Имало едно време една малка вещица. Но само изглеждала малка, всъщност била мнооого голяма, защото имала страхотна сила. И най-учудващото е, че силата й била добра. Тя не била от ония дребнави, злобни същества, които куцукали около котлите и бъркали миризливи отвари. Малката вещица имала силата да връща хората към самите тях. Не разбирате? Просто е. Когато ги погледнела в очите, малката вещица питала: Знаете ли какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле? И хората първоначално оглупявали. Защото всеки възрастен, уважаващ себе си и прочел повече книги, отколкото е разбрал, знае, че няма такова нещо. Но когато магията сработела, изведнъж хората се събуждали, детето в тях се усмихвало и отговаряло: Карфиол! И малката вещица правела така, че поне за малко хората се чувствали добри, спокойни, смислени и пълноценни. И не защото началникът им мисли така, защото заплатата им отговаря на претенциите или защото са ги давали по телевизията. А защото са си спомнили колко е хубаво да бъдеш самия себе си заради самия себе си. И тъй като малката вещица наистина имала големи сили, правела така, че хората, когато срещнели други хора, също ги питали: Знаете ли какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле? И магията се разпространявала сама. Амалката вещица се усмихвала, защото знаела, че дори когато порасне и може би силата й изчезне, ще я срещне някой и ще я попита: Какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле?
събота, 31 октомври 2009 г.
Голямата магия на малката вещица
Имало едно време една малка вещица. Но само изглеждала малка, всъщност била мнооого голяма, защото имала страхотна сила. И най-учудващото е, че силата й била добра. Тя не била от ония дребнави, злобни същества, които куцукали около котлите и бъркали миризливи отвари. Малката вещица имала силата да връща хората към самите тях. Не разбирате? Просто е. Когато ги погледнела в очите, малката вещица питала: Знаете ли какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле? И хората първоначално оглупявали. Защото всеки възрастен, уважаващ себе си и прочел повече книги, отколкото е разбрал, знае, че няма такова нещо. Но когато магията сработела, изведнъж хората се събуждали, детето в тях се усмихвало и отговаряло: Карфиол! И малката вещица правела така, че поне за малко хората се чувствали добри, спокойни, смислени и пълноценни. И не защото началникът им мисли така, защото заплатата им отговаря на претенциите или защото са ги давали по телевизията. А защото са си спомнили колко е хубаво да бъдеш самия себе си заради самия себе си. И тъй като малката вещица наистина имала големи сили, правела така, че хората, когато срещнели други хора, също ги питали: Знаете ли какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле? И магията се разпространявала сама. Амалката вещица се усмихвала, защото знаела, че дори когато порасне и може би силата й изчезне, ще я срещне някой и ще я попита: Какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
действа :)
ОтговорИзтриванемного много хубаво пишете!
fjhl
ОтговорИзтриванеЕй сега си спомних. Преди няколко години „вещиците” бяха две, крехки на пръв /само на пръв/ поглед, изглеждаха малки, но само изглеждаха. Виж за силата не знам, голяма ли беше или малка но съм убеден-беше добра.
ОтговорИзтриванеВсяка сутрин в студиото на една вече 50-годишна медия питаха и питаха но хората не искаха да оглупеят,защото никога преди тожа не им се бе случвало да поумнеят.
И въпросите за пуканките и зелето така и минаваха покрай тях защото не бяха прочели и малко даже/е малко текстове от «БАН»-клубовете на Пайнер може да им се признаят/. И преградата от няколко библиотеки с книги издигната между вещиците и хората пречела на магията да сработи.
Даже една от сутрините и Бай Даньо или Бай Ганьо, или Б.Данов /май на някаква промишлена палата или търговска на мускали сигурно/ така се беше объркал от четене, че не разбрахме у Иречек ли беше, в банята ли беше. В операта абсурд.
В банята трябва да се е почувствал, то от има няма 45 и още 20 години сме все в банята. Нали помниш Ралица! Мускали,мускали, само това си знаеше човека, а ти чакаше да ти отговори : Карфиол!Че и лош беше започнал да става по едно време.
И малката вещица не могла да направи така, че хората да се почувстват поне за малко по-добри, по-спокойни и по пълноценни. Виж по умислени те си били по правило. Даже и днес чувам дори началникът им толкова много се е умислил, че чак за будала се почувствал като взел държава да управлява.
То будали като изключим онези 1-1,5млн., които си купиха one way ticket преди двадесетина години сме май всички.
Та силите на малката вещица не достигали и никой не искал да бъде себе си.
Даже поискали и чуждото, като през последните 20-ина години присвояването му /на чуждото разбира се/ станало основно занимание на началниците им.
И брюкселското зеле даже не могло да им приседне. Даже им харесало по-вече. То и зелето било доста, по някакви 13 мрд. предприсъединителни фондове.Лапали,лапали и ОХЛЮВИ или ОЛАФ-И не виждали, че има по него.
А малката вещица се усмихвала , защото знаела, че......
Малката вещица сигурно е научила вече, че по тези географски ширини не е добре да се пораства защото освен силата изчезва и надеждата!
Уважаема Ралица, позволих си това преимуществено обръщение само от позицията на по-вечето натрупани години .
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеУважаеми гости, моля да се въздържате от просташки и вулгарни коментари, които си запазвам правото да премахвам! Благодаря.
ОтговорИзтриване