Обикновен фашизъм

С огромна изненада в малките часове на нощта установих, че БНТ е решила отново да приспи зрителите със съветски филм. Само че този път по-специален: „Обикновен фашизъм” на Михаил Ром. Загледах се по чисто сантиментални причини: лентата неизбежно ми напомня за ранните ми години в журналистическия факултет, където този филм вероятно все още се прожектира на студентите като образец на авторско кино и филм-разсъждение. Спомням си как първия път като гледах филма ме обзеха противоречиви чувства на възмущение-от една страна заради наистина уникалните кадри от „хастара” на Хитлерова Германия (доколкото помня, филмът е създаден от автентични материали, изрязани от германските цензори официалните кинопрегледи и открити от Червената армия в Берлин). И от друга, с бруталната социалистическа пропаганда, която осмива култа към личността към Хитлер, без и дума да каже за култа към личността на Сталин, например. А той вече е развенчан (1965) и филмът би могъл да си позволи и малко градивна самокритика. Но не-германките са дебели, войниците им тъпи, изкуството пошло....И не е далеч от истината. Както и любимият ми епизод за комплексите на Хитлер, който винаги застава с ръцете отпред, като футболист в стената за пряк свободен удар. Въпросът е в друго, за правото на критикуващият да критикува. Както е казано в един стих, който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък. Навремето питах защо не гледаме филма като образец на пропагандата, а като филм-разсъждение. Не ми обясниха. Години по-късно се запитах защо в малките часове на нощта БНТ пуска на драгия зрител този образец на пропагандата, след като вече сме гледали и други телевизии и там сме видели също прелюбопитни ленти от времето на третия райх, включително цветни. И какво разбира драгия зрител, който да речем, не може да гледа избирателно и да оцени самофакта, че вижда уникални кадри, без да се трогва особено от словата на диктора. Според сайта на БНТ филмът за първи път анализирал и критикувал тоталитаризма като явление. Нищо подобно. Та ако все още се чудите защо съм се впечатлила толкова, може би защото нещата не са еволюирали особено, поне у нас. Може и да наричаме последните 20 години годините на прехода, но преход няма. Днешното ни общество, медии, култура продължават да са изградени на простите принципи на тоталитаризма-те са лошите, ние сме добрите. Проблемът е, че всички сме едни и същи. Но пропагандата не работи така-тя ни дели на добри и лоши, на ние и вие. Вижте само предизборните слогани и ще ме разберете. Вижте кой стои зад тях и говори за промяна, за ценности, за честен бизнес, за отговорна политика. А какво е политическото лицемерие и олигархичната безнаказаност, изведени в култ-обикновен фашизъм.

Share