Защо 20 години след падането на социализма българите не са щастливи. Добър въпрос, казах на симпатична млада девойка, родом от Порто Алегре и студенстваща в Лондон. Тя беше изчела всичко, написано напоследък за падането на Берлинската стена и смяташе, че това е най-голямата промяна на миналия век. И много искаше да знае как се чувстват хората, които са я преживели. Амии, не много как, отговорих, но тя не ме разбра.
Отне ми няколко часа да се опитам да й разкажа, как за българите подобни промени не са уникално събитие. Как само в рамките на 50-ина години са преживели подобно нещо два пъти. И как това се е отразило на светоусещането и самоусещането им. Като Черна дупка. В която са потънали традиците и ценностите на десетки поколения, живели стотици години. Заместени са били изкуствено и насилствено с лозунги, плакати, култове. И как сякаш тази Черна дупка е погълнала и възможността за истинска промяна след 1989 година. Защото сме заменили едни лозунги с други, едни култове с други, но вътре е останало все така празно. И за много хора единствените хубави спомени са как „навремето” са ходели всяка година на море и са може ли да имат кола и жилище. А сега децата им не могат.
Но сега сте свободни, настояваше девойката, можете да казвате това, което мислите, да бъдете несъгласни, да отстоявате правата си...Дали? Усъмних се аз. А знаем ли какво е да си свободен? Разбираме ли какво искаме, за да го отстояваме? И пред кого, след като демократично избраните ни управляващи са точно толкова отворени към обществото, колкото навремето ЦК на БКП. Дори най-новият ни премиер умишлено имитира последния комунистически лидер-„Тато”, демонстрирайки близост с „народа”. А президентът ни е авджия, по модата от зрелия соц.
Но как така, питаше бразилката, все по-объркана, нали навремето е имало тхора, които са се борили за демокрацията, за правото на избор...И сега има, отговарям, но те са много малко, защото повечето са далеч от България и са използвали правото си на избор, за да започнат живота си другаде.
И докато си говорим, се втурва задъхана колежка, журналистка от Беларус, натоварена с 10 торби, очевидно след усилен шопинг. Показвам на Далва от Бразилия торбите и казвам: Виждаш ли, тя използва всичките си 5 вечери в Лондон, за да пазарува. Защото казва, че в Беларус няма какво да си купи. Казах на Руслана (журналистката с торбите): В Беларус няма и свобода на словото, защо не се възползва да наваксаш това в Лондон? Тя не ме разбра. Ето това правят и хората в България.
Далва кимва замислено. Не знам дали ме е разбрала. Но на мен нейните въпроси със сигурност ми помогнаха да разбера по-добре собствената си история. И всички големи промени в нея, които не са се случили.
Снимка: Красимир Юскеселиев, в."Дневник"
Много тъжничко!!! И най-лошото е, че не виждам изход от ситуацията. Народа до такава степен е обработен и манипулиран, че не може да се случи нищо добро за дълги години напред!
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Интересно е, че бих отговорил по много подобен начин, а и предполагам мнозинството от българите.
ОтговорИзтриванеМерси, спечели си читател.
ОтговорИзтриванеНе бива, некоректно е да се говори от името на народа, от името на всички. Ние сме различни. Няма как да мислим еднакво или да възприемаме еднакво случилото ни се през тия 20 години.
ОтговорИзтриванеАз примерно съм оптимист. Знаят точно какво се случи, мислил съм много защо се случи така, зная твърдо какво ни е потребно и какво въпреки всичко един ден България ще постигне. Ала съм достигнал своя оптимизъм след като съм победил своята склонност към вмърморене, като съм победил объркването и отчаянието си.
Защото обърканият човек не само себе си вреди, ами също така пренася своята обърканост и върху другите, нищо че това не е позволено, че не е коректно. През оптиката на неговата обърканост нему се струва, че всички са объркани поне колкото него, а пък найобъркани му се виждат тия, които съвсем не са объркани и знаят точно какво искат, какво става, какво ни е отребно.
Преживяхме заедно за тия 20 години - и мърморковците, и оплаквачите, и борците за свобода, и враговете на европейския път на страната - най-значими и съдбовни промени. Ала трябва да осъзнаем случилото се в неговата истина. И едва на тази основа ще се открои перспективата на едно бъдеще, достойно за европейска България. България днес има невероятни перспективи и шансове. Не бива да ги проспиваме или да се отказваме от тях само защото ни мързи да си размърдаме мозъците за да схванем реалността каквато е.
Аман от мърморковци: за всички тия 20 години мърморковците все мърмореха, все се окайваха и оплакваха, все внасяха раздори и недоверие у борците за демокрация, дърпаха ни назад, караха ни да се откажем и да се върнем към уюта на до болка познатото минало. Но важното е, че въпреки огромното мнозинство на мърморковците у нас едно нищожно демократично (дясно) малцинство успя да наложи на страната всички ония промени и реформи, благодарение на които сега България е на светлинни години от положението, в което се намираше в 1989 г.
Изворите на моя оптимизъм са, че мнозинството на мърморковците, заради които нашият преход се проточи цели 20 години - а можеше за 3-4 години, ако знаехме какво искаме, да бяхме постигнали всичко, което сега имаме, и да не позволим другарите-комунисти да ни окрадат така, както ни окрадоха! - та значи това мнозинство на мърморковците и оплаквачите все повече ще се стопява, понеже самият живот ще ги принуди да се откажат от безполезно мърморене и мънкане, да се огледат, да разберат собствените си шансове, да запретнат ръкави и да постигнат онова, заради което си заслужава да живее човекът. Модерният човек, отказал се от едно минало, което ни прати в най-задънените улици на историята. От които обаче трябва да признаем, че излязохме. И трябва да сме доволни от стореното. Защото така стават тия неща в историята. В нея има всичко: и победи, и възторзи, и разочарования, и покрусени надежди, но и най-основателен оптимизъм, който е способен да надмогне всяка реакция, всеки опит за връщанета към така уютното царство на тъмата и на несвободата.
ОтговорИзтриванеТия, които в момента не виждат и не оценяват огромния качествен растеж и промяна на България са хора, у които носталгията към "доброто старо време" още не е пресекнала и трови душите им. Тия, които не само са готови да прокълнат комунистическото минало, не само решително са се отказали от него, но и са решени да направят всичко за да не допуснат негови белези и симптоми да оживеят и днес, се радват от постигнатото. И макар че то съвсем да не ги задоволява, независимо от това, че имат много претенции към него, не се отдават на нихилистично мърморене и самоокайване, ами смело и с надежда гледат напред. Така стават тия неща в историята.
Няма друг начин. Който е разбрал смисъла на случилото се с нас самите, такъв не си позволява да говори от името на "народа". Такъв цени нашите постижения, а не ги тъпче, той отдава длъжното на нашите страдания, подвизи, подеми и пр. Такъв знае, че България и ние, българите, стъпили вече здраво на пътя на свободата и демокрацията, няма да бъдем спрени от нищо - за да постигнем просперитета, който заслужаваме.
Просперитетът, който изстрадахме. Да, предстои ни да берем сладките плодове на свободата, които заслужихме. Просперитетът, който няма да допуснем да опропастим като последни маркототевци - което неминуемо ще се случи ако допуснем мърморковците и този път да опошлят и извратят триумфа на България.
дрън - дрън ...."предстои ни да берем сладките плодове на свободата, които заслужихме".- глупаво клише . Двадесет години от живота ми минаха така ужасно в това безвремие , да не година или две , цената е страшна - черна дупка !
ОтговорИзтриванеСвободата, която уважаемият господин е "извоювал" му е "дадена" от същите тези, които го тровеха 45 години... Това е жалкото на "прехода" в България... Този "преход" доведе страната ни до също толкова имагинерна "демокрация"... "Демокрация", която позволи на синовете на онези, които живееха на гърба на цял един народ да бъдат нагли и безскрупулни днес отново със същия този народ... Казват, че ако се спънеш два пъти в един камък си овца... Аз не искам да бъда такава и затова си имам цел в живота - да живея един ден в страна, в която няма мнозинство от овце... Надявам се един ден това да се осъществи, едва ли в обаче в България...
ОтговорИзтриванеАнгел Грънчаров каза: "...у нас едно нищожно демократично (дясно) малцинство успя да наложи на страната всички ония промени и реформи, благодарение на които сега България е на светлинни години от положението, в което се намираше в 1989 г."
ОтговорИзтриванеНе мога да приема тази теза за проява на ОПТИМИЗЪМ, защото не е точна.
Действително едно нищожно малцинство, но не "демократично", а "информирано", успя да наложи ония промени и реформи,благодарение на които не България, а някои българи от това нищожно "демократично малцинство" са вече на "светлинни години" от положението, в което се намираха през 1989г.
Другите българи бяха засмукани от "черната дупка", за която споменава авторката.
Песимистът: Това е "Черна дупка"!
Оптимистът: Не, светлината й е невидима за простото око!
Разликата между оптимистта и песимиста: Песимистътр казва: "От това по-лошо не може да бъде!", а оптимистът отвръща: "Може, може!!"
Разговарят двама шопи, оиптимист и песимист. Песимистът пита: "Какво ще кажеш за вкусът на живота тази година?", "Помниш ли какъв беше вкусът му миналата година? - отвръща с въпрос оптимистът." "Остави се - истинско лайно!" "В сравнение с днешния, онзи беше конфитюр! - завършва възторжено оптимистът."
Общоприето е да се счита, че термина "демокрация" според официалната политология означавал "власт на народа". В действителност думата "демос" на гръцки не означава народ. Древногръцката дума за народ е "лаос". Думата "демос" на древногръцки означава боклук, отпадък. Оттам, демокрацията е управление на боклуците и отпадъците. Толкова по въпроса за демокрацията.
ОтговорИзтриванеАнтон Рачев