понеделник, 14 септември 2009 г.

Непосилната лекота на президенството

Вероятно не е лесно да скачаш по дънки на волейболен мач, с ясното съзнание, че утре един вестник ще публикува един доклад, писан уж от икономисти и уж без твое знание, в който ще напишат нещо странно на пръв поглед. Малоумно, каза Симеон Дянков. А дали? Нулева данъчна ставка за хората с доход до 1000 лева и 20 процента и прогресивно за тези с доход над 3000. Сиреч, богатите. Като се абстрахираме от уртикарията, попълзяла всеки икономист, прочел доклада или по-скоро версията за печат в „Труд”, остават няколко неприятни усещания дори у непрофесионалистите. Например: до скоро дори синдикатите не си позволяваха да коментират необлагаем минимум за доходите до 1000 лева, санитарният минимум беше около 300-те. 10 процента данък за доходите от 1000 до 3000 лева някак си ги легитимира, т.е. като нормална средна заплата у нас, нали е модерно да се говори за средна класа. Виж, трите хилядарки бодат очите. Това са богаташите, чорбаджиите, които по стара българска презумпция са лошите, експлоататорите, които трупат благини на чужд гръб и с чужд труд. А дали е така? Скоро в частен разговор един познат ми разказа, че заради кризата големите фирми вече били склонни да наемат висши мениджъри и за под 10 хиляди лева. Въй, престъпниците! 10 хилядарки, те сигурно и нова кола имат! Смешно ли ви е? Ама на президента не му е! Нищо, че се прави на ощипан и докладът бил писан от други хора и още преди изборите, и той видите ли нищо не знаел! И това не били негови идеи! Нищо, че най-официално ще ги представи в петък. Защото помните ли, че той беше социалният президент, а мандатът е преполовен, пък Бойко е яхнал коня и първите страници, а БСП-то линее във вътрешни ежби и няма кой да крепи имиджа на държавната глава, колкото е останал. И Първанов реши да играе ва банк. Верно, ще го намразят, ама колко са тия с 3000 заплата спрямо тия с до 1000-процентът е важен, електоратът! А той от енергийни стратегии не се вълнува. Не е лесно да си социален президент, щото некак си си длъжен да правиш нещо, или поне да говориш, за бедните. И срещу богатите. Точно както преди 9-ти и преди 10-ти. Защото за теб промяна няма. Важното е да сме равни. Някой има нова кола-да му се вдигнат данъците! Някой е учил много и работи повече- да му се вдигнат данъците! Някой е изплувал-да го дръпнем обратно в казана! Ама има пет пръста чело вместо два? Да му се свали скалпа! И само да е посмял оная му работа наистина да е 21 сантиметра- да се скъси! Не повече от 15. Всъщност, защо да се скъсява, да плаща по-висок данък, да напълни НОИ. Или пък, я да се скъси, да не подбива самочувствието на другите! Важното е да сме равни, еднакви. Защото така е лесно да си добър президент. Разликата идва просто от титлата. И все пак е тъжно, господин президент, когато за първи път от много време бием Русия на волейбол, да се чудим Вие за кого сте викали. Сигурно е трудно за един президент, от когото почти нищо не зависи, да си намира смислена работа. Но да пазиш авторитета си, своя и на институцията, е достатъчно трудно. А се оказа непосилно за това президентство.

Share

2 коментара:

  1. Наистина, по важния въпрос е г-н Гоце на какъв се прави? Защо се бърка непрекъснато в работи, които са работа на мин. съвет. Най-вероятно продължава да плува в илюзиите на уютното блато което му беше създала триглавата ламя, където имаше централното място на най-гласовита и най-крастава жаба, шляпаща из корупционната тръстика.
    А относно това за орязването на 21-то см. хич не е хубаво, маломерността в този аспект предизвиква агресивност в ощетените и създава повод за размирици:) Макар че относно плоския данък съм на друго мнение.

    ОтговорИзтриване
  2. Нищо не казваш за тия дето оная им работа е над 21 см, те как ще я карат? :-)))

    ОтговорИзтриване