понеделник, 21 декември 2009 г.

Всички на пързалката!

Докато неуверено балансирах по заледените софийски тротоари, все ми се струваше, че нещо ми липсва. Гледах една банда високи дългокоси момчета, които вместо да продават компютри, бяха излезли прред магазина си, въоръжени с лопати и кротко чукаха по леда. Не става така момчета, викам си. Първо, лопатата не се държи като мишката на компютъра и второ, тоя лед е дебел колкото на пързалката на "Ариана". Пред съседния магазин за козметика две блондинки с дълги червени нокти и високи токчета нервно (и внимателно) потропваха по леда, пушейки по цигара в студа. И гледаха скептично услията на съседите си, без изобщо да планират да се пробват с подобна дейност. Макар че, както знаете, почистването на тротоарите трябва да е дело на живеещите в сградите и ползвателите на магазини и офиси. Защото ако някой невнимателен гражданин се подхлъзне и, недай Боже, се потроши, може да ги съди. А кого да осъдят нещастните хора, които след двата почивни и снеговалежни дни са заварили бетонирания лед пред вратите си? След като общината любезно остави снега да се отъпче и заледи като за световно по кънки, вместо овреме да го опесъчи и почисти, докато беше прясно навалял. И къде точно са минавали прословутите 130 снегорина, с които се похвали градската управа, след като централните булеварди са море от киша, размекната от колите, а по по-малките улици има заледени коловози, високи цяла петя? И докато балансирам по леда и си мисля тези неща, се сещам какво ми лисва. Пълчищата хора с метли и ярки жилетки, които пролетта ликвидираха за нула време „кризата с боклука”. Къде са сега тези самоотвержени бойци с мръсотията, да хванат по една лопата и да почистят и леда?! И каква беше ползата от премахването на монополиста „Новера”, който беше наследен от ен на брой почистващи фирми и сега никой не знае кой къде чисти, колко трябва да чисти и трябва ли да чисти изобщо. И след като в договора на почистващите фирми влиза само машинно почистване на голмите улици, с каква хигиенна дейност се занимава живата сила до пукването на пролетта, когато пак ще яхне метлите? И защо се смеехме на Емел Етем, като казваше, че проблемът не е, че не са почистени пътищата, а в хората, които не си седят вкъщи. Ами и сега е така. Стойте си вкъщи, гледайте новините и вярвайте, че 130 снегорина са излъскали софийските улици. Какво повече ви трябва?

Снимка: http://i.actualno.com


Share

9 коментара:

  1. Ех и ти пък! Толкова ли не можеш да си купиш едни кънки и така докато се придвижваш от работа до в къщи и обратно ще си тренираш. Ще съчетаеш полезното с приятното. Може и шампионка да станеш в кънкибягането, медал да получиш...
    Така де:)

    ОтговорИзтриване
  2. Новите управляващи "заплашиха" че няма да платят на фирмите, които не били почистили снега. Отделно, че това не може лесно да се провери, ама кой сключи договорите с тези дето не могат да си свършат работата? Защото, ако критерият е да НЕ можеш да почистиш, и моята фирма да беше кандидатствала...

    ОтговорИзтриване
  3. А дъщеря ми като си счупи ръката, подхлъзвайки се на пешеходната пътека пред Ректората (добре, че колите спряха!) кого да осъдя? Коя фирма, кой зам. кмет, кой кмет - бившия пожарникар ли или настоящата учителка?

    ОтговорИзтриване
  4. "След като общината любезно остави снега да се отъпче и заледи като за световно по кънки..."

    И продължава да не го почиства... (ще допълня аз)

    То ние трябва да вземем мерки.

    И така: КАК СЕ ЧИСТИ СНЯГ И ЛЕД ПРЕЗ ЗИМАТА???

    ОтговорИзтриване
  5. 1. Ако снегът не се чисти навреме, то той се заледява. Ако по него се стъпва, то той се заледява много по-дебело и по-плътно, получава се друга кристална структура и не се чисти въобще. Дори със стоманено и тясно стъргало в ръцете на момче-културистче. Това не бива да се допуска! Както се разбрахме - от гражданите, защото общината системно го допуска. И така: гражданите излизат, разриват снега пред блоковете и къщите си навреме (преди да се е утъпкал), след това разриват до спирките на градския транспорт, а след това и по градските улици. Така стигат до работните си места и там правят същото. Ако остане време, продължават и по републиканската пътна мрежа. И тя не се поддържа от когото трябва. За целта се използат широки гребла. Шроките гребла е хубаво да са от шперплат с дървена дръжка, захванати с коларски болтове и със стоманена лайсна в работния ръб. Те са леки и удобни за употреба, като същевременно не се износват лесно. Работният ръб издържа много, лесно се сменя и не се получават така неприятните отчупвания на лопата от дръжката (както при ковани с пирончета). Трябва да се внимава за бездефектността на дръжката (трески) или да се работи с ръкавици. Тези гребла са и едни от най-евтините - под 15 лева. Не бива гражданите да се хвърлят на скъпи гребла от пластмаса и алуминий. Да, те са малко по-леки, но почти светкавично се чупят, огъват и стават безполезни. Не бива да се ползват и изцяло стоманени гребла, защото са тежки и много неудобни за голям обем работа, особено от по-слаби физически хора. А и те, макар и по-трудно от пластмасовите, в един ранен момент на експлоатация се огъват, чупят се заварките или се разкъсва ламарината на лопатата. Те само изглеждат здрави и подходящи за различни дисциплини на снегопочистването, а в действителност не са.

    ОтговорИзтриване
  6. 2. Ако няма сняг, който да се отстранява лесно с широко гребло, а има утъпкан сняг и рехав лед, то се прилага по-рентабилен инструмент - стъргалка. Хубаво е да е стоманена, с тесен режещ ръб и с дебел край за по лек захват. Тесният ръб придава много голям фокус на силата в работния ръб, а широкият край ни пази натискащата ръка от мазоли или по-сериозни наранявания. Такива туулс се продават в почти всяка железария между 8 и 11 лева. Поради много по-голямото напрежение в работния ръб трябва да се предпочитат заварените неща, а не кованите стоманени елементи към дърво. Последните дават много фира. Широката стъргалка - 20 сантиметра - е много неудобна за работа. Съпротивата на леда е силна, а разчупването слабо. Отличната стъргалка е с режещ ръб 8-10 сантиментра. Не повече! Леко приклякате, за да може да се фокусира силата по работното направление, а не да рикушира от земята и така "влизате под леда". В резултат на това той лесно се разчупва. Техниката на стъргалката е по-различна от тази на греблото. С греблото се кара наред. Все едно се боядисва с латекс, все едно се мете. Със стъргалката се кара там, където има висок ръб на леда, за да може цялата сила на удара да се оползотвори - тангентата е много голяма, нормалата се разпространява отново в рамикте на леда, а не във въздуха! Металът има много голям коефициент на топлообмен. Затова едната ръка, с която се придържа лостът, задължително трябва да е с ръкавица. Освен ако не предполагате, че ще работите само 10-15 минути.

    ОтговорИзтриване
  7. 3. Ако ледът вече е с "гледчерна" структура, то ще го познаем по това, че клюцаме със стъргалката като пилци, но не правим нищо особено на повърхността. Само вдигаме малко ледени прашинки. Този лед е характерен за пътеките пред магазините по по-оживените столични улици. Този лед има свойството да е много хомогенен и следователно не може да се разчупи. Трябва първо да се наруши хомогенноста му, а в големи повърхности това не става лесно с механични средства. Та, взима се греблото и се оголва ледът. Маха се всичко, което може да се махне с едно леко движение на греблото. След това се купува морска сол (около 25-30 стотинки за килограм) или при липса на морска - обикновена готвалска сол (45-50 стотинки за килограм) и се поръсва свободно отгоре. Норма на разход максимум сто грама на квадратен метър. Почти веднага следва химична реакция мехду солта и кристалната решетка на леда. Чува се съвсем ясно пукане. Това е промяна на хомогенността на леда. Чака се 3-4 минути, докато пукането спре. Тогава започваме пак със стъргалката като в предходния вариант. Търсим дупка до основата и след това с доста по-голяма лекота разчупваме леда. Отдолу/странично, а не вертикално! Разчистваме останалите отлепени ледените парчета с греблото.

    ОтговорИзтриване
  8. 4. Ако този тип хомогенен лед е с дебелина над 35-40 милиметра, номерът с "посоляването" не минава така гладко. Тогава се ползват други методи, но тъй като това явление е рядкост, няма да зинимавам читателите на блога с дълги и широки обяснения на технологията на почистване. Разбира се, при желание от читател или домакина на блога, ще обясня как се почиства и по-дебел и хомогенен лед.

    ВЕДНАГА СЛЕД ТОВА СЕ ЗАМИСЛЯМЕ КЪДЕ СМЕ СГРЕШИЛИ НА ПОСЛЕДНИТЕ ИЗБОРИ И КАК ДА СЕ ПОПРАВИМ НА СЛЕДВАЩИТЕ! Хубаво е да споделим тези си замисляния с околните...

    ОтговорИзтриване
  9. И то само на каква пързалка да заповядаме всички. Искаме или не излизайки на вън ни чака една ледена пързалка и на няколко пъти вече мисля да си слагам кънките в чантата, за да ми бъдат под ръка.Изключително опасни са местата където има стълби.Това са си направо места които ти казват ела и си счупи крак или ръка, да не говорим, че и по лошо може да се случи.Радвам, се че ни пишете и споделяте този проблем.Дано и ние да свикнем да си чистим пред входовете.

    ОтговорИзтриване