събота, 31 октомври 2009 г.

Голямата магия на малката вещица

Имало едно време една малка вещица. Но само изглеждала малка, всъщност била мнооого голяма, защото имала страхотна сила. И най-учудващото е, че силата й била добра. Тя не била от ония дребнави, злобни същества, които куцукали около котлите и бъркали миризливи отвари. Малката вещица имала силата да връща хората към самите тях. Не разбирате? Просто е. Когато ги погледнела в очите, малката вещица питала: Знаете ли какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле? И хората първоначално оглупявали. Защото всеки възрастен, уважаващ себе си и прочел повече книги, отколкото е разбрал, знае, че няма такова нещо. Но когато магията сработела, изведнъж хората се събуждали, детето в тях се усмихвало и отговаряло: Карфиол! И малката вещица правела така, че поне за малко хората се чувствали добри, спокойни, смислени и пълноценни. И не защото началникът им мисли така, защото заплатата им отговаря на претенциите или защото са ги давали по телевизията. А защото са си спомнили колко е хубаво да бъдеш самия себе си заради самия себе си. И тъй като малката вещица наистина имала големи сили, правела така, че хората, когато срещнели други хора, също ги питали: Знаете ли какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле? И магията се разпространявала сама. Амалката вещица се усмихвала, защото знаела, че дори когато порасне и може би силата й изчезне, ще я срещне някой и ще я попита: Какво е това, което изглежда като пуканки, но всъщност е зеле?
Share

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Пряпорец и АЕЦ

Подозирах, че с Президента имаме различия в ценностната скала, ама чак пък толкова...С недоумение открих, че от далечна Австралия той е коментирал с присъщия си държавнически патос....изказването на македонския премиер Никола Груевски, пак в Австралия. Пред местната македонска диаспора и няколко кенгура Груевски бил предявил териториални претенции към България?!? И тъй като сутринта не видях макенодски знамена на Народното събрание, реших, че има грешка. Според разни медии, включително македонски, точните думи на Груевски били: „Македонците в Австралия се радват на уникалната възможност да живеят заедно със своите сънародници от Егейска и Пиринска Македония, което не се случва в нашата родина,” заявил Груевски, като ги призовал да не се разделят на тази основа, тъй като „няма вардарски, егейски и пирински македонци, а само македонци”. Простете невежеството ми и очевидно пълното отсъствие на родолюбив трепет и национална чест, но аз не се почувствах заплашена от тези думи. Виж, пряка заплаха усещам от неяснотата около АЕЦ „Белене“, през която очаквам да се промушат я руските, я други, корпоративни интереси с неясен произход и цел. Лично заплашена се чувствам и от размахването на разни секретни документи по медиите, пращането им по пощите и възкресяването на ченгеджийско-параноичния дискурс а ла Студената война отпреди 30 години. Но да не би Президентът случайно да се е изказал по тези въпоси? Не. Да не би да е решил да прекрати визитата си, преди да е видял птицечовка на живо? Не. Ни дума, ни вопъл, ни стон, както се гордееха комунистическите поети. Не го разбирам това чувство на национална гордост, господин президент, честно ви казвам! То не е да махаш на южнокорейчета с български флагчета, нито да ходиш на мачове по цял свят. Нито пък да пишеш „програмни“ статии по енергийна геополитика, но когато има реален проблем и реална нужда от коректив и задаването на правилните въпроси, да браниш териториалната цялост на Родината от Австралия! И цялата журналистическа клика в президентската делегация дружно да плюнчи моливите и да внимава да не пропусне нещо. Щото току виж, ако сбъркат, македонските взели, че нахлули откъм Дунава и превзели площадката на АЕЦ „Белене“. Тогава Божидар Димитров да ни е на помощ!

Снимка: corbis.com
Share

вторник, 27 октомври 2009 г.

История с куче

Никога не съм гледала куче. Не си падам по лиги и косми, особено вкъщи. Не съм и работила на морето. Родена съм далеч от него. И летните стажове карах в разни медии, не по къмпингите. Виж, отличничка бях. Но златен медал не ми дадоха, че нямаше пари училището. Само книжка, не помня коя. Питате се защо това е важно. И аз не си давах сметка до оня ден. Но прочетох, че външната ни министърка трупала стаж като администратор по къмпингите, щото общувала с чужденци. А според премиера на Републиката всеки политик трябва да отглежда българско овчарско куче. Същият премиер, който на 15 септември обясняваше по телевизиите, че завършил училище със златен медал. И взимал само отличници за министри. Е добре, ако приемем, че си взема куче, това ще ме изстреля ли в орбитата на властта? И какъв ресор би бил подходящ? Ако приемем, че имам две деца и съм навътре с проблемите на социалните грижи, здравеопазването и образованието, директно съм готова за тия ведомства. И без това сега Фандъкова освобождава креслото. Тъкмо като стана министър ще имам време, докато измислям реформите в образованието, да уча със сина ми, че училището на нас, родителите, чака да научим децата си на нещо. А за здравеопазването колко знам...Личния си лекар ползвам само за документи, домашната ми аптека е по-добре заредена от кварталната и давам безплатни консултации на по-неопитни майки, на които не им се чака с часове при джипито. И в социалната сфера съм силна-знам какво е да не можеш да получиш детски, защото не можеш да си вземеш една седмица отпуск за да се разправяш със социалните. Или да ходиш на интервю, което да провери годността ти за майка, нищо, че обикновено разводът поставя под съмнение годността да се изживяваш като съпруга, не и отношението към децата. Знам и какво е да запишеш детето си в детска градина или в първи клас, особено ако имаш някакви специални предпочитания за учебното заведение. Получи се доста спретнато си ви, нали?! Питам се само какво значение има, ако вместо да решавам проблемите в съответните области, се упражнявам в пустословие на тема колко лоши са били тия преди мен и си губя времето в медийни изяви. А пък и не си падам по четенето на съмнително секретни и секретно съмнителни доклади. И най-вероятно в един момент просто ще си взема кучето от кабинета и ще мина от другата страна-където гражданите сами се справят с проблемите, които министрите не решават. Защото винаги имат някой микрофон пред устата и се налага да говорят умно, вместо да работят съвестно. Явно не ставам за тая работа. Пък и на много хора лука ще сгазя. А не бива, сигурно. Така че продължавам, както и досега, да си бъда правителство в сянка. Защото проблемите на гражданите са проблеми на самите граждани. Ако решат да бъда такива.


Снимка: zoosviat.com

Share

петък, 23 октомври 2009 г.

Волен Сидеров от трибуната на Народното събрание. Без думи.

video
Share

сряда, 14 октомври 2009 г.

От Кривия до "Галерия" и обратно

Какво нещо е животът! На паузата на мача България Грузия в студиото на БНТ звук може и да нямаше, но имаше надписи, та така разбрах че ниско остриганият мъж с коженото яке се казва Александър Александров-Алекс. Тъй като не се отличавам с особени познания в областта на българския футбол, но пък помня като слон, попитах знаещи: А бе, нямаше ли навремето един Сашо Александров-Кривия? Имаше, казаха, същият е! Ама сега си е дошъл от Турция и вече е Алекс. Ццццц, цъкам аз и не вервам на очите си. И после, за зла врага, разлиствам най-горещия вестник на пазара „Галерия”, дебютния брой. И що да видя: Сергей Станишев между три жени. А, викам си, нали разправяха, че точно заради публикациите, че Станишев евентуално е гей в „Уикенд” тръгнало делото „Галерия” ? И виж сега едноименният вестник как разочарова хилядите му почитатели. А то, името, било ирония, пише в програмно обръщение към читателя главната редакторка Зоя Димитрова. А, чакай бе, тя нали беше говорител на ДАНС, викам си! Неее, сега станала обективна, градивна, разследваща, критикуваща и отрезвяваща журналистка. Чух, че и колегата Дачков работел във вестника. Я да видя той какъв е станал. А, той поне си е същият-плюе Костов. Някои неща, за добро или зло, не се променят. Между другото, Дачков получил по пощата оня доклад за корумпирани министри, за който говореше Алексей Петров. (Който няма нищо общо със случката защото е само „приятел на вестника”, по Кристина Патрашкова) И не били 10 корумпираните министри, а 15. Кои са, обаче, не знаем, защото са закодирани спрякори като седемте джуджета. Разработката „Игрословица” е пратена на Костов да се поблъска той. (пак Костов!) Най-интересното е, че на страниците за садива и луковици (и такива има във вестника!) не се натъкнах на теменужката на Костов. Нито на едноименна алергия в здравните рубрики. Но пък си оплакнах очите с подробно отвътре и отвън сниманата яхта на Доган. Айде, колеги, хаирлия да е, в другия брой очаквам летящата чиния! Да си призная, рових открай до край, та чак през програмата на телевизиите, за да намеря една жълтенийка за Бойко Борисов. Не би! Ивана и Георги Гергов, синът на Георги Първанов..Станишев вече го разбрахме. Три цвята, червено, както казваше Кешловски. Не че имам нещо против Борисов и новата власт, ама само на умряло куче нож тираж не прави! Верно, че иде конгрес на Партията, ама народа иска Бойко Борисов! Тя Салич измъкна, че премиерът не носи бельо, та Патрашкова ли?! И от толкова четене, забравих откъде съм тръгнала. Ей така става в тая държава, почваш от Кривия и пак там свършваш.

Share

вторник, 6 октомври 2009 г.

Акциз "Летящо килимче"

Парите за пенсии и за здравеопазване не достигат и начин да се попълни липсата им е, да се вдигнат акцизите на цигарите и алкохола. Това проникновение принадлежи на министъра на финансите Симеон Дянков. Имам няколко уточняващи въпроса, пропити с малцово уиски и забулени в цигарен дим. Първо, господин министър, при положение, че миналата, а и предишни години, съм била съвестен данъкоплатец, какво общо имам с преждевременното приключване на парите за болници и пенсии? Освен това съм си доплащала в болниците, помагала съм на пенсионери и дори не съм гласувала за тройната коалиция, която евентуално е допринесла за положението. Второ, господин министър, да се пълни хазната за сметка на данъкоплатеца е твърде елементарно- дори и аз, без американски финансов опит, бих могла, да кажем, да намаля парите на децата си за училище и същевременно да им увелича полагания домашен труд и ще съм на далавера. Трето, господин министър, намерението да ме накарате да откажа цигарите като им увеличите цената е обречено на провал и е лицемерно. Пушачите ще гладуват, но ще пушат. Същото важи и за алкохола. И се лъжете, ако си мислите че хората ще работят повече, за да изкарат за цигари и пиене. Напротив. Ще пушат лоши цигари, ще пият домашна пърцуца и ще са все по-бедни, изпаднали, самосъжаляващи се и затъващи. А не по-здрави и работоспособни до 70-годишна възраст, както се надявате Вие. Съжалявам за бюджета Ви, г-н министър, но когато моят бюджет е на червено, не събирам такса „спомоществувателство“ от съседите в блока. А си простирам краката според чергата. Защото знам, че не е добре да ти я дръпнат тъкмо когато си я помислил за летящо килимче.
Share

Въпросът след последния въпрос

Навремето имах един учител по физика, който често казваше „Затворете учебниците и вижте втората задача след урока”. Тогава ми беше смешно. Днес, обаче, разбрах, че някак си е бил прав. В едно телевизионно студио, бутафория на парижко прадградие по време на Революцията, един политик си позволи да каже на един журналист, че на един въпрос ще му отговори след предаването. И единият журналист доволно прие. Този въпрос трябваше да ми го зададете след последния. Тази фраза на Румен Петков трябва да остане в аналите, наред с другите му „сакрални” мисли и просташки вицове. Защото това е големият въпрос: какво си говорят политиците и журналистите, когато камерите угаснат и диктофоните спрат. Какво искат едните и какво предлагат другите. И е ли този пазарлък в полза на истината, на фактите, на публиката. Или е, ти на мене, аз на тебе, зрителят доволен, рейтингът висок, политическите и ченгеджийски тезиси пуснати в обращение. А най-хубавото е, че после цялата работа ще заживее собствен живот и подобно на свинската тения ще намери гостоприемници, които ще я поддържат жива и тя ще работи за същия този тъмен и подмолен интерес, който я е „изпуснал” на бял свят. Румен Петков го разбирам, на него му трябва трибуна, че и барЕкада, където, залегнал зад чувалите с пясък, да пусне последния куршум в и без това агонизиращия Станишев. За Дончева коментара не го чухме, защото, както се разбра, това е станало извън публичността, насаме. Загасете камерите, би се провикнал днес писателят и би бил прав, защото, както са казали американците, ако нещо не е показано по телевизията, то все едно не се е случило. Да, но много неща, които не се казват по телевизията, се казват на журналистите на ухо, подхвърлят им се документи и историйки, които често дори са истински, защото папките съществуват и много хора могат да бъркат в тях, да вадят избрани листове и да ги пробутват на избрани журналисти. Или медии. И скандалите се редят, рейтингите растат, ползите и те...Най-лошото е, че ако има случаи, в които става въпрос наистина за договорки и интереси, има и много други, в които журналистите падат жертва на стремежа си да станат „водеща новина”. Пълната безкритичност е еднакво гибелна както за пишещите (говорещите), така и за четящите (слушащите). Защото резултатът е общият кюп на псевдо новините, псевдо политиката и псевдо реалността, която с общи усилия създаваме. От която и страна на камерите да се намираме. И да помним, че важното е какво става след последния въпрос.

Share

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

За сиренето на "журналистките"

Навремето, когато бях достатъчно млада , за да пиша стихове, много се дразнех от израза „млада поетеса“. После вече млада отпадна, поетесата също е със затихващи функции, но женският род на професиите винаги ме е дразнел. Обаче тази сутрин открих, че понякога е наложителен. Едно е ако кажеш „журналист“, ама „журналистка“ вече е друго. То има оня особен привкус, като „колежка“ от зрелия соц, с накъдрена коса, рокля от „Валентина“-та и лакирани нокти. Та да си „журналистка“ не е лесно, поне от моя гледна точка. Трябва ти солидно количество хъс и фльонги, с които да киприш изключително важните си теми и проблеми. Например, колко опасен е свинският грип и как да се предпазим от него. Или от какво е направено сиренето, курдисано на бюрото пред водящата в 8 и половина сутринта! Която хвърля огън и жупел срещу сирните измамници (тия със сиренето, да не се бърка със Сирищник), защото тя като правела сирене, разни там Е-та не му е слагала! Не че има нещо срамно в правенето на сирене, разбира се. Една жена може и да е журналист, и да слага сирене, и чушки да пече, и баница да върти. Лошото е, когато върти други работи. Ето днес в едно интерю четем въпрос към Надежда Михайлова в смисъл дали битката й с Желева за еврокомисарското място не е битка за сърцето на Бойко Борисов. Аз ако бях на Михайлова, щях да кажа, че сред толкова „журналистки“ няма да се вредя. И като казвам „журналистки“ да не мислите, че са само жени?! Може и да звучи така, но мъжката част е достойно представена. Заляга зад чувалите с пясък и хвърля коктели „Сидеров“ и димки „Янев“, а до него Куйович, Уйович и Муйович му сменят пълнителите на химикалката. Пишейки си мисля за думите на Костов, че България е малка страна и всички сме братовчеди. Във всякакъв смисъл е вярно това, дори и в този, че сиренето е с пари. Но пари можеш да изкараш всякак-продавайки сирене, краставици, думи...Въпросът е сиренето да е сирене, краставиците-краставици, а „журналистките“-журналисти.
Share