четвъртък, 26 март 2009 г.

На моя Малък принц

 

Имаше едно време една роза. Единственият й приятел беше момчето, което живееше в къщата. Всеки ден момчето идваше при своята роза, поливаше я и й четеше любимата си история- за малкия принц и неговата роза.

Годините минаваха. Момчето растеше. Но все така поливаше своята роза и й четеше.

Но един ден момчето стана мъж и замина надалеч.

Розата остана сама. Изведнъж осъзна, че е живяла твърде дълго и че едва ли щеше да разцъфне отново напролет. Единствената и мечта беше да види отново своя малък принц.

Един топъл есенен ден до розата се приближи една овца.  Стара, уморена овца с тъжен поглед, който сякаш гледаше отвъд този свят. Сякаш беше търсила точно това място, овцата легна кротко до розата.

Дали и тя не чака своя малък принц, помисли си розата. И изведнъж й се прииска да направи нещо хубаво за овцата. Съвсем забрави колко малко време й остава и колко много копнее да види за последен път своя малък принц. Единственото, което искаше, беше да направи овцата щастлива. И заразказва историята за малкия принц и неговата овца.

Овцата заспа, а листата на розата започнаха бавно да капят. Но тя продължаваше да разказва.

Така ги завари зимата-изсъхналата роза и спящата овца, които сънуваха своя малък принц.

 

Share

1 коментар:

  1. Иска ми се розата да е разцъфнала отново и малкият принц да се е върнал при нея. Така ли стана накрая?

    ОтговорИзтриване