вторник, 21 юли 2009 г.
Откъсната страница
Почти половината от кандидат-студентите по български език са скъсани. На Димчо Дебелянов. Като видях този прискърбен резултат си спомних една ядосана кандидат-българистка от телевизонните репортажи, която се гневеше пред камерите, че Дебелянов бил възможно най-лошият вариант, друго си е „Талев-Малев, „Тютюн“, това-онова“, пенеше се девойката. Може и да е тъжен резултатът, но е логичен. Какво да открият в една толкова нежна поезия днешните агресивни и нахакани младежи?! Как да разберат какво е искал да каже поета с това „светло примирен“, като те друго освен гняв и бунт не са изпитвали? Ще кажете, че пресилвам? Да, има и други сигурно, но тези, които аз срещам по улиците, в училищата и парковете, носят не книги, а бутилки бира. А поезията е нещо, с което тези деца, ако се сблъскат, няма да го познаят. И познайте защо е така? Така сме ги възпитали. Дори и такива като мен, които постоянно се опитват да внушат на децата си любов към книгите, се сблъскват с неумолимата конкуренция на телевизора, компютъра и разбира се, на другите, онези, които ти се смеят, ако четеш, които ти викат женчо, ако харесваш стихове и зубър, ако си прочел целия списък с книги за лятото. С онзи обществен модел, който изисква да си нагъл, въоръжен с последен модел телефон и кола (или поне много да ги искаш) и да по-възможност да боравиш активно с не повече от 300 думи, включително ругатните и междуметията. Много тъжна диагноза са тези близо 50% двойки на Дебелянов. Диагноза цинизъм, липса на всякаква чувствителност и потребност от някаква естетика, различна от чалга-битовизма. Тъжно ми стана някак, че скоро и последният четящ човек ще си отиде от света, тъй както е дошъл, „бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен“.
Share
събота, 18 юли 2009 г.
Малка нощна приказка
Имало едно време една малка принцеса. Косата й била с цвета на разлюляна от вятъра пшеница, а очите й били топли като мляко с какао. Принцесата била любимката на кралския двор-умеела да измисли най-забавните бели, а после гледала с такъв невинен поглед, че никой и не помислял да й се скара. Имало само едно нещо, от което принцесата се страхувала-от тъмното. Затова майка й подарила малък медальон, който през нощта светел с мека златна светлина. И така принцесата вече можела да спи спокойно и не се страхувала от тъмнината. Минали години, принцесата пораснала, влюбила се в красив принц и скоро родила дъщеря. Момиченцето имало коси с цвета на разлюляна от вятъра пшеница и очи, топли като мляко с какао. Но също като майка си и то се страхувало от тъмнината. И тогава порасналата принцеса си спомнила за медальона. Открила го в една кутийка, където пазела спомените си от детството, но той вече не светел. Тя потитала майка си, старата кралица, как да направи така, че медальонът отново да свети. Трябва да сложиш в него звезда, отговорила кралицата. Но как да намеря звезда?!, попитала принцесата. Не знам, всяка майка сама намира звезда за дъщеря си, отвърнала кралицата. И една нощ, докато седяла на прозореца и гледала замислено към небето, принцесата забелязала как луната свети с особена светлина. От нея се протегнал тънък лъч, който ставал все по-дълъг и стигнал чак до прозореца. Принцесата тръгнала по лъча и вървяла, докато стигнала на небето, където греели стотици звезди. Коя от вас ще дойде с мен?, попитала принцесата. Какво?, възмутила се една стара, дебела звезда. Ние си имаме достатъчно работа тук, не виждаш ли? Даааа, прокашляла се друга звезда, нас ни чакат мореплавателите и пътешествениците, за да открият вярната посока, чакат ни влюбените, за да кажат клетвите си, чакат ни поетите, за да напишат най-хубавите си стихове! Важно е, настояла принцесата, дъщеря ми се бои от тъмното и може да заспи, само ако една от вас дойде с мен, за да й свети. Аз ще дойда с теб, обадила се една мъничка звездичка с бледа, рошава светлинка. И без това съм толкова малка, че едва ли някой ме вижда от земята, пък и обичам децата, сигурно ще се разбираме. Принцесата взела звездичката и се върнала обратно в двореца по лунния лъч. Поставила звездичката в медальона и го дала на дъщеря си. Малката принцеса го отворила и той засветил с мека златна светлина. Принцесата въздъхнала щастливо и заспала. И никога повече не се страхувала от тъмнината.
На Дъщеря ми Дара
четвъртък, 16 юли 2009 г.
Пролетарии от всички страни...
От три дни пресцентърът на БСП бомбардира медиите с писма на местни активи и активисти, напиращи да изразят горещата си подкрепа за председателя на Партията Сергей Станишев. Вчера Пресцентърът ни запозна с писмото на Вутьо Томов Ботев, „един от активните членове на БСП“, „адресирано лично до председателя на НС на БСП Сергей Станишев“. „По думите на г-н Ботев е време за анализ, а не на униние и заклинания. „Зрялост, спокойствие и вярна посока за действие – това ни трябва сега”, пише той в писмото си.“ Днес разбираме че БСП-Кюстендил също горещо подкрепя председателя на БСП Сергей Станишев и се обявява срещу опитите за дискредитиране на лидера и разцеплението на партията. Социалистите от Кюстендил обаче отиват и по-далеч като призовават „критичен анализ да направят всички общински организации на БСП, защото не е нормално при една и съща обществено политическа ситуация в страната в различните областни градове БСП да има толкова значителна разлика в подкрепата”. Движението на ветераните в Кюстендил и Жените социалистки от града на сливите също застават зад своя лидер, а соцактива в Невестино смята, че „оставката на Сергей Станишев ще доведе до разцепление на БСП”. Задълбочен анализ на изборните резултати препоръчва БСП -Бобов дол. В патетично писмо на БСП-Хасково се казва, че партията има нужда от личния принос на Станишев като председател на БСП за успешното развитие на партията.“ Очевидно потворението е заради вълнението. Очакваме с нетърпение позицията на партийния актив в Мало Бучино и Злокучене, както и на другарите от Зли дол и Вълчи дол.
сряда, 15 юли 2009 г.
На прощаване...
Българска Социалистическа Партия
Парламентарна група на
“Коалиция за България”
П Р Е С Ц Е Н Т Ъ Р
София, “Позитано” 20 тел/факс 8107234
Уважаеми колеги,
Вутьо Томов Ботев, един от активните членове на БСП се обърна с писмо лично до председателя на НС на БСП Сергей Станишев. В писмото си г-н Ботев изразява подкрепата си към лидера на БСП и предлага своята оценка за изминалия управленски мандат и бъдещето на левицата.
Според Вутьо Ботев след изборите БСП навлиза в един изключително важен период, в който трябва да се направи задълбочен анализ на изборните резултати. С активното участие на ръководните органи и редови членове трябва да бъдат изведени важните насоки за бъдещата дейност на партията. По думите на г-н Ботев е време за анализ, а не на униние и заклинания. „Зрялост, спокойствие и вярна посока за действие – това ни трябва сега”, пише той в писмото си.
Г-н Ботев подчертава, че БСП е член на Социнтерна и е част от семейството на ПЕС, поради което въпросът каква партия е БСП не стои на дневен ред. Според него по- важно е социалистите да се занимават с реалностите в страната и света, с проблемите на хората и начините те да бъдат разрешени. В писмото се посочва още, че БСП не бива да се превръща в икона, а трябва да се развива.
Според социалиста през последните четири години БСП е реализирала най- успешното управление за целия преходен период. Ето защо резултатите от изборите не бива да се преувеличават и не бива да бъдат определяни като съкрушителни.
15.07. 2009г. Ръководител на Пресцентъра
Гр. София Жанет Пашалиева
вторник, 14 юли 2009 г.
Интервю от кушетката
Фейсбук е хубаво нещо. В него човек се натъква на неща, които иначе няма как да срещне. Особено ако не чете вестниците „Гласове” и „Дума”. Където се сблъсква с едно т.нар. интервю на д-р Николай Михайлов. Смутителното в това пак ще кажа т.нар. интервю, е че спокойно минава за монолог на доктора, полегнал на кушетката, вместо пациента, в което после, на определени места, са вмъкнати по-скоро уточняващи въпроси, за да върви по-гладко мисълта. Провокира ме не лъхащата на упадъчна мизантропия стилистика, нито проникновената психоанализа на политиците. Като журналист, работещ в Re:tv, искрено се учудих от изненадващото, провокативното и ни в клин, ни в ръкав споменаване на медиата или на сродни ней. Например:
- Дясно-центристко ли ще бъде следващото управление?
- “Икономедия” е дясно-центристка фирма, мисля си.
Или:
- Синята коалиция вероятно ще влезе в управлението на страната. Победа ли е това?
Ако Мартин Димитров стане министър на икономиката, това ще бъде победа за Иво Прокопиев, Шулева и прочее. И за RЕ:TV.
…..............
Междувременно ще арестуват няколко души, защото са досадили на всички. RE:TV ще им покаже белезниците в едър план.
Със същия успех в дадения контекст д-р Михайлов би могъл да спомене и северното сияние, по примера на досегашния министър на икономиката Петър Димитров. Той, обаче, има друго на ум. Очевидно. Но да оставим Re:tv, в интервюто има и други интригуващи моменти. Да направим „дълбочинен анализ”, както казва друг известен аналитик, но от ляво-Р. Петков.
„Преходните партии не подлежат на усъвършенстване, а на екстремен групов цинизъм и видиотяване, това знам от собствен опит”- след това признание интервюто би трябвало да приключи по инициатива на питащия. Но не би. „Тук е мястото да се възхитя безусловно на инженерното изкуство на бившия ми лидер. Начинът, по който беше конструирано лабораторното чудо, наречено Синя коалиция, е наистина уникален.” Ще ме прощава доктора, далеч не мога да се меря с него в анализата, но този мазохистично-любовен дискурс много напомня на отношението на жена към бившия й мъж: тя го мрази, защото я е зарязал заради друга, но изтръпва при спомена за прекрасния секс. И още: „Блудството по спешност за удовлетворяване на нагона за оцеляване не е брак и не е меден месец.” Това е определението за Синята коалиция. Която, според потока на мисълта на д-р Михайлов, ще вкара мутри с екзотични имена в управлението и ще им даде еврофондовете. И тук вече явно се намесва някакво провиденческо- месианско проникновение, иначе откъде ще знае доктора детайли около този сексуален акт, за който говори с отвращение, може пък на някого да му е било хубаво?! И за еврофондовете и мутрите с италиански имена, да не им е писал проектите?! Вижте, д-р Михайлов. Може и да не сме много гражданско и много общество, но докато някой ни говори с тона на майката, зарязана от бащата: „всички мъже са един дол дренки, гледат да те изчукат и после те захвърлят, затова по-добре си стискай краката и гледай майка си”, никога няма да станем. Да, Бойко Борисов може и да е момчето от махалата, да, може и той да си има бизнес-приятели, както и Костов. И сигурно си има. Това значи ли, че вместо да гласуваме, трябваше да мастурбираме тайно? Сигурно много пороци ще има следващото управление, но това значи ли да го заплюем априори, за да запазим електоралната си девственост? Предпочитам сто пъти да сбъркам избирайки, отколкото да се самосъжалявам публично в клетката на политическите си комплекси. И половината от българите на тези избори предпочетоха същото. Може и да сме с бели чорапи, но ще трябва да ни приемете. Защото демокрацията е активно действие, не пасивно словоблудство. И тъй като не намерих по-точни думи за автора на тези мисли от собствените му, ето го, описан с епитетите, с които той е определил политическите лидери:” ...Говори гладко и леко невменяемо. ...му куца осъзнаването, плаши се от суровите прозрения... има едно... “метапослание”: “Аз съм велик, вие не сте, ще трябва да свикнете с тази „асиметрия”.... екстремно властолюбив.... Напоследък се изпуска по нарцистична нужда, прави едри гафове от дребна суета.... Жадува митологизация приживе.”
понеделник, 6 юли 2009 г.
И рече "Поразяващата уста" Дончева:
Татяна Дончева пред БНР: Сергей Станишев не е изкупителна жертва. Сергей Станишев беше един човек направен председател именно поради липсата на способности да взема решения. Това го правеше изключително удобен, за изключително влиятелни хора.
Водещ: Кое лоби сега ще вземе връх в БСП, според вас?
Татяна Дончева: Няма никакво значение дали някой от двамата Румен или Кирил Добрев, президентът през Кирил Добрев, ще направи това. Никакво значение. Резултатът и със Сергей Станишев и с тези тримата ще бъде един и същ.
Водещ: Не виждате разлика между тях?
Татяна Дончева: Няма разлика на практика, защото са един ръководен екип. Защото Румен Петков например е свързан със стратегическото ни партньорство с ДПС, на което трябва да оберем не плодовете, а богатия урожай и това ще се изживява с години. Румен Овчаров е част от това, което се случи. Тепърва очаквам при такава смяна в управлението, каквато предстои, да има сериозни проблеми с други неща свързани с корупция, сделки, всякакви други неща, с участие на наши министри и на наши видни представители на съветниците на премиерския кабинет и т.н
Водещ: Реално ли е да мислим, че президента Първанов ще определи следващия председател на БСП?
Татяна Дончева: Президентът Първанов е част от тази групичка, която докара резултата дотук. Аз ви давам само един прост фрагментарен пример. Ако бяхме с пропорционална система, а не с тази мажоритарна, за която президентът извиваше ръце, ние щяхме да имаме плюс шест мандата. Дори със сегашната кампания, дори със сегашните си 18%, дори с всичко, което хората не са харесали.
Водещ: Бойко Борисов се опасява от подривни действия от страна на БСП?
Татяна Дончева: Бойко Борисов няма основание да се опасява от подривни действия от страна на БСП, защото БСП освен да подрива себе си друго не може.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
