вторник, 16 юни 2009 г.
38 градуса на сянка
Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! Бедните и нещастни инвалиди в Дупница събират стотинки за банкет в чест на „Свети Галеви“, които срещу 100 хиляди лева вече не са затворници, а кандидати за депутати. И докато прокуратурата потрива ръце, че ще възобнови делото срещу Ал. Томов, той й показа среден пръст като се кандидатира за мажоритарен депутат от Велико Търново. СДС София пък си съдира ризата за едната чест на синята идея. Не за някакви си избираеми места в листите, видиш ли, а по принципни съображения. Никой нямало да получи СДС с розова панделка. А с турско синя може ли? Като казах турско синьо, та се сетих за лилавите парцалки на синдикалистите, дето вият, че им замразявали заплатите. А за частния бизнес който намали заплатите и съкрати хора вихте ли, а?! И да не забравите-агитационните материали обратно откъдето сте ги взели!
Share
понеделник, 15 юни 2009 г.
Добрият, лошият и манипулираният избирател
събота, 13 юни 2009 г.
Изборите като пандемия
Знаете ли кое е общото между изборите и свинския грип? И при двете някой силно преувеличава, за да спечели. Ето пресен пример: "Разпространението на свинския грип е неудържимо", обяви СЗО. Ноооо, все пак: "Пандемията обаче е умерена". Нещо като умерено бременна или леко умрял. Нещо като Станишев: опозицията е деструктивна, няма управленски потенциал, заплашва стабилността на държавата. И все пак: коалиция с ГЕРБ не е изключена, в името на народа. И още за свинския грип:"Държавите не трябва да затварят границите си и да прекъсват търговските си отношения". Ами да, не трябва да бъркаме в джоба на другарчето. Достатъчно е това, което направихме за Roche и Novartis- едните са милиардери от „Тамифлу”, другите рекордно бързо пуснаха ваксината срещу свинския грип. Отделно е любопитната швейцарска връзка между двете компании и СЗО, но няма да задълбавам. И за да сме абсолютно сигурни, че ваксината няма да е търговски провал, СЗО предупреди, че всъщност грипът ще се развихри през есенно зимния сезон. (Като никога!) И преди изборите е същото: пускаш си един свински грип (boikostov.org), имаш си производител на „Тамифлу”, за да държиш положението под контрол (А.Меликов) и си произвеждааш и ваксина, за да я продадеш на простия уплашен народ („Лидер”). Прогнозата на СЗО за свинския грип удивително напомня на тази на Доган за очакващото ни едногодишно правителство, което да ни извади от кризата. Ваксината вече е факт, трябва ни само достатъчно пандемично време за да продадем повече. Нищо че в цял свят починалите от модния вирус са 144, което е нищо в сравнение с броя на жертвите на далеч по-непопулярни и обичайни вируси, от които човечеството киха и кашля перманентно. Нищо, че двамата болни в България стояха в болница едва по два дни, и то за да има време министърът на здравеопазването да им отиде на свиждане. Нищо. Важното е хората да се държат в напрежение, да се чувстват заплашени от невидима заплаха-призрака на свинския грип, на икономическата криза или политическата нестабилност. От нас зависи да не се вържем. Политическите лъжци се убиват като вампирите-с чесън и дървен кол в сърцето. И като пандемиите-с редовна хигиена на тялото и душата. И разбира се, с гласуване.
петък, 5 юни 2009 г.
"Доместос": милиони микроби ще умрат!
Вече няколко часа не мога да се отърся от странното усещане за лепкавост и слузестост, след като изпих първото си кафе за деня в задочната компания на Сергей Станишев и Николай Бареков. Какво толкова, казаха колегите ми, нагледали сме се. Ние може и да сме се нагледали, но наглостта граници не знае. Безпринципността също. Та реших да излея всичко на „белия лист“, както съветват психолозите. Всичко започна с изключително провокативния и неочакван въпрос на Бареков: Не е ли предизборен ход намаляването на заплатите на министрите? Станишев хладнокръвно и също толкова неочаквано отговаря: Не е, това е антикризисна мярка. Водещият изглежда напълно удовлетворен от откровения отговор и въпреки че пита наивно „А на вас колко ви е заплатата?“, пропуска да подсети Станишев да отговори. Защото той вече се е впуснал да обяснява как в условията на криза трябва да се съкратят държавните разходи. Станишев отдава е забравил, че само преди два месеца и само за едно заседание правителството раздаде на бърза ръка 400 млн лева (съкращенията на разходите, обявени вчера, се очаква да спестят 500 млн лева)- уж антикризисно, а всъщност за ремонт на читалища и други богоугодни дела. Бареков, за съжаление също е забравил. Забравя и да попита защо е важно да запазим заплатите на публичния сектор, както премиерът десетократно подчертава, вместо да геформираме, така че да работи по-ефективно за по-големи заплати? Ще кажете, че това са подробности. Верно, за няколко дестки милиона лева. Също като кризата с боклука. Бареков подхвърля небрежно, че ВАС обявил кризата и щаба за незаконни. Важното е че почистихме София, отсича премиерът като след успешен ленински съботник. Не казва нищо за ония 10 милиона, които правителството отпусна на щаба, нито за онези милион и половина, които щабът отчете, че е похарчил, а най-вече си мълчи за разликата от 8 и половина милиона, за която никой нищо не е чул и досега. Ми що да не си мълчи, да не би да го питат?! Бареков набира скорост: Защо се страхувате толкова от Костов, нямате никакви основания, говори водещия с тона, с който обяснявате на детето си, че няма торбалан. Станишев демонстрира завидно хладнокръвие при споменаването на Костов и дори при задаването на крайъгълния въпрос за коалиция БСП и ГЕРБ, защото социолозите им давали равни шансове (фактът, че само една агенция има подобна сюрреалистична прогноза не е решаващ за Бареков). Станишев спокойно и пространно обяснява, че партиите трябва да надмогнат себе си в името на народа, защото видите ли, народът не се интересувал кой управлява-Станишев, Костов или Борисов. И тук вече се задавям с кафето си, но се радвам, че поне не съм закусила. Някак си не разбирам как този човек, който е просто премиер, а не Свети Франциск от Асизи, разбра какво искам, сбъдна мечтите ми и почувства, че съм обидена от отказа на Бойко Борисов да дебатира с него. За което, между другото, Бареков „алтруистично“ (аз знам какво означава, него питайте какво е искал да каже!) предложи всички екстри в студиото на БТВ, включително себе си. И когато вече си мислех, че няма какво да ме изненада, Станишев каза: Има още нещоважно, чуват се гласове за манипулиране на резултатите от изборите. Спирам дъха си, готова да чуя как под възгласите „Имаме новина!“ на Бареков Станишев обявява, че Азер Меликов си е подал оставката по лични причини. Разбира се, нищо подобно не се случва, а Бареков вече е видимо отегчен, драска си нещо по листчето и не проявява никакъв интерес към темата. Спирам телевизора, поливам го обилно с „Доместос“ и отивам да си взема душ. Няколко душа.
четвъртък, 4 юни 2009 г.
Христо Самочувствието отива на избори
Ако все още се питате имат ли шанс Галеви и Данови да станат депутати, ако се чудите как според Станишев сделката с Ирена Кръстева за НАП е прозрачна и изгодна, или какви са симптомите на редкия синдром „Юруков-Радонов”, или кои са тези, които ще повярват на Яне Янев или които ходят на митингите на Волен Сидеров...Спомнете си Досиетата Х: Може би са между нас.
Из интевю на Христо Стоичко във в. Труд:
....После дойдоха оня, Попа, и Станишев, подписаха нашето влизане в ЕС и си сложиха медалите. Ние, с тях и без тях, си бяхме в ЕС.
-Извинете, кой е Попа?
-Тоя от Мадрид.
- Защо го наричате Попа?
- Ами, защото си хвърли калимавката да стане министър-председател.
- Искате да кажете, че си е хвърлил царската мантия?
- Да бе, хвърли си калимявката, да стане министър-председател, за да може да окраде държавата....
В контекста става ясно, че това е псевдоним на Симеон Сакскобургготски, патентован от Стоичков. Но не става ясен семиотичният триъгълник, въз основа на който Стоичков замества короната с калимявка... Може би е по Ботев: Царе, папи, патриарси...А може би по Коритаров, според когото в дома на семейство стоичкови имало две книги: едната за Гунди, другата не я помня. И още патенти на Стоичков:
Какво направи Станишев последните 4 години? 300 000 души напуснаха България под негово ръководство. Само в Барцелона са 30 000. Да не говорим, когато беше Попа (Симеон Сакскобургготски - б.а.) колко заминаха.
И тук вече играта загрубява:
...То е като във футбола. Като не върви отборът, кой си отива - треньорът. Аз поех ангажимент към националния отбор, видях, че работата тръгна, но не отиде на добре и казах: “Боби, дотук съм аз!” Ставам и си отивам. Отборът продължава. Защо Станишев и Попа не си тръгнат, като виждат накъде отива държавата?
Паметта явно върви ръка за ръка с интелекта. Колко години беше начело на националната „гарнитура” Стоичков? Три. Повтарям-три. Кажи- речи, един мандат. И кога си тръгна, на третата, след като стана ясно, че каквато и да е неустойката, по-добре да му я платят, отколкото още една година да берем тоя срам. Няма да припомням останалите треньорски подвизи на лицето, на което и аз, за да не споменавам името, ще му викам Бармана, по аналогия с тренер (спомнете си семиотичния триъгълник с Царя и Попа).
Всичко почва да се намества, макар и все още да е хлъзгаво, когатоопрем и до фройдизма:
...Нали знаеш, че има мъже с малко “М” и мъже с голямо “М”. Има жени с малко “Ж”, има и с голямо “Ж”.
....голямата личност с малко “М” и с голямо “М”, с малко “Ж” и с голямо “Ж”.
Е тая работа с личността с големите М и Ж не я разбрах. А не е като да не опитах. С големите Мангизи, с якото Желязо.....В края на краищата:
...Христо Стоичков ще остане Христо Стоичков в цял свят.
Е тва е то. Христо С. Или Христо Самочувствието. Героят на нашето време. Героят на нашата политика. Героят на нашите избори (другият Христо да не се обижда). Той е пред всяка камера и пред всяка урна. И целият свят го знае. Преди беше Джо Водопроводчика. Сега е Христо Самочувствието с големите Мангизи и якото Желязо.
Много Жалко за нас. за които останаха само малките букви.
вторник, 2 юни 2009 г.
Сирените на МИС(ИС)
Една новина броди от няколко месеца немила-недрага из мейлите на медиите, а именно „МИС“ изпробва сиреннните системи. Разликата е само в населеното място. Доколкото съм мернала съобщението по диагонала, тестването премина успешно в повечето градове. Явно обаче в Пазарджик са пропуснали да проверят готовността на свирката, или пък някой е сбъркал копчето. Защото навръх втори юни жителите над града бяха предупредени :“Внимание, внимание, въздушно нападение!“ Едва ли някой се е хванал, обаче все пак....Когато работата на цяло едно министерство е цяла година да проверява сирените, за да ги пусне за 1 минута на втори юни. Или да изпраща нелепи предупреждения за дъжд и гръмотевици в сезона на пролетните бури. Или да прахосва милиони левове за книжки за оцветяване „Как да се спасим при бедствие“, които се раздават на първокласниците. И даже да им организира учебно излизане под строй при фалшиво земетресение. Е поне едни сирени като хората можеха да пуснат! Всъщност, отдавна си мисля, че сирените на втори юни се пускат само за да има МИС работа. А МИСИС-чин и служебно положение.
Епилог за Павел и Николета
Дължа на себе си и на всички, които провокирах с мнението си за случая „Николета и Павел” този епилог. Историята не е приключила, но развитието й в последните дни по-скоро потвърди моята теза, отколкото я обори. На всички им стана ясно, че има много неясноти. Че бащата е главният герой в тази история, независимо дали има или не основания да претендира. Всеки баща има основания да претендира за децата си, въпросът е как става това. Всеки родител знае, че има ситуации, в които си готов да направиш каквато и да е жертва, в името на децата си и на техния душевен комфорт. Този човек, обаче, постъпи по обратния начин. Вместо да изпълни съдебното решение и да проведе по цивилизован начин съдебната битка за родителските права, той направи обществото свой съучастник в криминално деяние по смисъла на няколко закона и превърна децата си в жертва на реваншистките си страсти. Вече е ясно, че децата са били „обработвани” да кажат определени неща пред съда, че говорят за майка си с „недопустим за тяхната възраст език” (психолога Христо Монов), че взимането им няколко пъти е било отлагано заради проблеми с бащата. Всеки психолог ще ви обясни, че е недопустимо да се настройват децата от единия родител срещу другия. Това противоречи на естествената им потребност да обичат и уважават родителите си. Създава им траен вътрешен конфликт и обърква трайно моделите им на поведение. И това е проблем на много повече деца, отколкото подозираме. Обърканите ценности и липсата на морал у родителите произвеждат безпътни и безсъвестни бъдещи родители. И този модел се мултиплицира и всяко следващо поколение е все по-застрашено. Затова този случай е повод да се замислим. Като общество-на чия страна сме? Като медии- зад какви каузи заставаме? Като родители- какво даваме на децата си? Пример за подражание или пример за отрицание. Нека не учим децата си да живеят в гняв.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
