Странни неща стават у нас. И тъй като има големи лаладжии, които дебатират, взаимно се компрометират и в общи линии съмо създават мъгла и шум, разни дребни, но важни неща остават нечути и невидяни. Например законодателната дивотия детски храни да не могат да се продават в аптеките, а само в супермаркетите. На първо чете реакцията е ?!? На второ, обаче, става ясно, че говорим за едни 50 млн. лева оборот, които очевидно трябва да се пренасочат другаде, не в аптеките. И докато в предишните години бяхме свидетели на топлата дружуба на големите вериги аптеки с властта, сега очевидно чувствата са се разсъхнали и има нов фаворит. Няма никакво друго обяснение на подобно уникално за ЕС намерение. Защото нали все с ЕС се оправдаваме за едно или друго безумие, да не почвам с цифровизацията. Как, ако не с финансов интерес, да обясним, че в аптеките могат да се продават хранителни добавки, козметика и овлажняващи гелове за по-качествен секс, но не и детски храни и млека. Голяма част от които са лечебни, предназначени за деца със специални потребности-недоносени, с алергии и др. Които, за съжаление в съвременната мръсна, бедна и с лошо здравеопазване българия стават все повече. Как ще обяснят законодателите на родителите защо не могат да купят, например, адаптирано мляко за дете с млечна алергия от аптеката, където да им препоръчат съответното соево или оризово и т.н. мляко, да ги ориентират в разнообразието от марки и продукти и въобще, да направят информиран избор, както се казва. Или друга ситуация-часът е 2 през нощта, млякото в кутията току що е свършило и единственият изход е денонощната аптека. Защото супермаркетът отваря едва сутринта. Има и една психологическа особеност на младите родители-те се страхуват да не сбъркат и питат по 100 пъти-питат педиатъра, питат в аптеката, питат бабите, приятелките с повече опит или форумите в интернет. Трудно можеш да попиташ когото и да е, който подрежда рафтовете в супермаркета и трудно може да те ориентира дори кое къде стои. И въобще, при положение, че сме принудени да си купуваме дори и обикновен сироп за кашлица с рецепта (пак според европейските правила), каква е логиката детските храни да се продават редом с каймата и кренвиршите?! Но така става, когато се работи в името на конкретен финансов интерес, вместо в името на обществения иинтерес. Което у нас е обичайна практика.
събота, 28 март 2009 г.
четвъртък, 26 март 2009 г.
На моя Малък принц
Имаше едно време една роза. Единственият й приятел беше момчето, което живееше в къщата. Всеки ден момчето идваше при своята роза, поливаше я и й четеше любимата си история- за малкия принц и неговата роза.
Годините минаваха. Момчето растеше. Но все така поливаше своята роза и й четеше.
Но един ден момчето стана мъж и замина надалеч.
Розата остана сама. Изведнъж осъзна, че е живяла твърде дълго и че едва ли щеше да разцъфне отново напролет. Единствената и мечта беше да види отново своя малък принц.
Един топъл есенен ден до розата се приближи една овца. Стара, уморена овца с тъжен поглед, който сякаш гледаше отвъд този свят. Сякаш беше търсила точно това място, овцата легна кротко до розата.
Дали и тя не чака своя малък принц, помисли си розата. И изведнъж й се прииска да направи нещо хубаво за овцата. Съвсем забрави колко малко време й остава и колко много копнее да види за последен път своя малък принц. Единственото, което искаше, беше да направи овцата щастлива. И заразказва историята за малкия принц и неговата овца.
Овцата заспа, а листата на розата започнаха бавно да капят. Но тя продължаваше да разказва.
Така ги завари зимата-изсъхналата роза и спящата овца, които сънуваха своя малък принц.
сряда, 25 март 2009 г.
The show must go on
Станишев излезе видимо доволен от зала 2 на НДК и с оназ негова усмивка рече: Не видях алтернатива. И аз, въздъхнах пред екрана. И аз. Има една хубава приказка, ела зло, че без тебе по-зло. Е, не е прав народът. Дойде време предизборните сметки да оборят народната мъдрост. Как да не й направиш евала на Илияна Йотова, която направо грабна оскар за поддържаща женска роля? Експертите-голишарчета на ГЕРБ можеха само да сричат подчертани в червено фрази от учебниците по икономика пред хлевоустата евродепутатка. Той и Орешарски си мълчеше, че а се беше обадил, а го беше изяла с парцалите, както беше набрала скорост. Като Василиса Прекрасна в руската приказка Йотова вадеше от единия си ръкав призрака на Костов, а от другия-бедните пенсионери, така поругани от Бойко Борисов. И дори страшния му поглед а ла Марлон Брандо не можа да я възпре. Това са видели зрителите на дебатите, първите, единствени по рода си и уникални по перверзността си-Станишев отива в студиото на предаване, прошнуровано и прономеровано от до, изтъкано от въпроси като „съдбата на безработен миньор и жена му-съкратена шивачка”. Борисов пък нагло си признава, че още в неделя е потвърдил участието си в предаването. Тогава защо, бе, джанъм, толкова се пени и репчи два дена, защо бяха тия пустосвания и клетви, тия жалби за младост-нерадост в отишлия си вече комунизъм от времето на Станишевия баща?! Но млъкни, сърце...Ботев да ме прощава. Защото единственият въпрос, който ме напираше докато гледах този истински фарс, беше къде е алтернативата. И я открих-на дистанционното. Където вероятно са я открили и много други зрители-избиратели. И какво да видят там-не знам, но предполагам-Кошрлуков разказва на съквартирантите си във ВИП-Брадър как излязъл за малко от Къщата и влязъл в дясната коалиция. Която пък не се чудела много да приобщи ли ексецнтричния „таралеж” с неясна лична и политическа биография, но пък се мае „Десните” или „Синята коалиция” ли да се нарече. Ако почака още малко и приъседини още някой политически отпадък, избощо няма да има нужда да се чуди-няма да е нито дясна, нито синя, нито пембяна. Нещо като нищо на света. Прибързаха май с радостта онези, за които дясното не беше СДС или ДСБ, с Костов или без, а онази нужда от алтернатива, в която бяха готови да повярват. За малко. Сега им остава само да изгледат и останалите постановки „Усмихнатият премиер срещу Гневния претендент”, които накрая ще плеснат и ще се прегърнат-нали знаете-заради АЕЦ, заради еврофондовете, заради народа, мамка му! Или да си гледа ВИП-овете и да не им дреме за изборите. Спектакълът е съвършен. Автора, Автора!
понеделник, 23 март 2009 г.
"Под игото"
Ако някой ви каже, че любимата му книга е "Под игото" какво ще си помислите? Че е скучен? Че любимият му предмет в училище е бил физическото? Че още живее с майка си? Каквото и да си помислите, ако това е първа среща, със сигурност ще е последната. А какво да си помисли човек, когато месеци наред "националната телевизия" му промива главата с безапелационна и безпрецедентна кампания "любимият роман на българите". Когато в рамките на "Голямото четене" разни хора се събират да четат на глас мащабни, включително в смисъл на дебели, книги като "Властелинът на пръстените". Когато се трошат милиони левове държавни пари за филми, чрез които сравнително непопулярни сред определена част от обществото заглавия като "Пътеводител на галактическия стопаджия" да бъдат онагледени и "преведени" на достъпен език. Нейсе! Бойчо и Рада тържествуваха! И всичко щеше да е разбираемо, ако ставаше дума за най-популярния роман, за най-четения в училище, за първата българска книга, за която се сещате....Но за най-любим, т.е. от всички книги в живота и в литературата, оставили ако не ярък спомен, поне чертичка в съзнанието, книга, която, дори и да забравиш сюжета, оставя завинаги усещане за близост. Защото някой те е разбрал и ти си го разбрал. Няма друго такова споделяне на близост. Само с наистина добрите книги се постига толкова дълбоко лично споделяне. И то не е на ниво народ, нито родина, нито друга подобна плява! Вижте номер две в класацията-"Време разделно"!!!А номер 3-"Тютюн". Коя версия? С партизаните или без? Защо шедьовърът на Димитър Димов "Осъдени души" е толкова назад? Защото без идеологеми е трудно, защото когато добрите и лошите не са отбелязани с кръстче "народът" трудно се ориентира? Голямото четене се оказа една голяма манипулация. Защото се увенча с произведение от задължителния списък за прочит през лятната ваканция. Защото излезе, че след 7-ми клас българите не са прочели и ред! Кому е необходимо това? На същите, които твърдят, че задължителната преференция при гласуването е образователен ценз. И които размахват като плашила забрадки и кръстове, за да печелят проценти. От каквото и да е. Голямото четене, подобно на голямото политиканстване, се опита да ни убеди, че когато четем и когато гласуваме сме Рада Госпожина и Бойчо Огнянов. И в най-лошия случай-Мунчо. Аз не съм съгласна. И дори Вазов, от когото започна всичко, не е бил съгласен: Бедни, бедни Македонски!......
Share
Абонамент за:
Публикации (Atom)
