четвъртък, 15 април 2010 г.

Правилата на играта

Днес втора група „Бърборани” в детската градина имаха открит урок. Показаха ни как броят до 5, познават звуковете (не буквите, разликата е важна!), как танцуват и най-важното: как спазват правилата. Когато госпожата зададе въпрос, не се крещи, а се вдига ръка. Когато трябва да се рисува, не тичат всички за моливи, а един отговорник на масата носи чашката с моливи. Когато свършат занятие, всеки си прибира столчето на място.

И аз с изненада откривам, че 5-годишната ми дъщеря, която спешно се разболява или натъжава само при споменаването на прибиране и почистване вкъщи, изпълнява всичките си задължения с готовност и сдържана гордост. Без „Ама аз ли...”, „Ама защоооо”, „Ама сега ли...”. Бръснещ поглед наоколо ми показва, че не съм единствената с невярващо изражение на лицето.

И като се замисля, това май е най-важното. Спазването на правилата. Дъщеря ми е на 5, но вече знае, че има задължения, които трябва да спазва. И все по-рядко се пробва да мине метър дори и вкъщи. Има за пример 8-годишния си брат, който за последното си провинение (грубо отношение към сестра си) дори се самонаказа без компютър.

Големият въпрос, който не ми дава мира, е права ли съм. Правилно ли е да възпитавам децата си така, при положение, че светът около тях ме опровергава непрекъснато. Опровергават ме майките, които водят децата си в детската градина с чантички с гримове (детски), въпреки че ние с дъщеря ми сме се разбрали, че децата не се гримират. Опровергават ме съучениците на сина ми, които му се подиграват, че няма „Пи Ес Пи” и рисуват със спрей по току-що боядисаната фасада на училището. Опровергават ме хората в трамвая, които пътуват без билет и обсъждат снощния секс в „Биг Брадър”. Опровергава ме правителството, което признава за скрит бюджетен дефицит и дава 15 милиона лева за първата копка на бъдещ музей....

Музей на какво?

На изчезващите принципи? На неспазваните правила? На изгубения морал? На несбъднатите мечти? На незапочнатите и недовършени реформи? На незабравения и незабравим социализъм?

Нищо чудно, че не ни разбират в Брюксел. Европейците не говорят нашия език. Език без правила. Език, от който е на път да отпадне пълният член, защото никой не го спазва. Езикът на намигването, на хитричкото заобикаляне на правописа и пунктуацията, както на закона и морала. Езикът без въпросителни, но пък с твърде много удивителни. Език с много патос, но с малко смисъл.

-Петьоооо, изтръгва ме от мислите ми гласът на госпожата, защо не ме слушаш!

-Защото тати ми е донесъл нова полицейска кола, госпожо!

Share

10 коментара:

  1. Някои ще се влеем в редиците на динозаврите... Утешава ме единствено мисълта, че не сме сами:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Добър ден г-жо Ковачева, много години ромите признаваха, че взимат каквото им хареса от нас.
    БЕЗНАКАЗАНО !
    Сега виждаме в "къщата" как българи* грабят храната на други българи.
    БЕЗНАКАЗАНО !
    Не е добре да се мълчи, когато се подменят думите грабеж, кражба, престъпление, убийство с :
    взимане, събиране, случка, инцидент ...
    ---
    * циганите са човешки същества, хора.
    Но дали са българи ?

    ОтговорИзтриване
  3. Не се колебайте, само тези, които спазват правилата са щастливи.Много от тия с гримчетата и полицейските коли дори не знаят правилата, което си е също нещастие. Цял живат се чудят, защо хем всичко си имат, хем са обект на презрение..

    ОтговорИзтриване
  4. Prava si mila.Ako decata ti ne znaiat kak stoiat ne6tata-DLAGNA si da gi nau4i6.ТАКА Е!!!Pozdravi!!!

    ОтговорИзтриване
  5. Права си така да я възпитаваш, за да има тя бъдеще

    ОтговорИзтриване
  6. Недялко Шаллиев16 април 2010 г. в 18:05

    Госпожо Ковачева, не сте права, че Западът не ни разбира - те си имат мадофчетата, офшорките, консуматорството, укоримите "похвати" не само на : "Даймлер", "Сименс", а сега и на "Хюлет Пакард". Така че - днешните наши "нрави" не са измислени и обгрижвани тук. Лошото е, че са прихвадчиви. Пожелавам Ви да си възпитавате децата по непопулярния вече начин, както правим ние със съпругата ми, защото той е стойностен, независимо от географските ширини. Успех!

    ОтговорИзтриване
  7. Всички трябва да спазваме правилата. Не нашите лични - а общите правила които изграждат обществото ни. Така трябва да възпитаваме децата си и те техните. Независимо от околните, които не ги спазват. Всеки един от нас е част от обществото, и ако се дели и създава свои правила или нарушава общите - прави обществото ни слабо.
    Това, че 60 години живеехме в общество, в което някои имаха повече права от останалите, ни помрачи представите за добро и лошо.
    Аз се боря сам със себе си за да не карам в бус лентата например, да не живея на гърба на другите, да деля боклука въпреки да знам че после го смесват...
    И независимо, че това понякога ми пречи да се развивам, да стигна по-бързо до където съм тръгнал, дори и да изглеждам смешен в очите на околните, се чувствам по богат от факта, че съм част от това общество, в което искам да живея.

    ОтговорИзтриване
  8. Никой не знае кое е за по-добре и кое за по-лошо. Единствено можем да предполагаме. И предполагаме, че по-отговорните хора, ще са по-добрите хора. Къде е границата, от която нататък правилата започват да подтискат прекалено силно свободата, креативността, себеизразяването и спонтанността... никой не знае.
    Разумните родители могат единствено да внимават, правилата да изиграят своята положителна роля в създаването на личността на децата и да създадат уравновесени и завършени индивиди, които биха нарушили правилата, когато е необходимо и които не биха съдили твърде бързо и критично тези, които нарушават правилата.

    ОтговорИзтриване
  9. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване