Ние, българите сме по големите работи. Идеите ни мащабни, приказките ни-на едро, а по дребните неща хич ни няма. Това може да се види както във всеки закон или важно държавническо решение, така и по улиците. И за да не говоря и аз ан гро, ето ви една малка историйка. В София, знаете, се строи метро. Икопните работи стигнаха до Лозенец. За целта кварталът прилича на строителна площадка, всичко е в кал до шия, автомобилният достъп е почти отрязан, единственият трамвай е с променен маршрут, а автобусът който го дублира е малък, рядък и естествено, нечовешки пълен. Да е за ден- два, ще го преглътнеш. Ама е за година напред, че и повече.
И ето я поуката. Голямата идея-метрото, е чудесна. Но по пътя към нея има дребни неща като осигуряването на алтернативен транспорт, на байпаси за колите, асфалтиране на ужасяващо надупчените вътрешно квартални улици, за да поемат трафика. Но ние сме над тия неща. Важни са големите приказки. Не е ли същата работа с енергийните проекти, които са подписани без да е ясно точно каква е ползата и вредата от тях, защото няма никакви ясни детайли? Същата работа е с изборните правила, защото, видите ли, членовете на секционните комисии не били обучени как точно да прилагат закона или да реагират на казуси, неописани в него. Така е и с реформата в БАН, за която всички са наясно, че трябва да се случи, но никой досега не е казал и дума как точно ще стане това и как ще се свърже с целия процес на промяна във висшето образование и науката, както и с приоритетите на страната в приложната наука и потребностите на бизнеса. Същото е и със Закона за електронните съобщения, който мащабно обяснява нуждата от следенето в интернет и засичането на разговорите с мобилните телефони, но не е така прецизен в детайлите как се гарантира, че се събира наистина само необходимата информация, само за действителни разследвания, само от овластени за това хора. Както става ясно от последния пример, понякога пропуските може би са умишлени. Така се създават законовите луфтове, през които някои, а у нас повечето хора, успяват да промушат интересите си, бизнесите си, самоличността си...Но в голяма част от случаите пропуските отразяват от една страна, липсата на компетентност, а от друга, тази толкова характерна за българските власти на всички нива липса на отношение към дребните, обикновени неща, които обаче са ежедневно препятствие пред всеки един гражданин. И които го карат да отговаря Андрешковски- реципрочно: Щом рейса е претъпкан или чакам 30 минути, няма да дупча билет. Или: щом улиците са на дупки, няма да плащам пътен данък.
Наскоро бях в Лондон. Много неща видях, но едно ме впечатли. Там както знаете, пушунето във всички сгради е забранено. В първия си ден по обяд излязох за цигара в близката градинка. За свое изумление, колкото и да търсих, не открих нито кошче за боклук, нито пепелник. Видях, че останалите хора оставят картонените си чаши по пейките, а цигарите хвърлят на земята. Искрено се възмутих. Няколко часа по-късно, обаче, в края на работния ден, в същата градинка нямаше нито един фас или чашка. Макар че за целия си престой не видях нито една лелка с метла из Лондон. Дребна работа, нали? Като английската ливада, която се коси 300 години, за да стане както трябва. Въпрос на отношение.
Снимка: http://media.snimka.bg
малко оффтопик: на много места няма кошчета защото ги е страх да не скрият бомби в тях :)
ОтговорИзтриване:) Като си била в Лондон, може би си забелязала, че първото метро, в далечния 19 (не 20) век, е било построено за... 3 години... При това, копано под земята, със значително по-слаба техника (все пак, било е преди повече от 100 години). При това, дължината му е била сравнима с тази на 2-ия лъч -- 5 км.
ОтговорИзтриванеВъпрос на организация, казал дяволът, и легнал в копривата :)
Че да кажа и аз. Един германец как ме затапи на един Пловдивски панаир, просто не е истина. Направи го нарочно, швабата му с шваба, само и само да ми покаже, че аз съм невъзпитан, а той е от друго тесто. Та:
ОтговорИзтриванеЗаведох го на обяд в шибания най-близък павилион. Масите отрупани, ама ужасно отрупани с употребявани пластмасови чаши, мазни артии /хартии, за тези, които не знаят/и пр. Духа вятър. На земята - кочина. Нахранихме се и докато станеме, вятърът духна и нашите пластмасови прибори и ги събори на земята. Не си направих труда да ги вдигна, беше безпредметно. И тук швабата намери повод да ме прецака. Наведе и вдигна нашите, ама точно нашите прибори, и ги отнесе в кашчето за боклук. Пустият му шваба! Иначе беше много готин.