Веселин Маринов ме преследва. Серизоно ви казвам. От няколко дни Facebook ме залива с постове за раздялата на партийния бард и съпругата му Цветанка (е добре, не си ли помислихте още като се ожени, че я е избрал по името?!). Днес се наложи да пропътувам половин София и установих, че е залята с плакати за предстоящия концерт на Веселин Маринов. Смених три превозни средства и в трите хората трескаво прелистваха некви вестници с огромни заглавия: „Цветанка кръшнала на Веско”, „Веско не може да прежали Цветанка”, „В. Маринов: Раздялата ме вдъхновява да пея”. Прибрах се тичешком, заключих вратата, забраних на децата да пускат телевизора и надничам във Facebook крадешком, готова да избегна нападение от засада. Не съм забравила, че преди време получих и покана за приятелство от името на Онзи, който не бива да се споменава, но който и да стоеше зад нея я оттегли, след като публично се похвалих и предизвиках неколкодневното му дружно оплюване. Честно ви казвам, тревожна е работата. Като със съветските филми в петък вечер, за който помни толкова. Очаквам потното лице на запенения от сценична страст трубадур да цъфне и в учебника по музика за първи клас (дъщеря ми догодина е първокласничка, за Бога!), а текстът на „Нашата полиция” да се нареди до „Аз съм българче”.Аз още помня Карел Гот и „Шарено котле” на Нова година. Но все си мислех, че колелото на историята няма да се завърти толкова бързо, та децата ми да учат наизуст песните на новите партийни любимци. Обаче ей на, търкулнала се питката, обиколила си нивката и хам! „България и МВР” вървят вече като словосъчетание, а истината пак е една, както беше едно време. Ама вижте балета, не са ли като истински?!
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)