понеделник, 23 март 2009 г.

"Под игото"

Ако някой ви каже, че любимата му книга е "Под игото" какво ще си помислите? Че е скучен? Че любимият му предмет в училище е бил физическото? Че още живее с майка си? Каквото и да си помислите, ако това е първа среща, със сигурност ще е последната. А какво да си помисли човек, когато месеци наред "националната телевизия" му промива главата с безапелационна и безпрецедентна кампания "любимият роман на българите". Когато в рамките на "Голямото четене" разни хора се събират да четат на глас мащабни, включително в смисъл на дебели, книги като "Властелинът на пръстените". Когато се трошат милиони левове държавни пари за филми, чрез които сравнително непопулярни сред определена част от обществото заглавия като "Пътеводител на галактическия стопаджия" да бъдат онагледени и "преведени" на достъпен език. Нейсе! Бойчо и Рада тържествуваха! И всичко щеше да е разбираемо, ако ставаше дума за най-популярния роман, за най-четения в училище, за първата българска книга, за която се сещате....Но за най-любим, т.е. от всички книги в живота и в литературата, оставили ако не ярък спомен, поне чертичка в съзнанието,  книга, която, дори и да забравиш сюжета, оставя завинаги усещане за близост. Защото някой те е разбрал и ти си го разбрал. Няма друго такова споделяне на близост. Само с наистина добрите книги се постига толкова дълбоко лично споделяне. И то не е на ниво народ, нито родина, нито друга подобна плява! Вижте номер две в класацията-"Време разделно"!!!А номер 3-"Тютюн". Коя версия? С партизаните или без? Защо шедьовърът на Димитър Димов "Осъдени души" е толкова назад? Защото без идеологеми е трудно, защото когато добрите и лошите не са отбелязани с кръстче "народът" трудно се ориентира? Голямото четене се оказа една голяма манипулация. Защото се увенча с произведение от задължителния списък за прочит през лятната ваканция. Защото излезе, че след 7-ми клас българите не са прочели и ред! Кому е необходимо това? На същите, които твърдят, че задължителната преференция при гласуването е образователен ценз. И които размахват като плашила забрадки и кръстове, за да печелят проценти. От каквото и да е. Голямото четене, подобно на голямото политиканстване, се опита да ни убеди, че когато четем и когато гласуваме сме Рада Госпожина и Бойчо Огнянов. И в най-лошия случай-Мунчо. Аз не съм съгласна. И дори Вазов, от когото започна всичко, не е бил съгласен: Бедни, бедни Македонски!......
Share

6 коментара:

  1. Мисля, че няма друга държава в света, където е проведено това чудо, в която на първите три места да са романи от същата държава. Това си е патологичен селски провинциализъм и необразованост.

    ОтговорИзтриване
  2. Но можеше да се очаква.

    По-лошото е, че - както е писала Ралица - отсъстват наистина великолепни книги на български автори, за сметка на единици, които всеки "четящ" помни, че някога е чел... отчасти.

    "Македонски преминава Дунава" не е ли на първо място - щото от цялата повест само тази глава влизаше в "изпитния конспект"

    Поврага, както казваше самият Македонски

    ОтговорИзтриване
  3. Според мен подобни "националистични" резултати биха се получили във всички страни от Балканския полуостров, особено в бившите социалистически (вкл. Югославия).

    А иначе конкретно популярността на "Под игото" е резултат от дългите години преподаване на предмета "литература" по несъвременен начин (литературни анализи по съветски образец).

    ОтговорИзтриване
  4. Това за балканските страни е вярно. Ама аз съм чел "Мостът на Дрина" и някак си не мога да направя сравнение.

    ОтговорИзтриване
  5. Споко, отбой, фашистите още не са нападнали селото.
    Същата е ситуацията и в Унгария - ууупс, то сигурно защото и те са опасно близо до Балканот, ерго са патологично селски и необразовани провинциалисти.

    Няма драма или поне драмата не е в "Под игото". То си има ценностите.

    Виж, второто място ме хвърли в потрес. Като се сетя и за застъпника му, направо тръпки ме побиват...

    ОтговорИзтриване
  6. Като участник и застъпник (На Изток от Рая), мога да кажа само, че не съм изненадан от резултата и го предрекох в ефир във финалната вечер. Който е гледал го е видял. Резултатите са това, което са. И ние сме това, което сме. Провинциализмът ни е отличителна черта, дребните мащаби и национални амбицийки, малодушието...(Ето ви го и преди мача с Ирландия, скатаха се тези, на които се разчиташе...Не искат да берат страха и срама..Не е ли като през Април 1876?) Но за Голямото четене мога да кажа само добри неща - хубава идея, добре разработена от БиБиСи...Похвално е, че се случи.

    ОтговорИзтриване