събота, 19 декември 2009 г.

Купи ми, мамо... "батълстрайкърс"

Когато бях малка, мечтаех за кукла със златна рокля. След дълго чакане и взиране в пустите витрини на късния социализъм на една Нова година получих кутия, по-висока от мен, а вътре беше най-красивата кукла с най-невероятната истинска златна рокля. Кръстих я Златина и направо я обожавах. Години по-късно разбрах, че тъй като никъде нямало кукла със златна рокля, баба ми купила обикновена кукла и златиста коприна, а нейна приятелка ушила "златната рокля".

Мога само да мечтая да доставя подобна радост на децата си. Защото те са истински деца на своето време -"консумират" премного вещи, премного телевизия, премного внимание и са презадоволени. На тях просто не им остава време да помечтаят за каквото и да било, защото вече са го получили по един или друг начин. И не могат да му се нарадват, защото вече имат ново желание, вдъхновено предимно от телевизионните реклами. Ако питате детето си какво ще изпее на Дядо Коледа, най-вероятно ще чуете песничката за "акащото бебе" или за механичния папагал, който е досущ като истински и бил най-голямата радост за децата.

Нямам представа как Дядо Коледа се оправя с писмата, защото те са напълно неразбираеми и пълни с понятия като "батълстрайкърс", "трансформърс" и "дракони-батълморф". И докато с момчешките артикули проблемът е да се ориентираш какво точно представляват, с момичешките лично аз имам сериозен естетически проблем. Първо, всичко е розово. Ама онова брутално розово, което чак смъди на очите със своята натрапчивост. Второ, куклите са предимно два вида - бебета (които, както стана дума вече, ядат, пишкат и каквото там следва, за да е по-натуралистично) и Барбита с всичките им китайски пластмасови модификации. Платинените блондинки в пайети са досущ като излезли от "Син сити" или друг подобен храм на чалгата, с фрапантни тоалети и силен грим. Ако това не е достатъчно възмутително според вас, магазините предлагат и огромни сетове с детски гримове, червила, брокати и бижута, способни да превърнат невинната ви щерка в завършена поп-фолкзвезда.

Разбирам, че въображението на художниците аниматори не знае граници, но не искам да обяснявам на 5-годишната си дъщеря защо не може да е с червена коса, защо не може да има ботуши до над коленете и защо не е задължително да си с розови дрехи, за да си жена. Разбирам индустрията за детски дрехи и играчки, която зарибява клетите деца и техните жертви родителите с безчет детски анимационни сериали, но не може ли да пощадят поне потника и гащите от нашествието на Джак Спароу ("Карибски пирати") или Спайдърмен.

Предколедна обиколка в моловете за детски играчки ме карат да се чувствам жертва на световната антиродителска конспирация, в сравнение с която свинският грип е като обикновен пърхот. И изобщо не става дума за финансовото мародерство и свръхконсумацията, които по един или друг начин са ограничими. Става дума за тоталното промиване на детските мозъци и налагането на стереотипи, с които не можеш да се пребориш просто пробутвайки "Червената шапчица". Кой днес, по дяволите, носи такава демодирана шапка, която дори не е розова, а вълкът нито прилича на пират-призрак, нито е екипиран с пълно бойно снаряжение?! И в цялата приказка няма нито една ругатня - за разлика от популярната съвременна анимация.

Тръгнах от коледните подаръци и стигнах до възпитанието. Ще ме разберете, ако застанете пред щандовете в магазините за детски играчки, въоръжени с писмата на децата си до Дядо Коледа. Или ако погледате половин час телевизия с децата си. Или ако постоите 15 минути в училищния двор. И точно като мен ще си кажете: Мили Дядо Коледа, моля те, донеси на децата ми вълшебните приказки, които ни правеха толкова щастливи! Донеси им истински принцеси, с красиви рокли и истински рицари в сребърни доспехи! Донеси им умението да се радват на нещо не защото са го мернали по телевизията, а защото са го видели в мечтите си! Донеси им детство, Дядо Коледа, от което не бързат да си тръгнат.

И последно, Дядо Коледа, благодаря ти за моята кукла Златина, най-хубавия подарък, който съм получавала!

Текстът е публикуван във в."Сега", 19.12.2009г.

Share

12 коментара:

  1. Blagodaria za velikolepnia tekst!

    Dr. T. Lefteroff
    France

    ОтговорИзтриване
  2. Подкрепям, но освен да изокаме, какво друго ни остава?
    Ще си го запазя, за да видят и други, че не сме сами.

    ОтговорИзтриване
  3. Дано повече хора да го прочетат!

    ОтговорИзтриване
  4. Мила Ралица,
    Нима чак сега достигнахте до тези изводи?
    Това се случва от поне десет години, но явно за Вас не е било актуално.
    Ниима чак сега видяхте простотията налагана от консуматорското общество? Не вярвам, а ако е така това е тъжно за цялата българска жуналиситика.
    Текстът Ви показва, че Вие до момента явно не сте обръщали достатъчно внимание на децата си. Защото възпитанието и културата се предават главно от родители на деца, а не от телевизия на деца.

    ОтговорИзтриване
  5. Сблъсках се със същия проблем, когато миналата година се опитах да намеря голяма хубава кукла. Освен изброените от Ралица неща ме стресна и ужасяващата уродливост на повечето кукли, които сякаш са правени от хора, които не са запознати с човешките пропорции.. Истината е, че хубави кукли има, но са на кошмарни цени. Е, да, роклите не са на принцеса, а по скоро на хубаво облечено нормално дете.. Ето тези например www.goetzdolls.com много ми бяха харесали, но от цените получих траен потрес...А проблемът с телевизията съм решила, като просто нямам телевизор в къщи. Взимам на дъщеря ми хубави класически филмчета и книжки от кварталната библиотека (в Берлин). Не че така може да продължи безкрайно, телевизор ще трябва да се закупи,защото иначе няма да може да разбира за какво говорят другите деца. Но засега отлагам момента и се старая да развия в нея някакъв вкус. А за розовото - незнаен графитаджия е написал на една стена в моя квартал: "Pink ist das neue Schwarz". ("Розовото е новото черно.")

    ОтговорИзтриване
  6. Какво да кажа?
    Да живее пиратството
    Защото детето не гледа телевезия, а само ДВД филми. В които няма нито ругатни, нито обиди някакви. (Не че няма и филми за по 2-3 лева, ама качеството им е на много по-нсико ниво :( ).
    Обаче 5 годишната ми щерка се радва много и на куклен театър. Така че мисля, може децата да се насочват и към такива мероприятия.

    А за розовото - винаги голяма част от 4-7 годишните момиченца са си падали по розовото.

    И за "неможенето да се нарадват" не съм съгласен - купих цветни химикали на щерката,(с Winx, естествено) - една седмица рисува с тях, и се опитва да си пише името. Така че родителят много може да повлияе на желанията на детето.

    @alchimist - всички качествени играчки са на "кошмарни" цени. А цените са такива, щото ги сравняваме с тези на китайските боклуци.

    ОтговорИзтриване
  7. archminus, извниявай че ти обърках ника :(

    ОтговорИзтриване
  8. Да не забравяме, че тази презадоволеност е на гърба на другия. Когато богатия е щастлив на гърба на бедния. Когато деспода пие енергия за живот от роба, то най-вероятно първия ще отиде по дяволите. Никой не е отхвърлил съществуването на Господ Бог и когато имаме възможност да направим живота на останалите хора по добър, нека да бъдем щедри и наистина да го направим такъм. Само страхливеца и духовно бедния се индентефицита с външната си крастота и материялното, което го има. Хората с големи души са над парите. Човек и добре да живее, някой ден напуска тази земя и остават само добрите дела зад гъдба му. И да не забравяме, че това че на нас ни върви сега добре, не означава че ще ни върви така вечно във времето. Великите хора в истинския смисъл на думата са над парите.

    ОтговорИзтриване
  9. Ей, родители прекраси, всички вие, които сте писали по-горе сте такива,според мен. Пошлостта не от вчера, аз съм напът да стана баба/55годишна/, затова напоследък все повече се змасилям над това, което коментирате. През 60-те имаше друг конвейр, от който само родителите можеха да предпазят децата си. И аз не съм гледала телевизия до 15 годишна възраст, тогава родителите ми - писател-драматург и лекарка донесоха вкъщи тази "културна" придобивка. Много харесвах книжките, театъра, в това число и домашния, творческите занимания - рисуване и музика, но нашите родители успяха да ни убедят/с моята сестра и брат/ че всеки е уникален, и трябва да има собствена индивидуалнос - не си спомням да сме страдали много че сме различни, по-скоро се радвахме и суетяхме около това - увещавахме приятелите си, опитвахме се да създаваме детски общности - а нас винаги посочваха като лидери - защото шиехме костюми за кварталния театър, който устройвахме. Това сега са различни времена, да, но има начин да съхраняваме нашите деца, стига да не мисилм, че ако не ги оставим на общото течение - ще страдат. Стига да имаме свои идеи, които да развиват личността им, интелекта, децата са отворена интуитивна система за познание и творчество. Да сте виждали дете, което не рисува, не обича приказки, ш т.н... А масова култура, винаги е съществувала, охооо, какви масовки сме видяли САМО, но...слава Богу, ДОВЕРЕТЕ СЕ на: "Първо беше СЛОВОТО"...ПОСЛЕ БЛАГОСЛОВЕНАТА МУЗИКА, ИЗКУСТВАТА...ВНИМАНИЕТО И ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР НА РОДИТЕЛЯ!

    ОтговорИзтриване
  10. Да, тъкмо се канех аз да напиша това нещо, но нямаше да мога така добре... Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  11. Дъщеря ми едно време ни се присмиваше, че купуваме дрехи от Женския пазар, защото на нея само на Витошка и харесвали. Днес тя цени повече от всичко евтиното. Но за образованието и платих над 15-20 хил.лв и освен това и набивах обръчите безброй часове...

    ОтговорИзтриване