ДПС зад Р5 в Плевен

Плевенската областна организация на Движението за права и свободи подкрепи мажоританата кандидатура на Румен Петков. Защото според водача на пропорционалната листа на ДПС Митхат Метин "Най-близко до нас, до нашия избирател, стои фигурата на г-н Петков. Въпреки всичко, което се изписа и изговори за него в последните няколко години, той направи много за региона и като министър, направи много за плевенската общественост, поради това мисля, че той би бил успешен мажоритарен депутат от нашия регион". Със сигурност би бил и също толкова успешен министър, защото някои още тъгуват за него. А и Галеви вече са на свобода, така че няма да обядва сам.

Забележка: На снимката Р. Петков общува с друг приятел на ДПС-лидерът на "Лидер" Христо Ковачки

Share

Голямото четене на изборния закон

Пиша този текст с ясното съзнание, че не съм юрист, но работата ми е да чета и да питам. Та чета. Закон за избиране на народни представители, чл.53: „По време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление.” Къде този текст казва, че обвинени в престъпление биват пускани от ареста по повод кандидат-депутатската си кампания? Моля, ако наоколо има юрист, да ми обясни. Даже мисля, че има заварено положение, но да не прекалявам със самоувереността. Ама след като един съд безапелационно пуска Галеви по смисъла на този закон, а друг не пуска Иван Славков по същия закон, значи има терен за мислене. И ако има, защо съдебната власт не го използва? После, същият закон: Чл. 52. (1) „Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си и получават по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите включително.” Аз ли не съм разбрала, но правителството не е в отпуск-нито премиера, нито който и да е от министрите, има си заседания на правителството, отчитат се успех след успех....Или работят извънредно? Ето това е проблемът на нашата мила татковина, има закони, само за да има оправдание държавата да харчи милиони за избори и още милиони за заплати на депутати, дето пишат едни закони, които никой не спазва. И още по-лошо-на никого не му прави впечатление.

Share

За кого се мисли Доган?

Открийте разликите:

А.Доган:

Властта е в моите ръце! Това искам да ви кажа!

В мене е концентрирана властта, а не е във вашите депутати, искам да го знаете това!

Направете го като жест към мен и бъдете убедени, че аз ще ви го върна. И този жест няма да е само любовта ми...

ДПС успява, защото, уважаеми журналисти, се основава на разума на сърцето - когато се мразим, действително го правим, когато се обичаме, се обичаме силно...

Евангелие от Йоан, глава 14

Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.

Аз съм пътят и истината и животът...

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши....

Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.

Share

2009

5 август 2009 година, новият парламент е сформиран. Никой не управлява, защото всъщност никой не иска. Президентът Георги Първанов си плюе в пазвата и дава мандат за съставяне на правителство на Групата на мажоритарните. Те съставят експертно-мажоритарно антикризисно правителство. Поради вопиюща нужда от мажоритарни експерти канят и подгласници на мажоритарно избраните по райони. Поради това обстоятелство е възможно да се достигне административния и експертен капацитет, така необходим на България в условията на криза. Ахмед Доган не става премиер, защото обича да е в сянка, затова отстъпва поста на колегата си в Пиринско Яне Янев. Той не обича Доган, но втори такъв шанс няма да има. Още повече, че си дава сметка, че от него нищо не зависи, защото: Румен Петков поема министерството на правосъдието, защото вътрешното вече е заето от Пламен Галев. Министър на финансите е Йордан Цонев. А на икономиката Никифор Вангелов, защото българия ще стане енергиен център на Балканите, а Бобов дол ще зарежда с гориво совалките на НАСА. Вицепремиер и шеф на новосформираното министерство на всички министерства е Емел Етем (не че не е искала да е премиер, но Доган й е казал да си трае, че видиш ли). Асен Гагаузов остава министър на пътищата (МРРБ и Транспорт), защото има много проекти за довършване и пари за взимане. Разбира се, Гайдарски се връща в здравното министерство, защото все още има болни за доубиване и болници за приватизиране (освен това неговата му я взеха е мотивиран). Петър Курумбашев ще стане министър на културата по право-идеолог на Ку Ку и човек от софийските квартали-крайно време е в училищата да се пее „Води ме в някоя квартална кръчма” официално. Юлиана Дончева получава министерството на красотата-верно, че ни е много администрацията, но Емел Етем трябва да бъде държана в напрежение. Волен Сидеров се дърпа, но Яне го лансира за външен министър по аналогия с Авигдор Либерман и по съвет на Мосад. Божидар Димитров поема образованието, защото има твърде много истини за изправяне (първо канят Пантев, но лулата дразни Доган, а и Димитров е кандисал на „присъствие” ). Нонка Матова става министър на отбраната- и без това имоти за даване не останаха, а жената има чин генерал. Николай Цонев става социален министър, защото по душа е жалостив, нищо че го дава твърдо, а и в социалното министерство има скрити резерви от почивни бази. Министерството на европейските въпроси се ликвидира поради отсъствието на такива. Министерството на държавната администрация също. За министър на земеделието се организира специален експертен кастинг и печели..... Петър Димитров. Не че има скрит експертен потенциал, просто работата му е да изглежда човек от народа. Неочакваният край е, че вместо 1 година, докато ни извади от кризата (справка А.Доган) експертното мажоритарно правителство управлява пожизнено. Защото кризата не свършва, а никой не иска да се набутва между шамарите. Парламентът единодушно гласува пожизнен мандат на Първанов и Ковачки приватизира АЕЦ Белене, която се преименува в Първа Частна. Ирена Кръстева става шеф на БНТ и организира риалити шоу „Кой иска да се ожени за милионер”, за да си намери снаха. (Междувременно Етем закрива министерството на красотата-времето не щади никого, все пак). На финалните надписи се вижда отдалечаваща се към светлото бъдеще летяща чиния.

Share

Обикновен фашизъм

С огромна изненада в малките часове на нощта установих, че БНТ е решила отново да приспи зрителите със съветски филм. Само че този път по-специален: „Обикновен фашизъм” на Михаил Ром. Загледах се по чисто сантиментални причини: лентата неизбежно ми напомня за ранните ми години в журналистическия факултет, където този филм вероятно все още се прожектира на студентите като образец на авторско кино и филм-разсъждение. Спомням си как първия път като гледах филма ме обзеха противоречиви чувства на възмущение-от една страна заради наистина уникалните кадри от „хастара” на Хитлерова Германия (доколкото помня, филмът е създаден от автентични материали, изрязани от германските цензори официалните кинопрегледи и открити от Червената армия в Берлин). И от друга, с бруталната социалистическа пропаганда, която осмива култа към личността към Хитлер, без и дума да каже за култа към личността на Сталин, например. А той вече е развенчан (1965) и филмът би могъл да си позволи и малко градивна самокритика. Но не-германките са дебели, войниците им тъпи, изкуството пошло....И не е далеч от истината. Както и любимият ми епизод за комплексите на Хитлер, който винаги застава с ръцете отпред, като футболист в стената за пряк свободен удар. Въпросът е в друго, за правото на критикуващият да критикува. Както е казано в един стих, който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък. Навремето питах защо не гледаме филма като образец на пропагандата, а като филм-разсъждение. Не ми обясниха. Години по-късно се запитах защо в малките часове на нощта БНТ пуска на драгия зрител този образец на пропагандата, след като вече сме гледали и други телевизии и там сме видели също прелюбопитни ленти от времето на третия райх, включително цветни. И какво разбира драгия зрител, който да речем, не може да гледа избирателно и да оцени самофакта, че вижда уникални кадри, без да се трогва особено от словата на диктора. Според сайта на БНТ филмът за първи път анализирал и критикувал тоталитаризма като явление. Нищо подобно. Та ако все още се чудите защо съм се впечатлила толкова, може би защото нещата не са еволюирали особено, поне у нас. Може и да наричаме последните 20 години годините на прехода, но преход няма. Днешното ни общество, медии, култура продължават да са изградени на простите принципи на тоталитаризма-те са лошите, ние сме добрите. Проблемът е, че всички сме едни и същи. Но пропагандата не работи така-тя ни дели на добри и лоши, на ние и вие. Вижте само предизборните слогани и ще ме разберете. Вижте кой стои зад тях и говори за промяна, за ценности, за честен бизнес, за отговорна политика. А какво е политическото лицемерие и олигархичната безнаказаност, изведени в култ-обикновен фашизъм.

Share

Бърни, стани премиер на България, не съсипвай Формулата!

Писна ми от популисти! Не стига, че политиците обръщат внимание само на бедните и низшите духом, не стига че най-голямото наказание е да си средностатистически българин без право на социални блага, но задължен с високи осигуровки, не стига, че телевизиите ме заливат с помия от индивиди, учещи се да пеят или да се къпят пред други хора, сега съм на път да загубя и последната си утеха. 8-те топ отбора от Формула 1 са на път да теглят една на Бърни Екълстоун и да си анправят алтернативно състезание. И това е добрата новина след като в последните сезони Бърни направи всичко възможно да дотегне и на отборите, и на зрителите. Какво точно ще стане и още повече-какво точно ще гледаме от догодина още не се знае. Факт е обаче, че популистките дивотии, направени от Бърни във Формулата и още по дивните му намерения много приличат на милосърдните идеи на Мишел Платини за футбола-как да стане така, че повече отбори от повече страни да имат достъп до големите трофеи-например „Спортист“ Своге да се бори мъжки с „Барселона“ за Шампионската лига, и ако може да спечели. Идеята на Платини, разбира се, не е вдъхновена от „Спортист“ Своге, защото е насочена към превземането на нови рекламни пазари, а България едва ли е най-интересният. И в това няма нищо лошо. Но кой реши, че зрителите от въпросните нови територии искат да гледат разни непоръбени отборчета, вместо истински класни тимове, които видиш ли, според футболните гурута били омръзнали на публиката. Подобна теория развиваше и Екълстоун- какво било това, всяка година да печели „Ферари“! Като спря да печели-е, какво е сега това, „Макларън“ та „Макларън“, да го смачкаме! Ма много харчите за нови коли, я лимит на отборите, колкото за нови болтове и смазка, та да може всеки среден арабски шейх с три жени и 2 кадилака да си купи отборче във Формула 1. Ще ми инвестирате в технологии, я марш на пистата и газ, че реклами трябват, рекламииии! В заключение ще кажа, че светът върви към съсипия, ако и Формулата се разпадне. В края на краищата, да вземем да поканим Бърни Екълстоун за служебен премиер и да се приключи.

Share

И все пак....Брюксел не вярва на сълзи

Както стана ясно, грешка има, но тя не е в Брюксел, а в София. От Пътната агенция така бързали да се похвалят, че имат право да подписват договори за строеж на пътища, че забравили да обяснят, че ще ги плащат с бюджетни средства. Чак "Ройтерс" се заблудил и обявил, че милиони потичат към България. Нищо подобно. Проекти може, пари: никак-никак. Просто пореден опит за предизборна хвалба на гърба на Европейската комисия. Да не говорим за Станишев, който, според "Дарик" казал: България има основание да настоява за портфейл „енергетика" и някои други икономически портфейли на комисари. Това звучи меко казано неуважително към явно незначителният ресор защита на потребителите на Меглена Кунева. И още по-меко казано нагло, на фона на руските залитания и амбивалентността на българската енергийна политика. Остава само новият ни еврокомисар по енергетиката да се казва Георги Първанов.

Share

На какво вярва Брюксел?

Преди 1 година, в навечерието на доклада на ЕК за България, президентът Георги Първанов строго рече: Брюксел на сълзи не вярва. Последваха не един, а два доклада, от които дори на журналистите, отразили темата, им стана неудобно. Година по-късно, все още не е ясно на какво вярва Брюксел, след като 2 седмици преди изборите деблокира 1.25 млрд евро за пътища. Тези пари ще бъдат усвоени от същата Пътна агенция, наследила злополучния Пътен фонд на Батко. На която, освен че й смениха името и приеха купища нови правилници, друго не е известно да й се е променило. Същият този метонимичен Брюксел, който се възмущаваше от осакатения закон за конфликта на интереси, който ратуваше европейските пари да стигат до българските граждани, сега дава ей така 1.25 млрд евро на една администрация, която строи пътища колкото и изстрелва совалки. Защо? Защото са социалисти? Не всички. Защото са кариеристи? Твърде възможно. Защото европейската комисия е като едно правителство на правителствата, на което като на всяко правителство, малко му дреме за гражданите, а повече за постовете и ползите? Може и, както обича да казва Плугчиева, да са проверени системите за контрол и съответствие и каквото още там, но заблуждава ли се някой, че тези пари ще се управляват експертно, а не политически? А най-голямата ирония е, че ще се управляват в ситуация на политически вакуум, който ще продължи неизвестно докога- до след изборите, до след вторите избори...Ако досега при действащо правителство европейските средства се разграбваха безогледно, какво очаквате да се случи в безвремието и безвластието около изборите?! И нищо чудно някой ден следващото правителство най-после да реши да построи една магистрала от край до край с европейските пари, а чиновниците да отговорят: Какви пари?

Share

Комбайнеро-вицепремиерска

Вицепремиерът и водач на червената листа за депутати в Русе Меглена Плугчиева подкара комбайна в блок с ечемик край село Екзарх Йосиф“, съобщи сайтът Русе нюз. „Жените от пенсионерския клуб на селото с песни и каруци потеглили към блоковете, където, въпреки силния дъжд, направили първите откоси на ечемик, дето се вика, зажънали. Меглена Плугчиева пристигнала на файтон, вир вода от дъжда, но се метнала на комбайна в ечемичения блок...Да се смееш ли...Да си бе посланик седяла, не би чудо видяла. А сега-ни пари по „Сапард“, ни евродепутат... Само сърп, чук и паламарка. Колегите от Русе нюз са ни спестили само тоалета, с който г-жа Плугчиева е нагазила в ечемика. Благодарение на колегите от в."Труд", обаче, картинката е пълна...и потна.

Share

По-добре изборите да дойдат

Финалът на правосъдната мисия от Брюксел ще бъде увенчан по достойнство. Най-вероятно мегаделото за източване на 8 млн евро по "САПАРД" ще бъде спряно, познайте защо. Един от обвиняемите е кандидат-депутат. И познайте от коя партия-"Лидер". Нищо чудно, че главното действащо лице в пиесата-"гушещият патици" Марио Николов доскоро ехидно се усмихваше на журналистите и се кълнеше, че няма да се кандидатира за депутат, за да спре делото.Е, той не се кандидатира, засега. Повечето партии досега не са обявили целите си листи по райони, представяте ли си още какво ще изплува до изборите. За улеснение и пестене на средства предлагам съдебната власт да излезе в дълъг платен отпуск, много дълъг. Защото ако клиентите й седнат на депутатските банки, ще се имунизират за следващите 4 години. А ако се сбъднат прогнозите за повторни избори, следващата половин година ще я прекараме в кампании. Какво ли си мислят, тръгвайки си от София експертите от Брюксел? Страната на неограничените възможности...за бягство от правосъдието. Делото срещу Марио Николов беше емблематично за българските проблеми в усвояването на европейските средства, подобно на това срещу Веселин Георгиев (Батко), който между другото също е експерт и подходящ за мажоритарен кандидат. Или защо не на избираемо място в сливенските листи. Марио Николов, който черпеше Станишев с гъши дроб, ортак на президентския спонсор Людмил Стойков, описани от ОЛАФ като групата "Стойков-Николов", част от международна престъпна организация за източване на евросредства в размер на 20 милиона евро. В други европейски страни тамошните Марио-Николовци вече ги осъдиха. Според самия Николов, там правосъдието действало с фашистки методи. Виж, демократичното и човеколюбиво българско правосъдие може само да скърца със зъби като гледа как Маргините страдат от полова немощ, а половината му клиенти се сдобиват с имунитет като кандидат-депутати. Всъщност, каквото и да пише в доклада на Брюксел за съдебната ни система, нищо няма да се промени. Бронебойни патрони за българската симбиоза между престъпността, бизнеса и политиката няма открити. По-добре изборите да дойдат.

Share

Другата Илияна Раева

Илияна Раева, областен координатор на “Лидер” в Русе и мажоритарен кандидат. Очевидно тази Илияна Раева не е онази Илияна Раева, за която аз и други я помислихме.

Share

38 градуса на сянка

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! Бедните и нещастни инвалиди в Дупница събират стотинки за банкет в чест на „Свети Галеви“, които срещу 100 хиляди лева вече не са затворници, а кандидати за депутати. И докато прокуратурата потрива ръце, че ще възобнови делото срещу Ал. Томов, той й показа среден пръст като се кандидатира за мажоритарен депутат от Велико Търново. СДС София пък си съдира ризата за едната чест на синята идея. Не за някакви си избираеми места в листите, видиш ли, а по принципни съображения. Никой нямало да получи СДС с розова панделка. А с турско синя може ли? Като казах турско синьо, та се сетих за лилавите парцалки на синдикалистите, дето вият, че им замразявали заплатите. А за частния бизнес който намали заплатите и съкрати хора вихте ли, а?! И да не забравите-агитационните материали обратно откъдето сте ги взели!

Share

Добрият, лошият и манипулираният избирател

Доскоро някои си мислеха, че Дупница е градът –символ на новата българска реалност: крепостта на Галевите. На 5-ти юли обаче ще стане ясно, че има по-ключов символ:10-и МИР Кюстендил. Там е сблъсъкт на титаните, цивилизационният избор, както би казал Петър Стоянов. В Кюстендил мажоритарен кандидат е Пламен Галев. Той е издигнат от инициативен комитет с 15 хиляди подписа-което, обърнато в гласове, му е напълно достатъчно, за да стане депутат. Листата на партията му със сложно име и проста абревиатура-ПЛАМ-е оглавена и олицетворена (като единствена кандидатера) от „брат” му Ангел Христов. По стечение на (бизнес) обстоятелствата в Кюстендил, където ЛИДЕР са трета сила на евроизборите, кандидат ще е Никифор Вангелов. Вангелов може и да не се казва Ковачки, но е дясната ръка и зет на Христо Ковачки. Двамата споделят обвинение за данъчни измами в особено големи размери. Сега, както се сещате, Вангелов вече няма да е обвиняем, а кандидат за депутат. Интересно е какво ще се случи с делото срещу неговия шурей, ако Вангелов е „имунизиран”. Като изключим Мая Манолова от БСП, която има по-скоро лични и родствени, отколкото партийни преимущества в Кюстендил, всички останали са бити карти. Ковачки и Галеви ще мерят сили несмущавани от партийни платформи и идеологеми. И без да има пряка връзка...Илияна Раева е мажоритарен кандидат на Лидер в Русе. Просто напишете в Гугъл комбинацията „Левски ДПС”. Или влезте в прозволен интернет форум за бг футбол. А после си спомнете благосклонния Доган в изборната нощ: Помагаме, защо да не помагаме... И коментарът на неизвестен жител на Дупница в Интернет: „Галеви са единствената бариера за ДПС в този регион”. Чак Пламката и Ачо да ти омилеят. И ще завърша с нещо, което вече съм писала: големият въпрос на тези избори е „Знаем ли всъщност за кого гласуваме”?

Share

Изборите като пандемия

Знаете ли кое е общото между изборите и свинския грип? И при двете някой силно преувеличава, за да спечели. Ето пресен пример: "Разпространението на свинския грип е неудържимо", обяви СЗО. Ноооо, все пак: "Пандемията обаче е умерена". Нещо като умерено бременна или леко умрял. Нещо като Станишев: опозицията е деструктивна, няма управленски потенциал, заплашва стабилността на държавата. И все пак: коалиция с ГЕРБ не е изключена, в името на народа. И още за свинския грип:"Държавите не трябва да затварят границите си и да прекъсват търговските си отношения". Ами да, не трябва да бъркаме в джоба на другарчето. Достатъчно е това, което направихме за Roche и Novartis- едните са милиардери от „Тамифлу”, другите рекордно бързо пуснаха ваксината срещу свинския грип. Отделно е любопитната швейцарска връзка между двете компании и СЗО, но няма да задълбавам. И за да сме абсолютно сигурни, че ваксината няма да е търговски провал, СЗО предупреди, че всъщност грипът ще се развихри през есенно зимния сезон. (Като никога!) И преди изборите е същото: пускаш си един свински грип (boikostov.org), имаш си производител на „Тамифлу”, за да държиш положението под контрол (А.Меликов) и си произвеждааш и ваксина, за да я продадеш на простия уплашен народ („Лидер”). Прогнозата на СЗО за свинския грип удивително напомня на тази на Доган за очакващото ни едногодишно правителство, което да ни извади от кризата. Ваксината вече е факт, трябва ни само достатъчно пандемично време за да продадем повече. Нищо че в цял свят починалите от модния вирус са 144, което е нищо в сравнение с броя на жертвите на далеч по-непопулярни и обичайни вируси, от които човечеството киха и кашля перманентно. Нищо, че двамата болни в България стояха в болница едва по два дни, и то за да има време министърът на здравеопазването да им отиде на свиждане. Нищо. Важното е хората да се държат в напрежение, да се чувстват заплашени от невидима заплаха-призрака на свинския грип, на икономическата криза или политическата нестабилност. От нас зависи да не се вържем. Политическите лъжци се убиват като вампирите-с чесън и дървен кол в сърцето. И като пандемиите-с редовна хигиена на тялото и душата. И разбира се, с гласуване.

Share

"Доместос": милиони микроби ще умрат!

Вече няколко часа не мога да се отърся от странното усещане за лепкавост и слузестост, след като изпих първото си кафе за деня в задочната компания на Сергей Станишев и Николай Бареков. Какво толкова, казаха колегите ми, нагледали сме се. Ние може и да сме се нагледали, но наглостта граници не знае. Безпринципността също. Та реших да излея всичко на „белия лист“, както съветват психолозите. Всичко започна с изключително провокативния и неочакван въпрос на Бареков: Не е ли предизборен ход намаляването на заплатите на министрите? Станишев хладнокръвно и също толкова неочаквано отговаря: Не е, това е антикризисна мярка. Водещият изглежда напълно удовлетворен от откровения отговор и въпреки че пита наивно „А на вас колко ви е заплатата?“, пропуска да подсети Станишев да отговори. Защото той вече се е впуснал да обяснява как в условията на криза трябва да се съкратят държавните разходи. Станишев отдава е забравил, че само преди два месеца и само за едно заседание правителството раздаде на бърза ръка 400 млн лева (съкращенията на разходите, обявени вчера, се очаква да спестят 500 млн лева)- уж антикризисно, а всъщност за ремонт на читалища и други богоугодни дела. Бареков, за съжаление също е забравил. Забравя и да попита защо е важно да запазим заплатите на публичния сектор, както премиерът десетократно подчертава, вместо да геформираме, така че да работи по-ефективно за по-големи заплати? Ще кажете, че това са подробности. Верно, за няколко дестки милиона лева. Също като кризата с боклука. Бареков подхвърля небрежно, че ВАС обявил кризата и щаба за незаконни. Важното е че почистихме София, отсича премиерът като след успешен ленински съботник. Не казва нищо за ония 10 милиона, които правителството отпусна на щаба, нито за онези милион и половина, които щабът отчете, че е похарчил, а най-вече си мълчи за разликата от 8 и половина милиона, за която никой нищо не е чул и досега. Ми що да не си мълчи, да не би да го питат?! Бареков набира скорост: Защо се страхувате толкова от Костов, нямате никакви основания, говори водещия с тона, с който обяснявате на детето си, че няма торбалан. Станишев демонстрира завидно хладнокръвие при споменаването на Костов и дори при задаването на крайъгълния въпрос за коалиция БСП и ГЕРБ, защото социолозите им давали равни шансове (фактът, че само една агенция има подобна сюрреалистична прогноза не е решаващ за Бареков). Станишев спокойно и пространно обяснява, че партиите трябва да надмогнат себе си в името на народа, защото видите ли, народът не се интересувал кой управлява-Станишев, Костов или Борисов. И тук вече се задавям с кафето си, но се радвам, че поне не съм закусила. Някак си не разбирам как този човек, който е просто премиер, а не Свети Франциск от Асизи, разбра какво искам, сбъдна мечтите ми и почувства, че съм обидена от отказа на Бойко Борисов да дебатира с него. За което, между другото, Бареков „алтруистично“ (аз знам какво означава, него питайте какво е искал да каже!) предложи всички екстри в студиото на БТВ, включително себе си. И когато вече си мислех, че няма какво да ме изненада, Станишев каза: Има още нещоважно, чуват се гласове за манипулиране на резултатите от изборите. Спирам дъха си, готова да чуя как под възгласите „Имаме новина!“ на Бареков Станишев обявява, че Азер Меликов си е подал оставката по лични причини. Разбира се, нищо подобно не се случва, а Бареков вече е видимо отегчен, драска си нещо по листчето и не проявява никакъв интерес към темата. Спирам телевизора, поливам го обилно с „Доместос“ и отивам да си взема душ. Няколко душа.

Share

Христо Самочувствието отива на избори

Ако все още се питате имат ли шанс Галеви и Данови да станат депутати, ако се чудите как според Станишев сделката с Ирена Кръстева за НАП е прозрачна и изгодна, или какви са симптомите на редкия синдром „Юруков-Радонов”, или кои са тези, които ще повярват на Яне Янев или които ходят на митингите на Волен Сидеров...Спомнете си Досиетата Х: Може би са между нас.    

Из интевю на Христо Стоичко във в. Труд:

....После дойдоха оня, Попа, и Станишев, подписаха нашето влизане в ЕС и си сложиха медалите. Ние, с тях и без тях, си бяхме в ЕС.

-Извинете, кой е Попа?

-Тоя от Мадрид.

- Защо го наричате Попа?

- Ами, защото си хвърли калимавката да стане министър-председател.

- Искате да кажете, че си е хвърлил царската мантия?

- Да бе, хвърли си калимявката, да стане министър-председател, за да може да окраде държавата....

В контекста става ясно, че това е псевдоним на Симеон Сакскобургготски, патентован от Стоичков. Но не става ясен семиотичният триъгълник, въз основа на който Стоичков замества короната с калимявка... Може би е по Ботев: Царе, папи, патриарси...А може би по Коритаров, според когото в дома на семейство стоичкови имало две книги: едната за Гунди, другата не я помня. И още патенти на Стоичков:

Какво направи Станишев последните 4 години? 300 000 души напуснаха България под негово ръководство. Само в Барцелона са 30 000. Да не говорим, когато беше Попа (Симеон Сакскобургготски - б.а.) колко заминаха.

И тук вече играта загрубява:

...То е като във футбола. Като не върви отборът, кой си отива - треньорът. Аз поех ангажимент към националния отбор, видях, че работата тръгна, но не отиде на добре и казах: “Боби, дотук съм аз!” Ставам и си отивам. Отборът продължава. Защо Станишев и Попа не си тръгнат, като виждат накъде отива държавата? 

Паметта явно върви ръка за ръка с интелекта. Колко години беше начело на националната „гарнитура” Стоичков? Три. Повтарям-три. Кажи- речи, един мандат. И кога си тръгна, на третата, след като стана ясно, че каквато и да е неустойката, по-добре да му я платят, отколкото още една година да берем тоя срам. Няма да припомням останалите треньорски подвизи на лицето, на което и аз, за да не споменавам името, ще му викам Бармана, по аналогия с тренер (спомнете си семиотичния триъгълник с Царя и Попа).

Всичко почва да се намества, макар и все още да е хлъзгаво, когатоопрем и до фройдизма:

...Нали знаеш, че има мъже с малко “М” и мъже с голямо “М”. Има жени с малко “Ж”, има и с голямо “Ж”.

Това всички го разбираме, въпреки че представата ни за 20 сантиметра е строго индивидуална. Но...нещата се объкват в социума:

....голямата личност с малко “М” и с голямо “М”, с малко “Ж” и с голямо “Ж”.

Е тая работа с личността с големите М и Ж не я разбрах. А не е като да не опитах. С големите Мангизи, с якото Желязо.....В края на краищата:

...Христо Стоичков ще остане Христо Стоичков в цял свят. 

Е тва е то. Христо С. Или Христо Самочувствието. Героят на нашето време. Героят на нашата политика. Героят на нашите избори (другият Христо да не се обижда). Той е пред всяка камера и пред всяка урна. И целият свят го знае. Преди беше Джо Водопроводчика. Сега е Христо Самочувствието с големите Мангизи и якото Желязо.

Много Жалко за нас. за които останаха само малките букви. 

Share

Сирените на МИС(ИС)

Една новина броди от няколко месеца немила-недрага из мейлите на медиите, а именно „МИС“ изпробва сиреннните системи. Разликата е само в населеното място. Доколкото съм мернала съобщението по диагонала, тестването премина успешно в повечето градове. Явно обаче в Пазарджик са пропуснали да проверят готовността на свирката, или пък някой е сбъркал копчето. Защото навръх втори юни жителите над града бяха предупредени :“Внимание, внимание, въздушно нападение!“ Едва ли някой се е хванал, обаче все пак....Когато работата на цяло едно министерство е цяла година да проверява сирените, за да ги пусне за 1 минута на втори юни. Или да изпраща нелепи предупреждения за дъжд и гръмотевици в сезона на пролетните бури. Или да прахосва милиони левове за книжки за оцветяване „Как да се спасим при бедствие“, които се раздават на първокласниците. И даже да им организира учебно излизане под строй при фалшиво земетресение. Е поне едни сирени като хората можеха да пуснат! Всъщност, отдавна си мисля, че сирените на втори юни се пускат само за да има МИС работа. А МИСИС-чин и служебно положение. 

Share

Епилог за Павел и Николета

Дължа на себе си и на всички, които провокирах с мнението си за случая „Николета и Павел” този епилог. Историята не е приключила, но развитието й в последните дни по-скоро потвърди моята теза, отколкото я обори. На всички им стана ясно, че има много неясноти. Че бащата е главният герой в тази история, независимо дали има или не основания да претендира. Всеки баща има основания да претендира за децата си, въпросът е как става това. Всеки родител знае, че има ситуации, в които си готов да направиш каквато и да е жертва, в името на децата си и на техния душевен комфорт. Този човек, обаче, постъпи по обратния начин. Вместо да изпълни съдебното решение и да проведе по цивилизован начин съдебната битка за родителските права, той направи обществото свой съучастник в криминално деяние по смисъла на няколко закона и превърна децата си в жертва на реваншистките си страсти. Вече е ясно, че децата са били „обработвани” да кажат определени неща пред съда, че говорят за майка си с „недопустим за тяхната възраст език” (психолога Христо Монов), че взимането им няколко пъти е било отлагано заради проблеми с бащата. Всеки психолог ще ви обясни, че е недопустимо да се настройват децата от единия родител срещу другия. Това противоречи на естествената им потребност да обичат и уважават родителите си. Създава им траен вътрешен конфликт и обърква трайно моделите им на поведение. И това е проблем на много повече деца, отколкото подозираме. Обърканите ценности и липсата на морал у родителите произвеждат безпътни и безсъвестни бъдещи родители. И този модел се мултиплицира и всяко следващо поколение е все по-застрашено. Затова този случай е повод да се замислим. Като общество-на чия страна сме? Като медии- зад какви каузи заставаме? Като родители- какво даваме на децата си? Пример за подражание или пример за отрицание. Нека не учим децата си да живеят в гняв.   

Share