петък, 27 ноември 2009 г.
Последните минути на Re:tv
сряда, 25 ноември 2009 г.
Спи, моя палава сестричке...
Спи, моя палава сестричке,
спят зайчета, щурци и птички.
След малко тихо през комина
ще дойде Новата година.
И кой каквото си сънува
наяве тя ще му дарува:
на катеричката – бадеми,
на Зайо – моркови големи,
на тебе – кукла за другарче,
на мене шарено букварче.
Спи, някой идва през комина.
Дали е Новата година?
Снимка: www.chudesa.net
понеделник, 23 ноември 2009 г.
Внимавай, идва Бойко Борисов!
четвъртък, 19 ноември 2009 г.
Държавата на "Красьовците"
Лобисти с ланци бродят из България. Звънят по телефоните, пращат СМС-и, въртят постове срещу пари. Един Красьо, горкия, излезе, че всички за него говорят. При това му викат Черничкия, по разказите на член на Висшия съдебен съвет, а Красьо, поне на снимките на яхтата с гаджето си Магда, никак не е черен. Много си е бял даже. Ланци сигурно има, то и разни съдии, генерали, ректори, рефери и те имат и пръстени, и сигурно и ланци, ама какво-не можеш да кажеш, че са лоши заради това. Може би нямат вкус, но за това все още не вкарват в затвора. Иначе, да му мисли Маргарита Попова! Но! Да не се отплесвам. Седмици наред, ние, журналистите, публикуваме едни списъци с едни хора, подадени от прокуратурата-магистрати, говорили с Красьо. Излязоха и неколко политици, за цвят. Питам се обаче, ще разберем ли някога ВСИЧКИ хора, с които този предприемчив българин е говорил. И обратното, кои са ВСИЧКИ „Красьовци”, които т.нар. елит на държавата е използвал, за да не си цапа ръцете. И както се питам, така си отговарям, че никога няма да разберем как така един човечец от Плевен, бил той и гадже на фолкзвезда, се е изхранвал, при това твърде добре, от съобщаването на копрометиращи съобщения. Като например: Вземи ....хиляди и пусни този проект. И последващото: Проектът е уреден. Или: Спри това дело. Или каквото и да е. Като се замисли човек, на тоя пазар има хляб за доста народ. Това си е една добра пазарна ниша за „посредници”, които според филма „Синьо лято”, са лайно. Но според съвременната ни действителност, са очевидно доста търсени и полезни хора. И да ви кажа, не ми е болката, че Красьо или събеседниците му няма да отидат в затвора. Болката ми е, че заради работодателите на „Красьовците”, на всички отговорни позиции в държавата застават безлични, безотговорни, некомпетентни, но политически удобни хора. И това е така вече десетилетия. А може би и преди това, но Красьо е имал кон, не мобилен телефон. Затова кадърните хора бягат от тая държава. Затова честните хора отиват мнооого далеч. Затова хората с поне капка себеуважение винаги ще са шерпи на някой, който може и да е некомпетентен, но пък е толкова удобен, защото е послушен! Така е в държавата на Красьовците. И това не е въпрос на партия, на правителство или обществен строй. А въпрос на мислене. Което, за съжаление, е процес, който еволюцията не е отредило поравно всекиму, колкото и да им се ще на социалистите. А и да дясномислещите го е дал по законите на конкуренцията. Ако някой „Красьо” още не ви е потърсил, вие сте достойни хора. Е, да може би имате проблем да си платите парното. Но все още не сте загубени. След 20 години на „промени”, време е да се преброим. Винаги има избор, дори и когато Красьо звъни два пъти.
сряда, 11 ноември 2009 г.
За няколко часа (милиона) повече
неделя, 8 ноември 2009 г.
Черната дупка на "Промяната"
Защо 20 години след падането на социализма българите не са щастливи. Добър въпрос, казах на симпатична млада девойка, родом от Порто Алегре и студенстваща в Лондон. Тя беше изчела всичко, написано напоследък за падането на Берлинската стена и смяташе, че това е най-голямата промяна на миналия век. И много искаше да знае как се чувстват хората, които са я преживели. Амии, не много как, отговорих, но тя не ме разбра.
Отне ми няколко часа да се опитам да й разкажа, как за българите подобни промени не са уникално събитие. Как само в рамките на 50-ина години са преживели подобно нещо два пъти. И как това се е отразило на светоусещането и самоусещането им. Като Черна дупка. В която са потънали традиците и ценностите на десетки поколения, живели стотици години. Заместени са били изкуствено и насилствено с лозунги, плакати, култове. И как сякаш тази Черна дупка е погълнала и възможността за истинска промяна след 1989 година. Защото сме заменили едни лозунги с други, едни култове с други, но вътре е останало все така празно. И за много хора единствените хубави спомени са как „навремето” са ходели всяка година на море и са може ли да имат кола и жилище. А сега децата им не могат.
Но сега сте свободни, настояваше девойката, можете да казвате това, което мислите, да бъдете несъгласни, да отстоявате правата си...Дали? Усъмних се аз. А знаем ли какво е да си свободен? Разбираме ли какво искаме, за да го отстояваме? И пред кого, след като демократично избраните ни управляващи са точно толкова отворени към обществото, колкото навремето ЦК на БКП. Дори най-новият ни премиер умишлено имитира последния комунистически лидер-„Тато”, демонстрирайки близост с „народа”. А президентът ни е авджия, по модата от зрелия соц.
Но как така, питаше бразилката, все по-объркана, нали навремето е имало тхора, които са се борили за демокрацията, за правото на избор...И сега има, отговарям, но те са много малко, защото повечето са далеч от България и са използвали правото си на избор, за да започнат живота си другаде.
И докато си говорим, се втурва задъхана колежка, журналистка от Беларус, натоварена с 10 торби, очевидно след усилен шопинг. Показвам на Далва от Бразилия торбите и казвам: Виждаш ли, тя използва всичките си 5 вечери в Лондон, за да пазарува. Защото казва, че в Беларус няма какво да си купи. Казах на Руслана (журналистката с торбите): В Беларус няма и свобода на словото, защо не се възползва да наваксаш това в Лондон? Тя не ме разбра. Ето това правят и хората в България.
Далва кимва замислено. Не знам дали ме е разбрала. Но на мен нейните въпроси със сигурност ми помогнаха да разбера по-добре собствената си история. И всички големи промени в нея, които не са се случили.
Снимка: Красимир Юскеселиев, в."Дневник"