вторник, 6 октомври 2009 г.

Въпросът след последния въпрос

Навремето имах един учител по физика, който често казваше „Затворете учебниците и вижте втората задача след урока”. Тогава ми беше смешно. Днес, обаче, разбрах, че някак си е бил прав. В едно телевизионно студио, бутафория на парижко прадградие по време на Революцията, един политик си позволи да каже на един журналист, че на един въпрос ще му отговори след предаването. И единият журналист доволно прие. Този въпрос трябваше да ми го зададете след последния. Тази фраза на Румен Петков трябва да остане в аналите, наред с другите му „сакрални” мисли и просташки вицове. Защото това е големият въпрос: какво си говорят политиците и журналистите, когато камерите угаснат и диктофоните спрат. Какво искат едните и какво предлагат другите. И е ли този пазарлък в полза на истината, на фактите, на публиката. Или е, ти на мене, аз на тебе, зрителят доволен, рейтингът висок, политическите и ченгеджийски тезиси пуснати в обращение. А най-хубавото е, че после цялата работа ще заживее собствен живот и подобно на свинската тения ще намери гостоприемници, които ще я поддържат жива и тя ще работи за същия този тъмен и подмолен интерес, който я е „изпуснал” на бял свят. Румен Петков го разбирам, на него му трябва трибуна, че и барЕкада, където, залегнал зад чувалите с пясък, да пусне последния куршум в и без това агонизиращия Станишев. За Дончева коментара не го чухме, защото, както се разбра, това е станало извън публичността, насаме. Загасете камерите, би се провикнал днес писателят и би бил прав, защото, както са казали американците, ако нещо не е показано по телевизията, то все едно не се е случило. Да, но много неща, които не се казват по телевизията, се казват на журналистите на ухо, подхвърлят им се документи и историйки, които често дори са истински, защото папките съществуват и много хора могат да бъркат в тях, да вадят избрани листове и да ги пробутват на избрани журналисти. Или медии. И скандалите се редят, рейтингите растат, ползите и те...Най-лошото е, че ако има случаи, в които става въпрос наистина за договорки и интереси, има и много други, в които журналистите падат жертва на стремежа си да станат „водеща новина”. Пълната безкритичност е еднакво гибелна както за пишещите (говорещите), така и за четящите (слушащите). Защото резултатът е общият кюп на псевдо новините, псевдо политиката и псевдо реалността, която с общи усилия създаваме. От която и страна на камерите да се намираме. И да помним, че важното е какво става след последния въпрос.

Share

1 коментар:

  1. Да, личи му на това момче /Бареков/, че вече се има за първа инстанция, до степен да си позволява да изказва не много мъдри сентенции и твърдения в областта на политиката. Това свойско поведение обаче, което показа в разговора си с Румен Петков, доказа че журналистиката е не толкова професия и занаят, колкото стил и отношение към обществото и проблемите му. Това по нищо не го отличава от едновремешните Кеворкян и Гарелов, които бяха флагманите на тогавашните управляващи. С две думи - използваха журналистически похвати и трибуната на официалната телевизия, за да ни "набутат" в очите и ушите, това което трябва. Слава на Бога, сега можем да сменим канала...

    ОтговорИзтриване