Гласът ме сепва. Тих, едновременно подканващ и заговорнически изхабен женски глас. Не знам дали това е, което ме кара да настръхна от неприязън или фактът, че сме посред двата квадратни метра площ на кварталната бакалия. Там, между хляба и наденицата, между ракията и цигарите на бройка (защото само така могат да си ги позволят тийнейджърите и работниците от близкия строеж) някаква жена ме изненадва в гръб с въпроса „Искате ли кръстче?”, докато си купувам газирана вода.
Отговарям по-троснато отколкото е необходимо. Обръщам се, а тя вече е отворила пред лицето ми парче плат с мострите- грозни, безформени кръстове, дървени или пластмасови, вероятно, но на пръв поглед ми изглеждат като коледни сладки. От маслено тесто. Точно като онези, които майка ми винаги правеше, въпреки че ги ненавиждах, само за да има повод да ми натяква че не ги ям. Идва ми да й кажа, че не е това мястото да продава кръстове. Че изобщо как си позволява! В същото време, хрумва ми, аз изобщо не съм религиозна, какво ми пука!
Плащам газираната вода с жълти стотинки и усещам натрапчивия поглед на жената в портмонето ми. Може би ако продаде едно кръстче, точно тук и точно сега, ще може и тя да си купи нещо, помислям си. Но все още съм твърде възмутена, за да обърна внимание на тази мисъл. Освен това, да работи, ако иска хляб. Кръстчетата може и да носят утеха, но не хранят.
Може и да не съм религиозна, но имам усет за нещата. Японците казват: Кое е неподходящо? Красив лунен лъч върху покрива на бедняшка къща. Някои неща са несъвместими. Както курабиените кръстчетаа с наденицата с изтекъл срок на годност.
Въпреки това, по-късно вечерта, си спомням за жената. Дали е успяла да продаде някое кръстче, за да си купи хляб. И изобщо, заради хляба ли е- тя може би е луда, религиозна фанатичка. Утре може да причака децата ми, докато си купуват сладолед от същото магазинче и да им пробута фалшивите си кръстчета и извратената си вяра. Може би е от някаква секта и с кръстчетата просто примамва хората. Не е трудно да примамиш хората с утеха в тези гладни години. Само на метри от магазинчето младежи играят карти на пари и си продават дрога. Децата ни играят наоколо, а ние се уповаваме само на Божията милост, че няма да се включат в играта. Молим се на същите тези курабиени кръстчета.
Боже, ние сме неверници, верно е. Но истина е също, че ти си загубил вяра в нас. Може би сме виновни, но никога няма да узнаем истината, защото царството небесно не ни е писано, нито ни е интересно. Ще купим евтино и ще изядем курабиените кръстчета в чест на роджеството ти. Други ще го посрещнат гладни, но все така изоставени.
И всички заедно- невярващи.
Защото в многото мъдрост има много досада,
ОтговорИзтриванеи който увеличава знание, увеличава и печал.
Като всеки текст на Ралица Ковачева- великолепен.
ОтговорИзтриванеВземаме заповед:1. "Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен." и си задаваме въпроса защо?
ОтговорИзтриванеЛогически отговор - така няма да се подлъжеш по лъже божества,който да те измамят.
2. "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи." пак така защо? ами защото ти е дадено всичко нужно,около теб е навсякъде в заобикалящият те свят,които не си унищожил,вземайки се за по умен от Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот – нищо, което е на ближния ти.
Логични правила за правилно ходене по верният път житейски.И има Бог ,ама съвсем наистина,а който го проумее започва да се пита "ама как е възможно да имаш толкова много богатства,а да не ти струва ни пара" и "лелее колко лесно е било,а къде гледах до сега" и политаш със скоростта на светлината и по бързо"
Румен Бърцов дето все знае!
Не е необходимо да си вярващ, за да се сетиш, особено ако имаш претенции за образован, че жената няма вкус и проникновение, но с колкото й е стигнал акъла е решила да изкара за споменатия хляб. В такива случаи не се мисли за Бога или колко е грозно кръстчето, а се дават там някаквите стотинки, кръстчето се взима и или се подарява на някой по непретенциозен, или се закача на първото дърво, или се хвърля. Така жената има пари за хляб, а ние не се тръшкаме има ли вяра. Впрочем, че има Природа, е сигурно, но за Бога не е. Питайте Спиноза.
ОтговорИзтриванеАз лично бих купил всички кръстчета на жената и бих ги оставил на някой ъгъл, където минават всякакви хора. Така бих станал бог за жената, която няма пари за хляб и повече не би ми било небходимо, за да се почувствам такъв за няколко минути.
Лесно е да бъдеш бог, ако виждаш какво има около теб.
А ако имам време, бих се спрял и бих разпитал жената коя е, каква е и как са попаднали тези кръстчета у нея. Може да ги е правила тя и толкова да може. А каквото ми разкаже, би могло да ми послужи за една миниатюра за нея, без всякаква връзка с Вярата.
ОтговорИзтриванеТака бих създал едно миниатюрно светче, както пише, че е направил Бог (или Природата).
"Това, което съм направил, е да покажа начина, по който Вселената е започнала да се оформя - според законите на науката. В такъв случай не е необходимо да се обръщаме към Бога, за да установим как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а само че Бог не е необходим." — Стивън Хокинг
ОтговорИзтриванеСпиноза праз да яде,тоз е най безбожният,но много неприятно ще се изненада като му дойде да разбере,но ще бъде твърде късно.Даа!
"Първо — или Бог съществува, или не. Второ — аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случая, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален." — Блез Паскал
Рационално мислене!
Исках само да покажа, че има и друго поведение, което не се основава на намусеност и неудовлетвореност (нещата са такива, каквито са), а на личната възможност винаги да направиш нещо.
ОтговорИзтриванеНамусеността е неталантлива, а дори малкото направено винаги е талантливо, ако постига нещо хубаво за някого.
Понякога купувам цветята на някоя баба, която още се надява да ги продаде в 8 вечерта. Те не ми трябват и аз не го правя от доброта, а за да уредя сметките между бабата и съдбата й за този ден. Тези сметки струват 5 лева. Да кажа, че букетите й не са хубави, би било грозно - и за мен, и за букетите, и за бабата. Все ми се намира божествена мощ да се справя с пет букета по 1 лев, която мощ така и така няма къде да дявам.
Впрочем, който мисли, че на бедняшка колиба не й отива красив лунен лъч, нещо не е наясно с естетиката.
И въобще, какво общо има вярата тук. Изобщо не ме интересува дали има Бог, докато той действа в моя полза.
"Впрочем, който мисли, че на бедняшка колиба" "й отива красив лунен лъч," и от това му става хубаво "нещо не е наясно",Че Точно Това е Бог,Който действа в Твоя полза,а не скъпият часовник на търговците дето са в Храма!
ОтговорИзтриванеКак да не съм наясно. Той ми е приятел и колега, но има много повече трудов стаж от мен и много неща съм научил от него за моята работа :)))
ОтговорИзтриванеАвторката предлага едно въображаемо хайку:
Бедняшка колиба.
Красив лунен лъч.
Колко нелепо.
Такова хайку никой японец няма да напише. Но например от едно такова хайку...
Бедна колиба.
Лунен лъч се разхожда
по покрива.
... и Башо не би се срамувал, а може и награда да му дадат, ако го каже на състезание по хайку.
Това е божественост. Другото е мизерабълност. А мизерабълността прави човека нещастен.
Я, то станало почти по правилата - 5-7-5 :)
ОтговорИзтриванеЗа да бъде съвсем изрядно, трябва да е:
Бедна колиба.
Лунен лъч се разхожда
по покрива й.
Готовус!
Бъдете здрави.
Ваш,
Заместник-бог по естетиката и щастието :)
Awesome work.Just wanted to drop a comment and say I am new to your blog and really like what I am reading.Thanks for the share
ОтговорИзтриване