събота, 30 май 2009 г.

Сълзите на нашите деца

 

Телевизионно малоумие е да пуснеш репортаж, как едни хора влачат едни деца, които пищят, около тях се бият и се боричкат по земята възрастни с разкървавени носове и цялата история освен да те разстрои до дъното на душата ти, друго няма какво да стане. Може и да има казус, но по дяволите манипулацията!  Един факт ако някой се беше сетил да спомене, ако си беше направил труда да разкаже историята на тази битова трагедия не чрез съседките, а чрез документи...може би нямаше да бъде толкова брутално. Сега „обществото” ще организира протест след протест в защита на един баща който си иска децата. Защото майката била.....и тук се излива неудържим поток от свидетелски показания на бащата, баща му и цялата му рода. Но не и на майката, разбира се. Не на държавните институции, не на съда, който всъщност е причината за драматичната сцена. Да ме прощавате, но пищящи деца може да се видят и в магазина за играчки. Важен е контекстът, важни са фактите, колеги. Искам да знам колко от ербаб репротерките са били в съда и са доказвали, че могат да отгледат сами децата си. Искам да знам колко от тях са били проверявани от агенцията за социално подпомагане дали са „годни да бъдат майки”-не се шегувам, процедурата при развод наистина се казва така. Колко семейни раздели са виждали и знаят ли всички онези отвратителни подробности, които могат да са част от края на едно семейство? Заклевам се, че отговорът е не. И така да е. Професионална отговорност на всички нас е вместо да разплакваме аудиторията с потресаващи сцени, да проверим за какво всъщност става дума. И ако това е личната драма на едно семейство, да не я показваме по телевизията. Защото,повярвайте ми, много деца плачат всеки ден. Но това не става пред камерите. Много майки и бащи се борят и защитават правата си на родители всеки ден, но не зрелищно и рейтингово. И ако има страдащи деца, то не е защото телевизията не го е показала. То е защото някой-родители, учители, медии, общество-злоупотребява с тях. Аз като майка няма да допусна това. Сълзите на нашите деца не са повод за есемеси, нито за предизборна кампания, нито за вдигане на рейтинга. Те са нашият срам. Избършете ги, колеги, не ги снимайте! 

Share

8 коментара:

  1. Анонимен30 май 2009 г., 2:16

    Хубаво казано, но това не трогва "колегите", каквито отчасти се явяват и на мен...
    Аз се опитвам също да се защитя в една несправедлива кауза - манипулация, но за "медиите" е по-важно да имат "ПУБЛИКА" вместо да сторят журналистическо "геройство", което може да им изяде поста в медията... Нали все пак са "професионалисти" и затова са там...
    spopodlyze@mail.ru

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен30 май 2009 г., 2:17

    spopodlyze63@mail.ru
    извинение... и поправка

    ОтговорИзтриване
  3. Напълно, споделям Вашето мнение, мила Ралица. Много често колеги се замозабравят в търсенето на "сензации". Признавам, че не следих случая в Асеновград по новинарските емисии - видях един клип - може би във Фейсбук, където се появиха подписки, призиви за защита на двете деца и за протести пред полското посолство! Честно казано, не разлбирам защо трябва да се протестира пред полското посолство, а не пред Държавната агенция за закрила на детето, например. Това е поредният пример как журналисти не обясняват проблема, а заблуждават публиката. Моля да не прозвучи самохвално, но освен журналист, който пише по темата за закрилата на детето, съм и преминала през мъчителните процедури и регистрирана като доброволна приемна майка и в момента се грижа за едно кризистно настанено при мене 9-годишно момиченце. Колеги искаха да пишат за случая на детето и родителите му, но аз прецених, че не е уместно. Бъдете суигурна, че този случай също щеше да развълнува не по-малко хората, ако беше превърнат в медийна сензация. А такива съдби има твърде много. Благодаря ви за позицията и за единомислието.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен31 май 2009 г., 8:58

    Татяна Пенчева
    Много точно сте го написали !! Поздравявам ви за позицията и ви подкрепям! Наистина не трябва да се правят такива манипулации !!!

    ОтговорИзтриване
  5. Съдът действа по презумпции (винаги майката), което означава, че не действа логично. Всеки случай трябва да се разглежда от нулата и непредубедено

    ОтговорИзтриване
  6. Незнам, на мен първо ми подейства репортажа, явно съм примитивен и лесно манипулируем, но ми подейства самия факт че дават някакви плачещи деца. Но като почнаха да излизат подробностите - протести, бащата си тръгнал с децата, имало е процес - картинката леко се промени. Не искам да заставам срещу мъката на бащата, може би при него децата са по-щастливи, но къде бяха всички когато се е водил процеса, нима той не е бил уведомен. И какво щяха да направят примерно тези телевизии ако той тогава беше отишъл с проблема и нещастието си - щяха да му отвърнат: "Разбираме ви, но вашето нещастие НЕ Е НОВИНА. Новина ще е ако ви вземат насила децата. Изчакайте малко да узреят нещата, че да можем ние да направим скандал и да си вдгинем рейтинга."

    ОтговорИзтриване
  7. И пропуснах, второто ми впечатление след горчивия вкус от драмата бе, че това е поредната акция - вижте, как всички са против нас, но вие не се притеснявайте, гласувайте пак за нас и ние ще им покажем на европейците и всички други дето все злото ни мислят

    ОтговорИзтриване
  8. Тази сутрин гледах излъчването на видеозаписа. Цял ден мисля за този ужас. Спомних си за приказката, където две жени спорели пред съдя, на коя от двете е едно дете. Дълго слушал съдята и накрая казал: "Добре, щом не можете да се разберете, ще разрежем детето на две равни части, и всяка от вас ще вземе едната". Тогава едната от тях се провикнала:"Не! Не режете детето! Дайте го на другата". И съдята отсъдил, детето да бъде дадено на нея! Аргументът - истинската майка не би позволила да съсекат детето и. Та се питам аз, тази майка и този баща, истинските ли са? Кой истински родител ще позволи това да се случи на детето му? Тези деца цял живот ще носят неизлечим ужас със себе си! Все ще се намери някой, който да каже:" А, ама вие тези деца ли сте, които...". Кошмарна е и ролята на журналистите и телевизията работещи по стар познат алгоритъм - този от блогъра-терорист, отмъкнал цял автобус. Спомням си преди време публикувах един запис на CNN, където автомобил влачеше под гумите си една жена в разстояние на 5мин, и операторът спокойно снимаше. Ако сме хора, къде изгубихме човещината си? Какво са виновни тези деца? Как ще носят цял живот тази травма в душите си? Аз бих отсъдила, тези деца да бъдат дадени на хора, които заслужават да бъдат родители. Главните герои от записа не заслужават да бъдат родители! А журналиститите направиха така, че да няма полезно за децата решение. Хора ли сме? И ако да, къде изчезна човещината ни?

    ОтговорИзтриване