понеделник, 11 май 2009 г.

Дело 1661/97

Съдиите от СГС живеят в страх. Направо не спят от ужас. Утре Компютърът може за миг да провали кариерата им. Като им даде дело 1661/97.  Призракът на Мартин Димитров броди из празните съдебни зали и търси духът на Председателя.  А той в това време не ще и да знае за него, обкръжен от самодиви с неизвестен цвят на премяната. Дело 1661/97 се оказа най-големият кошмар на всеки съдия. Един си направи отвод, защото други го подозирали в не-безпристрастност. Следващият сам се усъмни в своята безпристрастност. Защото бил гледал и други дела, по които страна бил СДС. Третият ще се „самоотведе” защото е чувал за СДС. Или защото живее на улица „Раковски”, па макар и номер 2. Уви, човешко е да се страхуваш за кариерата си-и съдиите деца хранят. Така се прави независима съдебна власт. Независима от всичко, че даже и от правото. Според което, доколкото знам, всеки има право на справедлив процес. Да, Темида е с превързани очи, но явно всичко зависи от цвета на превръзката.

 

Share

1 коментар:

  1. Ми тя тръпнещата си има име - Румяна Паликарова. Компютърът няма как да я пропусне :)

    ОтговорИзтриване