Колко е ДДС-то на глупостта

Въпреки че от известно време не пуша, мислех сутринта да запаля една цигара- за последно. Викам си, като забранят пушенето на обществени места, вече няма и смисъл да се пуши. Пък и, чета оценката на Брюксел за конвергентната програма на кабинета и там пише, че бюджетът разчита много на новия акциз на цигарите. Мисля си, ще взема да си купя една кутия, ама легални, не контрабандни, да подкрепя бюджета. Че премиерът се закани: мерки, мерки, ама ако не сработят, ще вдигаме ДДС-то. Верно, много икономисти критикуваха мерките, че нито са бързи, нито са в помощ на бюджета, но Борисов пак ни изненада: другата седмица щяло да стане ясно за ДДС-то. Ама чакай бе, джанъм, те мерките още не са оразмерени, как разбра, че не действат? Явно вдигането на ДДС-то е неизбежно като смъртта, затова депутатите решиха да си пушим. Какво тук значи някакво си здраве, когато десетки кръчмари ще затворят капанчета и закусвални по морето, стотици хотелиери ще трябва да подбират само туристи непушачи, хиляди хора ще зъзнат по улиците, вместо да кадят кабинетите си. Ще завехнат и контрабандните канали... Всъщност, въпросът изобщо не е в здравето, а в културата. Има нещо нехигиенично в това да си тръскаш по клавиатурата или да седиш в заведение, обвит в облак дим. Също толкова нехигиенчно, колкото да пишеш програмни документи като например бюджети и средносрочни програми, в които да се биеш в гърдите със спорни постижения и обречени намерения. Когато е очевидно, че толкова си омазал бюджета, че няма друг начин да го оправиш, освен с голямата ДДС-секира. Защото голямото бла- бла за ползите от вдигането на акциза на цигарите не даде нито финансов, нито здравен резултат. Също както отменянето на забраната за пушене на обществени места няма да доведе повече клиенти в кръчмите и хотелите, ако сметките им ще са по-високи заради новото ДДС. Знам, че е виновен Станишев, дето не пуши, знам! То от непушачи какво да очакваш, освен да раздадат излишъка за детски градини в безлюдни села. И защо не, след като сега всички знаят за едни договори, излезли от едни чекмеджета в потайна доба. А за ония милиони, раздадени по светло и с апломб, всички са забравили сякаш. Ама както казва Бай Ганьо, имали- дали. Сега няма-ще вземат. А вие запалетет по една цигара, нищо че не пушите. Гледайте да е акцизна и дърпайте дълбоко, да се замаете и да ви стане хубаво. Но не кашляйте-болничните са мръсна дума. Пък и като скочи ДДС-то, няма да ви е до грешни пари за лекарства. Щото, както каза премиерът, някой вече е изпразнил хладилника. Ако ви е гладно, запалете една, помага. И ще си платим-и акциза ще си платим, и ДДС-то, и глупостта. Всичко ще си платим.

Share

Ейяфиалайоекул

Ако у нас си имахме един Ейяфиалайоекул (Eyjafjallajoekull) и той изригнеше ненадейно, би било истинско облекчение за всички. Първо, България ще изчезне от европейската карта моментално и обективно. Без да се налага някой да поема политическа или, не дай Боже, лична отговорност за това. От този факт следва а) Европа си отдъхва и б) България въздъхва (и се закашля от пепелта). Европа си отдъхва, защото пепелта напълно скрива необходимостта да си дава сметка, че България съществува и отгоре на всичко е член на ЕС. За кратко поне, няма да се налага да се чертаят апокалиптични сценарии за бъдещето на Общността с българския принос в нея и особено ако кандидаства и за еврозоната. По европейските летища няма групи възторжени пристигащи, говорещи като че на руски, а всъщност на български диалекти.

В същото време, властите в София също ще си отдъхнат под облака вулканична пепел. Няма кой да пътува, че да се ядосва на летището. Няма кой да пита какъв ни е бюджетния дефицит, че да се червим. Няма кой да критикува съдебната система, че да се налага полицията да нахлува в къщите на хората, за да си пише актив пред магистратите. Никой нищо не вижда и никой нищо не пита, щото кашля. А хората даже и не знаят, че е изригнал вулкан и мислят, че всичко е от „Мариците”. Или от наплива на пернишки турбоголфове към София.

И всъщност никого не интересува откъде е пепелта (освен ако не е от къщата на Биг Брадър, тогава трябва спешно да се пусне телевизора!). Важното е, че под прикритието на (не)обичайния мръсен сумрак ще може да се бият жените, да се краде, да се лъже, да се фалшифицира-въобще, всичко по старому, но на сигурно.

Ако у нас си имахме един Ейяфиалайоекул и той изригнеше ненадейно, бих искала да съм в кратера му. Dust in the wind.

Снимка: http://www.cbc.ca

Share

Правилата на играта

Днес втора група „Бърборани” в детската градина имаха открит урок. Показаха ни как броят до 5, познават звуковете (не буквите, разликата е важна!), как танцуват и най-важното: как спазват правилата. Когато госпожата зададе въпрос, не се крещи, а се вдига ръка. Когато трябва да се рисува, не тичат всички за моливи, а един отговорник на масата носи чашката с моливи. Когато свършат занятие, всеки си прибира столчето на място.

И аз с изненада откривам, че 5-годишната ми дъщеря, която спешно се разболява или натъжава само при споменаването на прибиране и почистване вкъщи, изпълнява всичките си задължения с готовност и сдържана гордост. Без „Ама аз ли...”, „Ама защоооо”, „Ама сега ли...”. Бръснещ поглед наоколо ми показва, че не съм единствената с невярващо изражение на лицето.

И като се замисля, това май е най-важното. Спазването на правилата. Дъщеря ми е на 5, но вече знае, че има задължения, които трябва да спазва. И все по-рядко се пробва да мине метър дори и вкъщи. Има за пример 8-годишния си брат, който за последното си провинение (грубо отношение към сестра си) дори се самонаказа без компютър.

Големият въпрос, който не ми дава мира, е права ли съм. Правилно ли е да възпитавам децата си така, при положение, че светът около тях ме опровергава непрекъснато. Опровергават ме майките, които водят децата си в детската градина с чантички с гримове (детски), въпреки че ние с дъщеря ми сме се разбрали, че децата не се гримират. Опровергават ме съучениците на сина ми, които му се подиграват, че няма „Пи Ес Пи” и рисуват със спрей по току-що боядисаната фасада на училището. Опровергават ме хората в трамвая, които пътуват без билет и обсъждат снощния секс в „Биг Брадър”. Опровергава ме правителството, което признава за скрит бюджетен дефицит и дава 15 милиона лева за първата копка на бъдещ музей....

Музей на какво?

На изчезващите принципи? На неспазваните правила? На изгубения морал? На несбъднатите мечти? На незапочнатите и недовършени реформи? На незабравения и незабравим социализъм?

Нищо чудно, че не ни разбират в Брюксел. Европейците не говорят нашия език. Език без правила. Език, от който е на път да отпадне пълният член, защото никой не го спазва. Езикът на намигването, на хитричкото заобикаляне на правописа и пунктуацията, както на закона и морала. Езикът без въпросителни, но пък с твърде много удивителни. Език с много патос, но с малко смисъл.

-Петьоооо, изтръгва ме от мислите ми гласът на госпожата, защо не ме слушаш!

-Защото тати ми е донесъл нова полицейска кола, госпожо!

Share

Две димящи лули

Големия Бял Добър вървеше във влажната нощ към Шатрата зад Шадравана. Знаеше, че когато Големия Червен Патрон го покани да изпушат лулата на мира, нямаше предвид нито лула, нито точно пушене. Той отдавна беше минал на твърдо, въпреки че не му понасяше добре. Затова винаги когато „зареждаше” Големия Червен Патрон сядаше под архаровите рога, за да му напомнят да не ходи напушен на преговори. Големия Добър Бял помнеше тази история и не отиваше неподготвен в Шатрата зад Шадравана. Леките издутини под мишницата и под левия му крачол издаваха неумиращото ченге в него.

Когато влезе в Шатрата, там беше сумрачно, а големия Червен Патрон седеше под рогата. Посочи му мястото срещу себе си и махна на девойка на неопределена възраст с оскъдно облекло, но огромни очила, да се оттегли.

-Няма да записваме, каза Големия Червен Патрон и многозначително погледна към издутото под мишницата сако на Големия Добър Бял. Той с въздишка извади залепения със скоч магнетофон Грундиг, ругайеки за всяко отскубнато косъмче.

-Изборните богове са недоволни, каза Големия Червен Патрон. Искат жертва. Дай им Голямата Уста.

-Защо Голямата уста, той е млад, има още да съсипва, твоята е изпята, това е последната ти година, ако се принесеш в жертва на Изборите, ще останеш в историята.

-Кой ти е казал, че това е последната ми година? Да, може би в тази шатра, но ме чакат още трофеи тук, преди да се отправя към вечните ловни полета.Дай им Голямата Уста и моите трофеи ще бъдат и твои.

-Не ми трябват, аз съм земният наместник на Изборните богове, моя е ръката която храни и ръката, която взема. Всъщност, как беше правилно с лявата даваш, с дясната вземаш или обратното?

-Мислиш че Изборите са всемогъщи, че от тях нещо зависи? Те са просто проекция на Дълбоката Сянка, която раздава картите. От нас зависи да вземем добри ръце, но трябва да сме заедно.

-А последно 10? –нервно мачкаше една пура между пръстите си Големия Бял Добър.

-Само ако изиграем добре играта. Но първо дай Голямата Уста на Боговете.

-Добре, ще ти го пратя, ти ще им го поднесеш подобаващо. А кога ще получа моята част?

-Не бързай, Дълбоката Сянка още не е готова с разбъркването. Ще изпушим още лули дотогава. Засега е достатъчно да излезеш оттук с димящо дуло.

Голямия Добър Бял разбра, че това е краят на разговора и се надигна тежко. Чудеше дали да каже на Големия Червен Патрон лично или по телевизията за малкия цифров диктофон в левия си чорап, когато се сети, че е забравил да сложи батериите. Въздъхна и отмахна чергилото на входа, за да се блъсне в стената от светкавици и микрофони.

Вътре Големия Червен Патрон свали големите очила на вечната девойка с малкото дрехи.

Share

Държава на Божията милост

По света има едни предавания, в които хората ядат червеи или скачат от високо, или правят някакъв друг екстремизъм, за да изпитат куража и нервите си. Това нямаше да им се налага, ако живееха в София, особено през зимата. Опитайте това:

Сложете на гърба си 10 килограмова ученическа раница (това е субективното усещане, а не обективното тегло), вземете си лаптопа (защото ви предстои работа, но се лишете от дамска чанта) и заедно с двете си деца се опитайте да стигнете до училището (на не повече от 2 километра от вас).

Първо, ще газите преспи до колене, докато вятърът навява сняг в очите ви и почти не виждате, но ще трябва да влачите и децата, за които поне приключението е забавно. На единствената пътечка през градинката, не почистена, а проправена от човешки стъпки, един след друг са се проснали три едри помияра, които се налага да заобиколите и съответно неколкократно затъвате дълбоко.

Когато най-после стигнете до сравнително главна и сравнително почистена пътна артерия, ще се изправите пред планини от мръсен сняг, които ще трябва да преодолеете, ако искате да се качите в автобуса. Който, разбира се, е много закъснял и следователно, още по-претъпкан от обичайното за 8 сутринта.

Ако все пак успеете да се придвижите до „центъра”, ще се изправите пред екстремното изживявяне да слезете и съответно да излезете от подлез с напълно непочистени, но за сметка на това добре излъскани стълби. И ще видите много себеподобни, увиснали в индийска нишка по парапетите и други, били така неблагоразумни да сложат ботуши с високи токове, които просто се отказват и тръгват да пресичат между колите.

Когато най-после стигнете до училището, сте закъснели с 40 минути в най-добрия случай и сте напълно подгизнали-и детето, което тепърва ще прекара 8 часа в училище и вие, които трябва да се явите в сравнително приличен вид на делова среща или в офиса.

И тъй като според някои София не е България, в случая примерът важи с пълна сила за всеки български град или село, като за екстра може да се добави липсата на ток или вода, или на хляб, или на медицинска помощ.

И това е така, защото България е държава, изцяло оставена на Божията милост. Да не вали сняг, защото парализира движението. Да не вали дъжд, защото стават наводнения. Да няма земетресение, защото сградите са калпаво построени. Да няма болести, защото здравната система се разпада. Никаква друга разумна цивилизационна сила не действа по тези ширини. Правителствата идват и си отиват без реално да управляват и без реално да се противопоставят на стихиите- природни, политически или икономически. Напротив, стихийността става основен управленски похват, докато и последните остатъци от държавност бъдат отнесени от вихъра. И се развихри мародерството и безвластитето, под плющящия продран национален флаг.

А оцелелите могат да се надяват само на Божията милост.

Снимка: euinside

Share

На кого пречат ваксините?

Не вярвах, че сред толкова поводи за протести като безработицата, безпаричието, безхаберието и всички дрги болести, от които хронично страда държавата ни, група ентусиастки ще решат да протестират точно срещу ваксините. Още повече- да получат изненадващо голяма медийна трибуна. Версиите са две: или медиите участват активно в хвърлянето на димки и изместването на информационния фокус, или дотолкова отчаяно търсят симптоми на гражданското общество, че ги нимират в подобни маргиналн каузи.

Какво им пречат на майките ваксините? И защо точно сега?

Всъщност, кампанията срещу ваксините се вихри в прословутия форум „БГмама” от миналата годинина, даже има и петиция с искане ваксините да бъдат препоръчителни, а не задължителни. Във форума има десетки дискусии по темата, от които стават ясни няколко мотива за борбата с ваксините. Единият, очевидно, е , че неваксинирани деца не се приемат в детските градини, което според някои майки е дискриминация. Други са очевидно убедени с световната конспирация на фармацевтичните фирми и тайните секти, управляващи света, срещу имунитета на децата им и в полза на трайното намаляване на човешския род. Има и майки-еколожки, които са против ваксините, както са против ядрените централи и глобалното затопляне. Има и такива, които просто не издържат бебето им да плаче, докато го боцкат.

В петицията се настоява ваксините да станат препоръчителни, както в Европейския съюз и родителите да имат право на информран избор. Що се отнася до първото, в ЕС няма единен имунизационен календар или обща практика.Причината е, че между страните има големи различия и национални специфики. Не може да се прави механично сравнение между имунизационната практика у нас и в Белгия, Холандия или Великобритания, например. Освен това, когато в тези страни нещо е препоръчително, успеваемостта е над 90 процента (за което свидетелстват и участнички в дискусиите от чужбина), докато у нас очевидно и задължението не е мотив за действие. Доказателство за това е, че в последните 10-ина години има все повече деца, „изпуснати” от имунизации, заради лошо организираното здравеопазване и по редица социално-демографски причини. Което изобщо не означава, че имунизационния календар не трябва да се подлага на обсъждане и да се осъвременява, напротив. Но не и тотално да се отрича.

Що се отнася до информирания избор, нещата са доста по-сложни. Защото е трудно човек без 6 години медицинско образование и съответната специализация да направи „информиран избор” по медицински въпрос. Знам го от опит, като майка на две деца и със съпруг лекар: отне ни година да направим „информиран избор” дали да бъдат извадени сливиците на сина ни на 6 години или да опитваме с хомеопатия. И близо толкова, за да решим дали да подложим дъщеря си на операция на очите или да лекуваме страбизма с упражнения. Мисля, че и в двата случая сме направили правилен избор, но при други обстоятелства сигурно щях да съм на друго мнение.

Когато синът ми беше в детските ясли, веднъж месечно си осигуряваше растеж на бета-стрептококи в гърлото. Безусловно патогенен микроорганизъм, чието трайно отглеждане в носа и гърлото е опасно и се изтребва само с антибиотици. Какъв, обаче, е смисълът от лечението, когато повечето майки не са и чували за микробиологично изследване? И защо майките да вярват на личните лекари, които предписват атибиотици на децата без такова изследване? Вие на това „информиран избор” ли му викате? Аз му викам невежество и немарливост, от която обаче страдат всички. Защото бактериите са като глупостта-навсякъде са и са прилепчиви.

Съжалявам, но общуването със себеподобни във форумите, четенето на мемоарите на майки– хипарки и облъчването от учили или не чак толкова хомеопати, не е предпоставка за информиран избор. И ако борбата ви с фармацевтичните лобита е аргумент срещу ваксините, защо смятате, че хомеопатите са прави или са по-добри? Защото са по-нови, по-малко познати, по-модерни и съседката ви отляво е много доволна? И как правите разликата между неимунизирано дете, чиято майка е направила „информиран избор” и такова, чиято майка просто не се е сетила (или не е чувала) че трябва да бъде ваксинирано? И защо вие имате право на „информирания избор” да откажете ваксинация, а аз нямам право да съм против неваксинирани деца да се приемат в детските градини?

Аз също смятам, че би било добре децата да се лекуват само с билки, да не се ваксинират и да се забранят антибиотиците. Но ако живеем в свят без епидемии, без геномодифицирани храни и без глобално затопляне. Засега смятам да се придържам към здравословната комбинация от традиционна медицина, „бабини деветини” и майчински инстинкт. Дълбоко съм убедена, че природата отрича всякакви форми на екстремизъм. Фанатичното отричане на ваксините, например, както и фанатичната подкрепа на кърменето, да речем, могат да навредят както на майките, така и на децата им. Доказано е, че младите майки са психически уязвими и вихренето на "разбирачите" в подобни форуми може да е наистина опасно. Затова намирането на баланс е здравословно, включително и защото живеем в общество и трябва да се съобразяваме с останалите, независимо дали сме съгласни с тях.

Share

Спомен или бъдеще за "Втора атомна"

Българските правителства говорят за АЕЦ „Белене” като за срамна тайна-винаги заобиколно и неясно. Както титанът Петър Димитров (БСП) беше казал по повод тайните договори с "Газпром", "ще падне булото и ще открием, че булката е с мустаци”.

Строежът на една ядрена централа би могъл да разпалва ожесточени политически, икономически и чисто професионални спорове между енергетиците. Би могъл да предизвика протестите на еколозите и подкрепата на синдикатите. Но може ли да се превърне в Гордиев възел от страсти, демагогия и идеологеми за повече от 20 години и да стане една от разделителните линии на целия така наречен български преход?

Оказа се, че АЕЦ „Белене” е точно това. Няма правителство на прехода, което да не се е занимавало със съдбата на проекта и което да я е решило веднъж завинаги. И няма правителство, което да е подложило проекта на обществено обсъждане по същество - според реалните икономически нужди и ползи, но не тези отпреди 30, а на тези след 30 години. „Белене” стана символ на разделението между сини и червени, десни и леви, млади и стари, между еколози и енергетици, русофоби и русофили.

В търсене на истината за проекта „Белене”, euinside се върна 30 години назад:

Спомен или бъдеще за "Втора атомна"

Share