петък, 1 януари 2010 г.

Новогодишна къща на плажа

Добре платен мързел на хубаво място. Такъв късмет изтеглих аз от новогодишната баница. Напук на всеобщото одобрение и шеговита завист, аз сериозно се замислих какво значи това. Тъй като така и така съм без работа и очевидно съм в процес на търсене, макар и неосъзнат, може би това е знак за посоката, в която трябва да гледам, помислих си. На първо четене пожеланието означава малко и спокойна работа за много пари. Не, това не е за мен. Аз ако не работя нещо, което изпива силите ми и не вампирясвам от умора поне веднъж седмично, се чувствам безполезна и незаслужила парите си. А това да получавам незаслужена облага напълно противоречи на характера ми. Така че, ако това ми е късметът, не го ща. Но пък може би „мързел на хубаво място” означава просто да правиш нещо, което ти е толкова приятно и ти идва отвътре, че го усещаш като мързел. Например, ако най-после напиша книгата, която си обещавам от години и все се оправдавам с липсата на време, това би било най-приятният мързел на света. Особено ако го правя в къщата край морето, за която винаги съм мечтала…Уловката е в „добре платен”. И какво, като я напиша книгата? Ще я продам на „Пайнер”? И ще я представя в шоуто на Азис? Все се сещам за „майката” на Хари Потър, бедната Дж.К. Роулинг, която гледала бебе, работела като сервитьорка и пишела на коляно в кръчмата бестселъра си. Да де, ама това се е случило в Обединеното кралство. Където все пак не били във възторг от книжката, но пък тя нали била на английски , та я оценили американците и…Всички знаете щастливия финал. Пък аз тука, в родината на дините, в татковината на Трифонов и бащиното огнище на Бареков мога да си драскуля до побъркване интелектуалщините си и най-много да създам група във Фейсбук „Мога ли да събера 100 души, които да ме прочетат”. Ако вече ви е станало лошо от самосъжаление, целта е една единствена. Експериментирам как би се реализирал късметът ми напрактика. Демек, никак. Защото идеята, според мен е, да правиш нещо, което е оценено и те кара да се чувстваш пълноценен. Това влагам аз в „добре платено”. И тъй като съм се убедила, че от всички инструменти държа най-добре писалката (е, клавиатурата на лаптопа, но както и да е) и мотиката, и отдавна съм направила избор в полза на първото, изводът е, че най-вероятно никога няма да работя това, което обичам. А винаги работата ще е задължението, препитанието, а за другото ще крада от часовете с децата си и от съня си. Защото все пак, най-важното е човек да намира време за мързел. А какво друго е мързелът освен да правиш онова, което обичаш? И все пак, ако наистина е късмет, т.е. притежава необходимата магическа сила да влияе на съдбата, може и да се сбъдне, нали? Честита нова година и на вас!


Share

10 коментара:

  1. Хе-хе!! Много ми допадна. Единствено ти пожелавам да разбереш, че дори пишейки на български език авторът може да бъде оценен (не в мащаба на успялата английска домакиня), а може би дори прведен:))) Ами, късмет:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Дано пък се сбъдне! Никога не знаеш...Май най-важно е да не преставаме да мечтаем. Честита нова година!!!

    ОтговорИзтриване
  3. "Reality is wrong.Dreams are for real."
    Tupac Shakur

    ОтговорИзтриване
  4. О, чудно нещо е мързелът! Аз през тези мързеливи дни изчетох толкова много неща и изгледах толкова филми (висяха ми в компютъра от сума време!), че направо се чувствам предоволен.
    Весала и щастлива Нова година!

    ОтговорИзтриване
  5. Можете да съберете много повече читатели, но използвайте свободното си време за учене! Изучете Интернет маркетинга. От тази нова дисциплина ще узнаете, че има над 35 начина да рекламирате себе си, блога си, стоките си НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО в Интернет!
    Дааа, всичко на този свят трябва да бъде НАУЧЕНО!

    ОтговорИзтриване
  6. Ех, тъкмо гледах снимката отгоре и си мислех, че май никога няма да живея на такова място. А наистна ми се ще.
    И аз съм мераклия писател. Обаче съм решил да живея до дълбока старост и да пиша като се пенсионирам. Засега се уча, и си водя записки.
    Разбира се, че нямаш огромни шансове да забогатееш адски от издаването на книга в България. Но ако ти се пише, едва ли е заради парите. Книгата ще остане, а парите - не. В дългосрочна перспектива (100 години) има по-голям смисъл да я напишеш, отколкото не. И ако я напишеш, ще си по-напред от 100 други мераклии, които са се отказали. Пълно е (поне в България) с посредствени писатели, актьори, рап-певци, които са успели, просто защото са драпали. Джаста-праста - на хорото.
    А ако наистина те мързи - тогава не я пиши, разбира се. Дай еволюционен шанс на по-упоритите :)

    ОтговорИзтриване
  7. Мил Червен Алигатор3 януари 2010 г. в 16:01

    Ралица, внимателно прочетох есето ти и задълбочено анализирах възловите акценти и емоционалните пикове в него. Време ти е да се влюбиш. Може би, две мили вампирски зъбчета трябва да се впият в красивата ти грациозна шия, за да те изведат от омаята на моминското безделие. Веднага ще ти се прииска да сготвиш за някого свинско с кисело зеле или просто да му изпържиш чушки с яйца и сирене.
    Не че искам да ти направя мечешка услуга, но майка ми ме е възпитала да упътвам изгубените в гората червени шапчици. Не се плаши, следвай светлинката и ще се озовеш у дома!
    И ако трябва да бъда докрай откровен, когато човек като мен попадне на блога ти, той забравя за каквито и да било четива и започва да си мисли за любов. За оная... голямата.

    ОтговорИзтриване
  8. Напиши книга! Аз ще я прочета, и не само за да убия времето между две крайни автобусни спирки. Има смисъл :)

    ОтговорИзтриване
  9. Ралица, познавам те само от коментарите ти към фейсбук профила на Иво Христов. Не се наемам да позная къзе е къщата от снимката, но ако това е идеята за добре платен мързел на хубаво място, защо не приемеш, че можеш да си извоюваш мързел на това място? Защо да мислиш, че се нарича мързел? Колко обективен може да е твоят критерий за мързел...хахаха

    ОтговорИзтриване
  10. "It took me an year to decide if the idea of writing a book is worthed. Then it took me another year to pile all my thoughts and notes all together. And it took me just 2 months to write the damn thing. Once I started I couldn't stop. I had a crystal picture on my mind - me, sitting in an executive box at the Sun Life Stadium, with a charming lady on my arm, watching the Colts winning the Lombardy Trophy. The thing that I learned from my last 3 years in Sofia - keep your dreams nice and small. And don't worry about the punctuation, the editor will sort it."

    Dimitar Todorov on "Pick'em"

    ОтговорИзтриване