вторник, 27 октомври 2009 г.

История с куче

Никога не съм гледала куче. Не си падам по лиги и косми, особено вкъщи. Не съм и работила на морето. Родена съм далеч от него. И летните стажове карах в разни медии, не по къмпингите. Виж, отличничка бях. Но златен медал не ми дадоха, че нямаше пари училището. Само книжка, не помня коя. Питате се защо това е важно. И аз не си давах сметка до оня ден. Но прочетох, че външната ни министърка трупала стаж като администратор по къмпингите, щото общувала с чужденци. А според премиера на Републиката всеки политик трябва да отглежда българско овчарско куче. Същият премиер, който на 15 септември обясняваше по телевизиите, че завършил училище със златен медал. И взимал само отличници за министри. Е добре, ако приемем, че си взема куче, това ще ме изстреля ли в орбитата на властта? И какъв ресор би бил подходящ? Ако приемем, че имам две деца и съм навътре с проблемите на социалните грижи, здравеопазването и образованието, директно съм готова за тия ведомства. И без това сега Фандъкова освобождава креслото. Тъкмо като стана министър ще имам време, докато измислям реформите в образованието, да уча със сина ми, че училището на нас, родителите, чака да научим децата си на нещо. А за здравеопазването колко знам...Личния си лекар ползвам само за документи, домашната ми аптека е по-добре заредена от кварталната и давам безплатни консултации на по-неопитни майки, на които не им се чака с часове при джипито. И в социалната сфера съм силна-знам какво е да не можеш да получиш детски, защото не можеш да си вземеш една седмица отпуск за да се разправяш със социалните. Или да ходиш на интервю, което да провери годността ти за майка, нищо, че обикновено разводът поставя под съмнение годността да се изживяваш като съпруга, не и отношението към децата. Знам и какво е да запишеш детето си в детска градина или в първи клас, особено ако имаш някакви специални предпочитания за учебното заведение. Получи се доста спретнато си ви, нали?! Питам се само какво значение има, ако вместо да решавам проблемите в съответните области, се упражнявам в пустословие на тема колко лоши са били тия преди мен и си губя времето в медийни изяви. А пък и не си падам по четенето на съмнително секретни и секретно съмнителни доклади. И най-вероятно в един момент просто ще си взема кучето от кабинета и ще мина от другата страна-където гражданите сами се справят с проблемите, които министрите не решават. Защото винаги имат някой микрофон пред устата и се налага да говорят умно, вместо да работят съвестно. Явно не ставам за тая работа. Пък и на много хора лука ще сгазя. А не бива, сигурно. Така че продължавам, както и досега, да си бъда правителство в сянка. Защото проблемите на гражданите са проблеми на самите граждани. Ако решат да бъда такива.


Снимка: zoosviat.com

Share

4 коментара:

  1. Еее, Бойко Борисов каза, че всеки български политик трябва да ИМА КАЧЕСТВАТА на българското овчарско куче , а не да го отглежда. За останалото си напълно права.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, и аз мисля, че политик и мислител от ранга на Бат Бойко по-скоро очаква от министрите си да са като кучета-овчарки (демек рунтави, зли и потентни), отколкото да си отглеждат кучета.

    ОтговорИзтриване
  3. ами лошото е , че май всеки български политик наистина има качествата на българското овчарско куче. Това е една от най-тъпите породи, трудно се поддава на обучение, само спи и яде. Но всъщност съм на мнение, че природата не заслужава да я обиждаме с човешките недостатъци.

    ОтговорИзтриване
  4. Книжката аз я помня. Беше "Наръчник на некадърния телевизионер".

    ОтговорИзтриване