Феите на баба Фани

Баба Фани ставаше много рано. Сутрин към 5 часа костите почваха да я въртят и не я оставяха да заспи. А и не беше от поспаливите, не я свърташе много в леглото и бързаше да стане, да посвърши това онова още преди да е изгряло слънцето. Не че имаше много за вършене-вечер преди да си легне баба Фани оставяше кухнята в образцов ред, всяка лъжичка стоеше чинно на мястото си в чекмеждето на големия дървен шкаф, всяко бурканче, надписано според съдържанието си, мируваше на полицата и чакаше утре в ранни зори да осоли манджата или да подслади сладкиша. А баба Фани правеше чудни сладкиши. Още недопила сетрушното си кафе и от кухнята вече ухаеше на топъл пандишпан. Миризмата събираше сладокусните гълъби на крушата до прозореца и те с удоволствие предвкусваха пиршество от тортени трохи следобед. Така си живееше баба Фани и само за едно съжаляваше- че няма кого да нагости с вкусотиите си освен гълъбите. Децата и внуците живееха далеч, идваха само на големи празници и винаги бързаха. Но тя продължаваше да спазва своя дългогодишен ритуал и всеки ден печеше ароматни сладкиши и топящи се курабии. Хапваше си ги сама, седнала в тихата кухня, с чаша топъл чай в късния следобед.

И така до деня, когато баба Фани се събуди, както винаги много рано сутринта, от предчувствието за нещо нередно. Влезе в кухнята и веднага разбра какво я е събудило-нищо не беше на мястото си. Големия шкаф зееше отворен, в мивката имаше неизмита чиния, а на пода бяха разпилени трохи. Иначе всичко си беше както обикновено. Баба Фани се огледа подозрително. В стаята нямаше никого. Или поне така си мислеше тя, докато не чу издайническо хлипане от ъгъла. Внимателно надзърна зад големия фикус. Посрещнаха я две големи сини очи, потънали в сълзи. Чак русите къдрици бяха мокри от сълзи, а чипото носле като че беше станало по-малко вирнато и много нещастно. Баба Фани щеше да си помисли, че в кухнята незнайно как е попаднало дете от близката детска гранина, ако детето нямаше крила. А то имаше. Две нежни прозрачни крилца висяха немощно от раменете на русокосото същество, което беше спряло да плаче и гледаше изплашено жената пред себе си.

Ангелче! Помисли си баба Фани, после се сепна, сигурно полудявам, щом виждам ангели в кухнята си в 5 сутринта.

После почти шепнешком попита: Ти какво си?

Аз съм фея...отговори треперещото гласче. Казвам се Дара.

А....откъде дойде?

От дървото.

На крушата ми има феи?, недоумяваше баба Фани.

Училище за феи, иначе живеем наоколо.

А как влезе тук?

Като големите, през прозореца.

Кои големи?

Феите от голямата група, те влизат тук всяка сутрин преди училище да закусват. Непрекъснато разправят за страхотните ти сладкиши и аз реших да опитам....Само че още не мога да летя и .....влизането беше лесно, просто скочих от клона, но не можах да изляза, защото прозорецът е много висок.....

Баба Фани мислеше. Дали е от новото лекарство за кръвно.....Или от филма дето гледа снощи преди да заспи......Усети как някой я дърпа за полата:

Ти сърдиш ли ми се?

Да се сърди....Неее, просто чак сега разбра как една стара жена успява да изяде толкова сладкиши без да й се вдигне кръвната захар, както все се чудеха съседките й.

Искаш ли още кекс?-попита баба Фани и тръгна към кутията за сладкиши.

Свърши-тихо отговори феята и наведе виновно очи. –Ще ми помогнеш ли да изляза, защото закъснявам за училище?

Какво трябва да направя?, попита баба Фани.

Просто ме качи на най-долния клон, аз ще се оправя.

Сигурно ще се справя, едва ли тежиш повече от най-малката ми внучка, каза тя и вдигна детето. Изненада се, че беше леко като перце. Е да, нали е фея! А феите са ефирни.....Въпреки че явно обичат сладките неща!

Баба Фани сложи детето на клона, а то сръчно като катеричка се изкатери нагоре. После се обърна и успокоено, се усмихна: Може ли пак да дойда?

Ела, но се обади да си правим компания, ще ми е приятно да закусваме заедно-усмихна се и баба Фани. А после русите къдрици изчезнаха сред зелената шума заедно с луничките, чипото носле и блесналите сини очи.

Баба Фани се обърна и не губи нито миг в размисли. Изми чинията в мивката, измете трохите, затвори шкафа и сложи кафето си. После забърка канелени курабии по онази нова и сложна рецепта, която си записа от телевизията. Вечерта когато си лягаше, се приспа с няколко страници от книгата за живота на Ван Гог, която стоеше на нощното й шкафче, за да не й се присънят пак небивалици за феи.

На сутринта обаче......

Когато тръгна към кухнята баба Фани спря озадачено всумрачния коридор. От кухнята се чуваха тихи гласчета, сподавен смях и съмнително мляскане. Приближи се до открехнатата врата и замръзна. Цяло ято феи седяха около кухненската маса, гощаваха се с курабии и весело бърбореха, но тихичко, за да не я събудят. А после дойде интересното: когато се нахраниха, феите изведнъж станаха сериозни и се заловиха за работа. Едно дребно момченце с розови бузи и щръкнала коса събра трохите от масата, момиченце с карирана рокличка и лачени обувки изми чинията, две русокоси близначки с общи усилия напълниха кафеварката и я сложиха на печката. Накрая Дара, която баба Фани вече познаваше, лично сложи на масата чиния с курабийки, салфетка и чаша димящо кафе. На масата имаше и няколко клончета цъфнал жългт храст, боднати в чаша за вода. Феите доволно огледаха кухнята и тихо се изнизаха през прозореца, пред който висеше въже. Бърборейки весело, децата се изкачиха по въжето и изчезнаха в клоните на крушата. След тях изчезна и въжето.

Баба Фани влезе вдървено в кухнята и седна пред закуската си. Феи може и да нямаше, но това кафе димеше, а канелените курабийки си бяха съвсем истински. Отпи от кафето и погледна през прозореца. От дървото се чу весел смях и й се стори, че няколко прозрачни крилца пробляснаха в зелените листа.

Баба Фани се усмихна, после изрече високо и ясно: Днес ще правя малинова торта.

Откъм крушата долетяха тихи одобрителни възгласи, после клоните леко се разклатиха и дървото утихна.

Share

Човекът, който разпределяше вселените

Човекът, който разпределяше вселените, се сепна.

Изчезна му една вселена-

Такава малка, незначителна, под номер 338.

Потърси в галактическите коридори,

във вестибюлите на времето,

в контаркциите на пространството..

Не я откри.

Прерови и джобовете

на вехтите си панталони.

А тя, вселената,

се беше малко посамозабравила.

Беше поискала да бъде Вселената.

А се оказа кратък метеоритен дъжд,

докато всички спяха.

Share

Откъсната страница

Почти половината от кандидат-студентите по български език са скъсани. На Димчо Дебелянов. Като видях този прискърбен резултат си спомних една ядосана кандидат-българистка от телевизонните репортажи, която се гневеше пред камерите, че Дебелянов бил възможно най-лошият вариант, друго си е „Талев-Малев, „Тютюн“, това-онова“, пенеше се девойката. Може и да е тъжен резултатът, но е логичен. Какво да открият в една толкова нежна поезия днешните агресивни и нахакани младежи?! Как да разберат какво е искал да каже поета с това „светло примирен“, като те друго освен гняв и бунт не са изпитвали? Ще кажете, че пресилвам? Да, има и други сигурно, но тези, които аз срещам по улиците, в училищата и парковете, носят не книги, а бутилки бира. А поезията е нещо, с което тези деца, ако се сблъскат, няма да го познаят. И познайте защо е така? Така сме ги възпитали. Дори и такива като мен, които постоянно се опитват да внушат на децата си любов към книгите, се сблъскват с неумолимата конкуренция на телевизора, компютъра и разбира се, на другите, онези, които ти се смеят, ако четеш, които ти викат женчо, ако харесваш стихове и зубър, ако си прочел целия списък с книги за лятото. С онзи обществен модел, който изисква да си нагъл, въоръжен с последен модел телефон и кола (или поне много да ги искаш) и да по-възможност да боравиш активно с не повече от 300 думи, включително ругатните и междуметията. Много тъжна диагноза са тези близо 50% двойки на Дебелянов. Диагноза цинизъм, липса на всякаква чувствителност и потребност от някаква естетика, различна от чалга-битовизма. Тъжно ми стана някак, че скоро и последният четящ човек ще си отиде от света, тъй както е дошъл, „бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен“.

Share

Малка нощна приказка

Имало едно време една малка принцеса. Косата й била с цвета на разлюляна от вятъра пшеница, а очите й били топли като мляко с какао. Принцесата била любимката на кралския двор-умеела да измисли най-забавните бели, а после гледала с такъв невинен поглед, че никой и не помислял да й се скара. Имало само едно нещо, от което принцесата се страхувала-от тъмното. Затова майка й подарила малък медальон, който през нощта светел с мека златна светлина. И така принцесата вече можела да спи спокойно и не се страхувала от тъмнината. Минали години, принцесата пораснала, влюбила се в красив принц и скоро родила дъщеря. Момиченцето имало коси с цвета на разлюляна от вятъра пшеница и очи, топли като мляко с какао. Но също като майка си и то се страхувало от тъмнината. И тогава порасналата принцеса си спомнила за медальона. Открила го в една кутийка, където пазела спомените си от детството, но той вече не светел. Тя потитала майка си, старата кралица, как да направи така, че медальонът отново да свети. Трябва да сложиш в него звезда, отговорила кралицата. Но как да намеря звезда?!, попитала принцесата. Не знам, всяка майка сама намира звезда за дъщеря си, отвърнала кралицата. И една нощ, докато седяла на прозореца и гледала замислено към небето, принцесата забелязала как луната свети с особена светлина. От нея се протегнал тънък лъч, който ставал все по-дълъг и стигнал чак до прозореца. Принцесата тръгнала по лъча и вървяла, докато стигнала на небето, където греели стотици звезди. Коя от вас ще дойде с мен?, попитала принцесата. Какво?, възмутила се една стара, дебела звезда. Ние си имаме достатъчно работа тук, не виждаш ли? Даааа, прокашляла се друга звезда, нас ни чакат мореплавателите и пътешествениците, за да открият вярната посока, чакат ни влюбените, за да кажат клетвите си, чакат ни поетите, за да напишат най-хубавите си стихове! Важно е, настояла принцесата, дъщеря ми се бои от тъмното и може да заспи, само ако една от вас дойде с мен, за да й свети. Аз ще дойда с теб, обадила се една мъничка звездичка с бледа, рошава светлинка. И без това съм толкова малка, че едва ли някой ме вижда от земята, пък и обичам децата, сигурно ще се разбираме. Принцесата взела звездичката и се върнала обратно в двореца по лунния лъч. Поставила звездичката в медальона и го дала на дъщеря си. Малката принцеса го отворила и той засветил с мека златна светлина. Принцесата въздъхнала щастливо и заспала. И никога повече не се страхувала от тъмнината.

На Дъщеря ми Дара

Share

Пролетарии от всички страни...

От три дни пресцентърът на БСП бомбардира медиите с писма на местни активи и активисти, напиращи да изразят горещата си подкрепа за председателя на Партията Сергей Станишев. Вчера Пресцентърът ни запозна с писмото на Вутьо Томов Ботев, „един от активните членове на БСП“, „адресирано лично до председателя на НС на БСП Сергей Станишев“. „По думите на г-н Ботев е време за анализ, а не на униние и заклинания. „Зрялост, спокойствие и вярна посока за действие – това ни трябва сега”, пише той в писмото си.“ Днес разбираме че БСП-Кюстендил също горещо подкрепя председателя на БСП Сергей Станишев и се обявява срещу опитите за дискредитиране на лидера и разцеплението на партията. Социалистите от Кюстендил обаче отиват и по-далеч като призовават „критичен анализ да направят всички общински организации на БСП, защото не е нормално при една и съща обществено политическа ситуация в страната в различните областни градове БСП да има толкова значителна разлика в подкрепата”. Движението на ветераните в Кюстендил и Жените социалистки от града на сливите също застават зад своя лидер, а соцактива в Невестино смята, че „оставката на Сергей Станишев ще доведе до разцепление на БСП”. Задълбочен анализ на изборните резултати препоръчва БСП -Бобов дол. В патетично писмо на БСП-Хасково се казва, че партията има нужда от личния принос на Станишев като председател на БСП за успешното развитие на партията.“ Очевидно потворението е заради вълнението. Очакваме с нетърпение позицията на партийния актив в Мало Бучино и Злокучене, както и на другарите от Зли дол и Вълчи дол.

Share

На прощаване...

Българска Социалистическа Партия

Парламентарна група на

“Коалиция за България”

П Р Е С Ц Е Н Т Ъ Р

София, “Позитано” 20 тел/факс 8107234

Уважаеми колеги,

Вутьо Томов Ботев, един от активните членове на БСП се обърна с писмо лично до председателя на НС на БСП Сергей Станишев. В писмото си г-н Ботев изразява подкрепата си към лидера на БСП и предлага своята оценка за изминалия управленски мандат и бъдещето на левицата.

Според Вутьо Ботев след изборите БСП навлиза в един изключително важен период, в който трябва да се направи задълбочен анализ на изборните резултати. С активното участие на ръководните органи и редови членове трябва да бъдат изведени важните насоки за бъдещата дейност на партията. По думите на г-н Ботев е време за анализ, а не на униние и заклинания. „Зрялост, спокойствие и вярна посока за действие – това ни трябва сега”, пише той в писмото си.

Г-н Ботев подчертава, че БСП е член на Социнтерна и е част от семейството на ПЕС, поради което въпросът каква партия е БСП не стои на дневен ред. Според него по- важно е социалистите да се занимават с реалностите в страната и света, с проблемите на хората и начините те да бъдат разрешени. В писмото се посочва още, че БСП не бива да се превръща в икона, а трябва да се развива.

Според социалиста през последните четири години БСП е реализирала най- успешното управление за целия преходен период. Ето защо резултатите от изборите не бива да се преувеличават и не бива да бъдат определяни като съкрушителни.

15.07. 2009г. Ръководител на Пресцентъра

Гр. София Жанет Пашалиева

Share

Апокриф

В такава нощ,

когато ангелите блъскат карти,

когато херувимите прелюбодействат,

а Свети Петър пуши ганджа,

когато Бог доволно чеше

провисналия си корем,

тогава дяволът седи самотен

и ги презира.

Share

Интервю от кушетката

Фейсбук е хубаво нещо. В него човек се натъква на неща, които иначе няма как да срещне. Особено ако не чете вестниците „Гласове” и „Дума”. Където се сблъсква с едно т.нар. интервю на д-р Николай Михайлов. Смутителното в това пак ще кажа т.нар. интервю, е че спокойно минава за монолог на доктора, полегнал на кушетката, вместо пациента, в което после, на определени места, са вмъкнати по-скоро уточняващи въпроси, за да върви по-гладко мисълта. Провокира ме не лъхащата на упадъчна мизантропия стилистика, нито проникновената психоанализа на политиците. Като журналист, работещ в Re:tv, искрено се учудих от изненадващото, провокативното и ни в клин, ни в ръкав споменаване на медиата или на сродни ней. Например:
- Дясно-центристко ли ще бъде следващото управление?
- “Икономедия” е дясно-центристка фирма, мисля си.
Или:
- Синята коалиция вероятно ще влезе в управлението на страната. Победа ли е това?
Ако Мартин Димитров стане министър на икономиката, това ще бъде победа за Иво Прокопиев, Шулева и прочее. И за RЕ:TV.
…..............

Междувременно ще арестуват няколко души, защото са досадили на всички. RE:TV ще им покаже белезниците в едър план.

Със същия успех в дадения контекст д-р Михайлов би могъл да спомене и северното сияние, по примера на досегашния министър на икономиката Петър Димитров. Той, обаче, има друго на ум. Очевидно. Но да оставим Re:tv, в интервюто има и други интригуващи моменти. Да направим „дълбочинен анализ”, както казва друг известен аналитик, но от ляво-Р. Петков.

„Преходните партии не подлежат на усъвършенстване, а на екстремен групов цинизъм и видиотяване, това знам от собствен опит”- след това признание интервюто би трябвало да приключи по инициатива на питащия. Но не би. „Тук е мястото да се възхитя безусловно на инженерното изкуство на бившия ми лидер. Начинът, по който беше конструирано лабораторното чудо, наречено Синя коалиция, е наистина уникален.” Ще ме прощава доктора, далеч не мога да се меря с него в анализата, но този мазохистично-любовен дискурс много напомня на отношението на жена към бившия й мъж: тя го мрази, защото я е зарязал заради друга, но изтръпва при спомена за прекрасния секс. И още: „Блудството по спешност за удовлетворяване на нагона за оцеляване не е брак и не е меден месец.” Това е определението за Синята коалиция. Която, според потока на мисълта на д-р Михайлов, ще вкара мутри с екзотични имена в управлението и ще им даде еврофондовете. И тук вече явно се намесва някакво провиденческо- месианско проникновение, иначе откъде ще знае доктора детайли около този сексуален акт, за който говори с отвращение, може пък на някого да му е било хубаво?! И за еврофондовете и мутрите с италиански имена, да не им е писал проектите?! Вижте, д-р Михайлов. Може и да не сме много гражданско и много общество, но докато някой ни говори с тона на майката, зарязана от бащата: „всички мъже са един дол дренки, гледат да те изчукат и после те захвърлят, затова по-добре си стискай краката и гледай майка си”, никога няма да станем. Да, Бойко Борисов може и да е момчето от махалата, да, може и той да си има бизнес-приятели, както и Костов. И сигурно си има. Това значи ли, че вместо да гласуваме, трябваше да мастурбираме тайно? Сигурно много пороци ще има следващото управление, но това значи ли да го заплюем априори, за да запазим електоралната си девственост? Предпочитам сто пъти да сбъркам избирайки, отколкото да се самосъжалявам публично в клетката на политическите си комплекси. И половината от българите на тези избори предпочетоха същото. Може и да сме с бели чорапи, но ще трябва да ни приемете. Защото демокрацията е активно действие, не пасивно словоблудство. И тъй като не намерих по-точни думи за автора на тези мисли от собствените му, ето го, описан с епитетите, с които той е определил политическите лидери:” ...Говори гладко и леко невменяемо. ...му куца осъзнаването, плаши се от суровите прозрения... има едно... “метапослание”: “Аз съм велик, вие не сте, ще трябва да свикнете с тази „асиметрия”.... екстремно властолюбив.... Напоследък се изпуска по нарцистична нужда, прави едри гафове от дребна суета.... Жадува митологизация приживе.”

Share

И рече "Поразяващата уста" Дончева:

Татяна Дончева пред БНР: Сергей Станишев не е изкупителна жертва. Сергей Станишев беше един човек направен председател именно поради липсата на способности да взема решения. Това го правеше изключително удобен, за изключително влиятелни хора.
Водещ: Кое лоби сега ще вземе връх в БСП, според вас?
Татяна Дончева: Няма никакво значение дали някой от двамата Румен или Кирил Добрев, президентът през Кирил Добрев, ще направи това. Никакво значение. Резултатът и със Сергей Станишев и с тези тримата ще бъде един и същ.
Водещ: Не виждате разлика между тях?
Татяна Дончева: Няма разлика на практика, защото са един ръководен екип. Защото Румен Петков например е свързан със стратегическото ни партньорство с ДПС, на което трябва да оберем не плодовете, а богатия урожай и това ще се изживява с години. Румен Овчаров е част от това, което се случи. Тепърва очаквам при такава смяна в управлението, каквато предстои, да има сериозни проблеми с други неща свързани с корупция, сделки, всякакви други неща, с участие на наши министри и на наши видни представители на съветниците на премиерския кабинет и т.н

Водещ: Реално ли е да мислим, че президента Първанов ще определи следващия председател на БСП?
Татяна Дончева: Президентът Първанов е част от тази групичка, която докара резултата дотук. Аз ви давам само един прост фрагментарен пример. Ако бяхме с пропорционална система, а не с тази мажоритарна, за която президентът извиваше ръце, ние щяхме да имаме плюс шест мандата. Дори със сегашната кампания, дори със сегашните си 18%, дори с всичко, което хората не са харесали.
Водещ: Бойко Борисов се опасява от подривни действия от страна на БСП?
Татяна Дончева: Бойко Борисов няма основание да се опасява от подривни действия от страна на БСП, защото БСП освен да подрива себе си друго не може.

Share

Р5 вместо Ф1

Това ще получат всички, сложили на първа страница новината, че България може да има кръг от Формула 1. И то благодарение на Румен Петков, този виден деятел на мотоспорта у нас. И само между другото „мажоритарен” кандида за депутат от Коалиция за българия, подкрепен от ДПС. И бивш министър на вътрешните работи, обядващ с оперативно интересни бизнесмени, обвиняеми, а понастоящем-негови колеги кандидат-депутати. И как пък целият този контекст не накара никого да сложи едно ?! в заглавието или да се усъмни бегло в чистоплътността на мероприятието. В което по целесъобразност е замесен още един титан, този път от световна величина-Бърни Екълстоун. Ясно е, че ако зависеше от него, болидите щяха да цъфнат още другия уикенд и да обикалят около паметника „Левски”. Не забравяйте, че заради този гений и приятелчето му, садо-мазо фенът с нацистки первезни фантазии Макс Моузли, Формулата беше на косъм да се разцепи. И то точно защото „големите” искат големи пазари, големи писти, а не съмнителни сделки с руснаци, индийци....и българи! Хора, Ф1 заряза „Силвърстоун” заради Бърни, не е шега работата! И до него-Румен Петков. И кво, докато тука се потят да съставят кабинет, той ще гледа състезанието на Нюрбург ринг, ще си пийва с Бърни, после ще дойде и ще каже, да, ама трябва да построим писта! Ма готово! Толкоз магистрали построихте за 4 години, колко му е една пистичка да врътнете! При това има готов терен-край Дупница, безвъзмездно! За спорта! Усещате ли, как вече мисля за него като за победител? Ми да-той си направи пиарчето, ще си спечели гласовете и се намърда пак във властта. А вие си чакайте на баир Формула! Вместо Ф1-Р5, това ще получим.

Share

Приватизатори хакнали сайта на Станишев?

Българска Социалистическа Партия

Парламентарна група на

“Коалиция за България”

П Р Е С Ц Е Н Т Ъ Р

София, “Позитано” 20 тел/факс 8107234

Уважаеми колеги,

За пореден път платени хакери се опитаха да блокират личния сайт на председателя на БСП и премиер Сергей Станишев, но и този път не успяха. Сайтът отново работи.

През последните няколко дни бяха регистрирани повече от 500 атаки срещу сайта, което е безспорен знак, че сайтът е разстроил някого. Въпросът е кой се бои от www.stanishev.bg? Очевидно става дума за политици, които се страхуват, че ще изгубят предстоящите избори и хората ще узнаят истината за опасността от приватизационните им планове.

Тези политици няма да успеят да заглушат гласа на БСП и борбата на партията срещу готвената от десните приватизация. БСП ще продължи да отправя своите послания към хората и чрез интернет.

www.stanishev.bg продължава да работи. Страницата се посещава от стотици хиляди българи, които искат страната ни да се управлява отговорно от политици, които знаят как да пазят работните места и да им предложат по-добро бъдеще.

02.07. 2009г. Ръководител на Пресцентъра

Гр. София Жанет Пашалиева

Share

Юнак Серго и двуглавата ламя БойКостов

Направих експеримент. Опитах се да заплаша децата си, че ако не слушат, ще им купя сладолед. Познайте какво стана-пълен шок! Мамо, ти добре ли си, пита синът ми, който е по-голями и социално по-ориентиран, та знае, че не може да те плашат с нещо, което всъщност искаш. Та затова не го разбирам Станишев, който с добавена твърдост в гласа размахва двуглаво плашило на Костов и Борисов, които щели да приватизират болниците, здравноосигурителната и пенсионната система. Де да беше така! Уви, няма как да стане, поне не толкова бързо, колкото ми се иска. Ма то и намерение няма-ако г-н Станишев си направи труда да прочете програмите на конкурентите си ще види, че плановете на ДПС, например, за здравната реформа, които са известни отдавна, са много по-драстични от тези на Синята коалиция. Но кой ти чете програми, важното е да се плашат гаргите. И плашенето стигна до там т.нар. кампания „Бойкостов” вече да е „подписана” официално с гласа на Стефан Данаилов, сиреч от името на БСП. Които уж нямаха нищо общо, това си било работа на коалиционния партньор „Нова зора”. И финансирането им си е отделно, както стана ясно, поне на хартия. А за Азер Меликов все така си мълчат. Важното е Костов да е мноооого лош. Защото ни трябват призраци от миналото, трябват ни плашила, трябва ни невидима (или по-видима) заплаха. Лошото е, че не само Станишев мисли така. Лошото е, че в кампанията има повече лозунги, отколкото мисъл. И вместо да се замерят с ретро лозунги като „Костов го направи с Балкан, ще го направи и с пенсиите” и „Червени боклуци”, политиците можеха да погледнат на избирателите като на граждани, данъкоплатци и потребители. Така би им било по-лесно да кажат нещо смислено. Защото когато срещу себе си виждаш маймуна, нормално е да се държиш като такава, ако и да не си даваш сметка, че всъщност се гледаш в огледалото.

Share