The show must go on

Станишев излезе видимо доволен от зала 2 на НДК и с оназ негова усмивка рече: Не видях алтернатива. И аз, въздъхнах пред екрана. И аз. Има една хубава приказка, ела зло, че без тебе по-зло. Е, не е прав народът. Дойде време предизборните сметки да оборят народната мъдрост. Как да не й направиш евала на Илияна Йотова, която направо грабна оскар за поддържаща женска роля? Експертите-голишарчета на ГЕРБ можеха само да сричат подчертани в червено фрази от учебниците по икономика пред хлевоустата евродепутатка. Той и Орешарски си мълчеше, че а се беше обадил, а го беше изяла с парцалите, както беше набрала скорост. Като Василиса Прекрасна в руската приказка Йотова вадеше от единия си ръкав призрака на Костов, а от другия-бедните пенсионери, така поругани от Бойко Борисов. И дори страшния му поглед а ла Марлон Брандо не можа да я възпре. Това са видели зрителите на дебатите, първите, единствени по рода си и уникални по перверзността си-Станишев отива в студиото на предаване, прошнуровано и прономеровано от до, изтъкано от въпроси като „съдбата на безработен миньор и жена му-съкратена шивачка”. Борисов пък нагло си признава, че още в неделя е потвърдил участието си в предаването. Тогава защо, бе, джанъм, толкова се пени и репчи два дена, защо бяха тия пустосвания и клетви, тия жалби за младост-нерадост в отишлия си вече комунизъм от времето на Станишевия баща?! Но млъкни, сърце...Ботев да ме прощава. Защото единственият въпрос, който ме напираше докато гледах този истински фарс, беше къде е алтернативата. И я открих-на дистанционното. Където вероятно са я открили и много други зрители-избиратели. И какво да видят там-не знам, но предполагам-Кошрлуков разказва на съквартирантите си във ВИП-Брадър как излязъл за малко от Къщата и влязъл в дясната коалиция. Която пък не се чудела много да приобщи ли ексецнтричния „таралеж” с неясна лична и политическа биография, но пък се мае „Десните” или „Синята коалиция” ли да се нарече. Ако почака още малко и приъседини още някой политически отпадък, избощо няма да има нужда да се чуди-няма да е нито дясна, нито синя, нито пембяна. Нещо като нищо на света. Прибързаха май с радостта онези, за които дясното не беше СДС или ДСБ, с Костов или без, а онази нужда от алтернатива, в която бяха готови да повярват. За малко. Сега им остава само да изгледат и останалите постановки „Усмихнатият премиер срещу Гневния претендент”, които накрая ще плеснат и ще се прегърнат-нали знаете-заради АЕЦ, заради еврофондовете, заради народа, мамка му! Или да си гледа ВИП-овете и да не им дреме за изборите. Спектакълът е съвършен. Автора, Автора!     

Share