературен вестник", не можах да копирам линка към него.)

    Та в заключение (стреснах се колко съм изписал :-)), по-притеснителна ми се струва липсата на елементарна грамотност, в най-широкия смисъл на думата, от липсата на развита чувствителност.

    ОтговорИзтриване
  4. За съжаление е точно така. А причините са много. Като почнем от семейството
    възпитанието/първите 7 год./, образованието, медийна среда, тоталната замяна на правила за поведение и морални категории.
    “С онзи обществен модел, който изисква да си нагъл, въоръжен с последен модел телефон и кола (или поне много да ги искаш) и да по-възможност да боравиш активно с не повече от 300 думи, включително ругатните и междуметията”
    А модела не го ли правим ние? Дъщеря ми която е на 16г. и има собствен компютър, Интернет,телефон от последно поколение/май така се казва/, ако я оставя 12 часа ще бъде на компютъра и в Интернет. До преди 1год. бе прочела само книгата”Пипи дългото чорапче” и то 2 пъти и това беше
    Сега съм решил с повод и без повод да и подарявам “живи книги”, написани на хартия. Да, ще ги купувам и подарявам! И го направих. И имаше ефект! Хареса и. Въпреки че в Интернет най-вероятно ги има в електронен вариант. Аз съм чел книги и на компютъра и на телефона си, но нищо не може да се сравни с книгата в ръцете ти!
    “Диагноза цинизъм, липса на всякаква чувствителност и потребност от някаква естетика, различна от чалга-битовизма.”
    За съжаление пак трябва да се съглася!

    ОтговорИзтриване
  5. Радвам се, че толкова хора мислят за тези неща, значи не съм права, няма да е толкова скоро времето, за което пише Рей Бредбъри,когато ще изгорим всички книги! Съгласна съм и за пълния член, и за задачите, но наистина вярвам, че книгите са важен начин човек да се осмисли и развива емоционално и духовно, да се научи да бъде сензитивен както към себе си, така и към другите, да се научи да си задава въпроси и да търси отговори.

    ОтговорИзтриване
  6. Преди няколко години по Испанските телевезии, не само националната, но по трите големи частни ТВ с национално покритие вървеше една раклама на министерството на образованието. На нея показваха как един мъж седи на дивана в хола и чете книга, до него 4-5 годишната му дъщеря седнала в същата поза като баща си с кръстосани крака които висят във въздуха, също „чете„ една голяма книга с твърди корици, явно с картинки. Когато баща и прелиства страницата на неговата си книга, момиченцето бързо прелиства и своята книжка и продължава най-сериозно да „чете„. Баща и я поглежда тайно, усмихва се и кръстосва краката си на обратно, момиченцето мигновенно прави същото. Двамата продължават да четат.
    Край на рекламата.
    Черен екран с жълт надпис:- Ако Ти четеш и те ще четат!
    И логото на министерството на образованието.
    Добра реклама , нали:))

    ОтговорИзтриване
  7. Хе! Това с рекламата най-добре илюстрира идеята, че децата са проекция на родителите :-) Така че няма какво да виним разни виртуални възпитатели от рода на "обществото" и т.н. Ако ние не си възпитаме децата както трябва, те сами ще си се възпитат както не трябва.

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  9. Ще се присъединя към сладкото възмущение и аз. Не мисля обаче, че Дебелянов и разсъжденията към разноликата му нестройна душа са достъпни за младите учени. В края на краищата изкуството не е за всички, а за онези, които имат нужда от него. Това не се възпитава, натам се върви и то, както съм наблюдавал по себе си, с чести падания и одрасквания.

    ОтговорИзтриване