Имало едно време една малка принцеса. Косата й била с цвета на разлюляна от вятъра пшеница, а очите й били топли като мляко с какао. Принцесата била любимката на кралския двор-умеела да измисли най-забавните бели, а после гледала с такъв невинен поглед, че никой и не помислял да й се скара. Имало само едно нещо, от което принцесата се страхувала-от тъмното. Затова майка й подарила малък медальон, който през нощта светел с мека златна светлина. И така принцесата вече можела да спи спокойно и не се страхувала от тъмнината. Минали години, принцесата пораснала, влюбила се в красив принц и скоро родила дъщеря. Момиченцето имало коси с цвета на разлюляна от вятъра пшеница и очи, топли като мляко с какао. Но също като майка си и то се страхувало от тъмнината. И тогава порасналата принцеса си спомнила за медальона. Открила го в една кутийка, където пазела спомените си от детството, но той вече не светел. Тя потитала майка си, старата кралица, как да направи така, че медальонът отново да свети. Трябва да сложиш в него звезда, отговорила кралицата. Но как да намеря звезда?!, попитала принцесата. Не знам, всяка майка сама намира звезда за дъщеря си, отвърнала кралицата. И една нощ, докато седяла на прозореца и гледала замислено към небето, принцесата забелязала как луната свети с особена светлина. От нея се протегнал тънък лъч, който ставал все по-дълъг и стигнал чак до прозореца. Принцесата тръгнала по лъча и вървяла, докато стигнала на небето, където греели стотици звезди. Коя от вас ще дойде с мен?, попитала принцесата. Какво?, възмутила се една стара, дебела звезда. Ние си имаме достатъчно работа тук, не виждаш ли? Даааа, прокашляла се друга звезда, нас ни чакат мореплавателите и пътешествениците, за да открият вярната посока, чакат ни влюбените, за да кажат клетвите си, чакат ни поетите, за да напишат най-хубавите си стихове! Важно е, настояла принцесата, дъщеря ми се бои от тъмното и може да заспи, само ако една от вас дойде с мен, за да й свети. Аз ще дойда с теб, обадила се една мъничка звездичка с бледа, рошава светлинка. И без това съм толкова малка, че едва ли някой ме вижда от земята, пък и обичам децата, сигурно ще се разбираме. Принцесата взела звездичката и се върнала обратно в двореца по лунния лъч. Поставила звездичката в медальона и го дала на дъщеря си. Малката принцеса го отворила и той засветил с мека златна светлина. Принцесата въздъхнала щастливо и заспала. И никога повече не се страхувала от тъмнината.
На Дъщеря ми Дара
Не подценявам политическите ти коментари, но този разказ е най-хубавото, което съм прочел тук. Щастлива е дъщеря, чиято майка и подарява такива звезди.
ОтговорИзтриванеВеликолепно. Много обич буди Ралица. Щастие!
ОтговорИзтриванеМного хубаво! А вярно ли е, че имате нещо общо със с. Пролазница? Баба ми е от там:):)
ОтговорИзтриванеНадя
Надя, вярно е, баща ми е оттам. Аз съм родена в Белоградчик.
ОтговорИзтриванеЧета Ви редовно. Пишете прекрасно! И имате какво да кажете. Не се ли страхувате, че пропилявате талнт? Пишете!
ОтговорИзтриванеЕ, страхотно! Значи не само Пенчо Ковачев прославя селото с перото си! Моята майка е родена там, и двете ми лели-хубав край, хубави хора, талантливи!
ОтговорИзтриванеМного хубаво.Разплаках сезьащдто аз още не мога да открия звезда за моето мдмиченце.Сигурно съм закъсняла .
ОтговорИзтриванеПоздравления за Ралица! Някак много бързо свърши, исках още да продължи....
ОтговорИзтриванеаз не успях да опазя моята дъщеря и тя починяа едва 31 годишна,оставяйки момиченце на 5 години.тя сигурно щеше да открие звезда за дъщеря си,защото сега детето непрекъснато я търси сред звездите на небето и тя самата за него е звезда,но уви не е достатъчно то сънува че мама се е завърнала от небето завинаги.нека откриваме звездите за близките си докато не е станало безвъзвратно късно и непреодолимо.
ОтговорИзтриване