Да гласуваш на инат

Каква е разликата между това да си жител на Каспичан и да си жител на „Подуяне“? Разликата е, че ако си жител на Каспичан и искаш да гласуваш в София, можеш, посредством временна адресна регистрация, сиреч едно жълто листче, и удостоверение за гласуване. Ако , обаче, си жител на столичния район „Подуяне“ и по причини от битов и организационен характер би желал да гласуваш в столичния район „Лозенец“, това, уви, е невъзможно. Не е невъзможно да си смениш адреса, напротив, струва само 2.50 и е сравнително лесно. Но не могат да ти издадат удостоверение за гласуване на друго място защото София била един град. Нищо, че включва няколко МИР-а. Съвсем не смятам да оставя тая работа така, но докато избродя дългия институционален път и се информирам за избирателните си права, питам: защо е по-лесно да гласуваш, ако идваш от Турция, отколкото ако живееш в България? Защо 1 рейс екскурзианти може да гласува с по 1 удостоверение на 5 места, а един нормален човек да не може да си извади бележка, така че да гласува до работното си място, ако му се случи да е на работа? Защо може да има хора с по няколко самоличности или въобще без такива, за които Интерпол информира българските власти, че живеят у нас, а един редови гражданин, с напълно редовни документи, с едно и също ЕГН в архивите на всички държавни институции, да не може да упражни правото си на глас с документа си за самоличност? И е ли целта на на тази хипербюрократичност до урните да стигнат колкото се може по-малко нормални, млади, работещи, граждански осъзнати българи? И ако е така, я дайте въобще да не си играем на избори! Какъв е смисълът: търсим лумпени да избират лумпени?! Навремето така се отказах от полагамите ми се детски надбавки. Този път, обаче, няма да стане! Разгневихте ме, господа бюрократи, депутати, съдии и вся остальная...Наистина ме разгневихте!

Share