Безвъпросните хора

Имало едно време една далечна страна, от обратната страна на Атлантика и от другата страна на Босфора. В страната царувал цар, който не обичал въпросите. Каквото и да го питали, той казвал, каквото си е наумил. Или обръщал гръб на питащия.

И така лека полека поданиците свикнали да не задават въпроси. Първо спрeли да питат царя. После спрeли да питат царедворците. Дори дворцовия готвач не смеел да пита какво да приготви за царската трапеза.

После хората спрели да питат съседите си как са, жените спрели да питат мъжете как е минал денят им, а мъжете спрели да питат децата били ли са послушни. И Дядо Коледа вече не питал „Деца, слушахте ли тая година?!”. Децата спрели да питат защо това, защо онова, както били правили векове преди това.

И настанало кротко мълчание, нарушавано само от гласа на царския вестоносец, който известявал за това или онова. В началото хората били доволни, после не толкова. Накрая решили, че така повече не може. Но не знаели какво да направят. Само най-старите помнели, че имало време, в което нещо можело да се направи-да се говори. Но били забравили как точно се правело това.

Ако очаквате края на историята, няма такъв. Защото всички, които не искали да си мълчат, избягали през девет царства в десето. А безвъпросните хора мълчали толкова дълго, че светът забравил за тях. Днес никой не знае има ли ги още там, от обратната страна на Атлантика и от другата страна на Босфора. А и те вероятно не знаят има ли го останалия свят. Защото не знаят как да попитат. И няма кой да им отговори.

Share

Непосилната лекота на президенството

Вероятно не е лесно да скачаш по дънки на волейболен мач, с ясното съзнание, че утре един вестник ще публикува един доклад, писан уж от икономисти и уж без твое знание, в който ще напишат нещо странно на пръв поглед. Малоумно, каза Симеон Дянков. А дали? Нулева данъчна ставка за хората с доход до 1000 лева и 20 процента и прогресивно за тези с доход над 3000. Сиреч, богатите. Като се абстрахираме от уртикарията, попълзяла всеки икономист, прочел доклада или по-скоро версията за печат в „Труд”, остават няколко неприятни усещания дори у непрофесионалистите. Например: до скоро дори синдикатите не си позволяваха да коментират необлагаем минимум за доходите до 1000 лева, санитарният минимум беше около 300-те. 10 процента данък за доходите от 1000 до 3000 лева някак си ги легитимира, т.е. като нормална средна заплата у нас, нали е модерно да се говори за средна класа. Виж, трите хилядарки бодат очите. Това са богаташите, чорбаджиите, които по стара българска презумпция са лошите, експлоататорите, които трупат благини на чужд гръб и с чужд труд. А дали е така? Скоро в частен разговор един познат ми разказа, че заради кризата големите фирми вече били склонни да наемат висши мениджъри и за под 10 хиляди лева. Въй, престъпниците! 10 хилядарки, те сигурно и нова кола имат! Смешно ли ви е? Ама на президента не му е! Нищо, че се прави на ощипан и докладът бил писан от други хора и още преди изборите, и той видите ли нищо не знаел! И това не били негови идеи! Нищо, че най-официално ще ги представи в петък. Защото помните ли, че той беше социалният президент, а мандатът е преполовен, пък Бойко е яхнал коня и първите страници, а БСП-то линее във вътрешни ежби и няма кой да крепи имиджа на държавната глава, колкото е останал. И Първанов реши да играе ва банк. Верно, ще го намразят, ама колко са тия с 3000 заплата спрямо тия с до 1000-процентът е важен, електоратът! А той от енергийни стратегии не се вълнува. Не е лесно да си социален президент, щото некак си си длъжен да правиш нещо, или поне да говориш, за бедните. И срещу богатите. Точно както преди 9-ти и преди 10-ти. Защото за теб промяна няма. Важното е да сме равни. Някой има нова кола-да му се вдигнат данъците! Някой е учил много и работи повече- да му се вдигнат данъците! Някой е изплувал-да го дръпнем обратно в казана! Ама има пет пръста чело вместо два? Да му се свали скалпа! И само да е посмял оная му работа наистина да е 21 сантиметра- да се скъси! Не повече от 15. Всъщност, защо да се скъсява, да плаща по-висок данък, да напълни НОИ. Или пък, я да се скъси, да не подбива самочувствието на другите! Важното е да сме равни, еднакви. Защото така е лесно да си добър президент. Разликата идва просто от титлата. И все пак е тъжно, господин президент, когато за първи път от много време бием Русия на волейбол, да се чудим Вие за кого сте викали. Сигурно е трудно за един президент, от когото почти нищо не зависи, да си намира смислена работа. Но да пазиш авторитета си, своя и на институцията, е достатъчно трудно. А се оказа непосилно за това президентство.

Share

Чеширският котарак броди из България

За да преминеш в паралелна реалност не е задължително да четеш Стругацки. Новините са напълно достатъчни. Ето например какво ни очаква в събота, 12 септември 2009 година.

Министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев организира работна среща за бъдещето на донорството и трансплантациите. Срещата е не къде да е, а в Банкя. Нали помните кой е идеолога на кампанията „Стани донор, за да те клонират!”.

Самодейният театрален състав при Дома на енергетика към АЕЦ “Козлодуй” ще представи на сцената на Народния театър “Иван Вазов” най-новата си постановка “Деликатно нещо е душата” от Димитър Динев, с режисьор Бойко Илиев. Проявата е част от празничната програма, с която АЕЦ “Козлодуй”, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД, отбелязва своята 35-годишнина. Очаква се на премиерата да присъстват президентът Георги Първанов и руският премиер Владимир Путин, да се разберат по мъжки ревнува ли Първанов от Борисов и душевността ли е по-важна за Путин или черния колан. По непотвърдена информация пиесата е писана по секретните договори между България и Русия, които драматургът е чел на руски в Москва, защото там не са секретни.

В неделя министърът на образованието г-жа Фандъкова ще рисува графити, аа в понеделник ще пресича улиците с група първокласници, свикани 1 ден по-рано да обикалят квартала около училището заради плавното преливане на предизборната кампания за министър в такава за кмет.

Също в понеделник президент и премиер ще си мерят ПР-а, след като първо първият свика Консултативния съвет за национална сигурност с около година и нещо закъснение, а после вторият му натрие носа с презентация по темата „Магистралите по-дълги от софийското метро”.

Чудя се ако пред очите ни се случи нещо нормално, ще го забележим ли изобщо или ще го обявим за пълна лудост, защото така сме свикнали. Да живеем в Огледалния свят.

Share

За сърцето и S-класата

Из стенограмата от заседанието на правителството на 19 август 2009г.

Бойко Борисов с визионерско разбиране за донорството в стил „Айзък Азимов“: първо даряваш орган, после те клонират!

БОЖИДАР НАНЕВ: ...Справките показват едни много сериозни средни цени за трансплантация в Европа – 45 хиляди евро на бъбрек, 60 хиляди евро за сърце и черен дроб, 200 хиляди евро за стволови клетки от донор.

БОЙКО БОРИСОВ: Нанев, цифрите са сериозни. Но една „С” класа струва 60 хиляди евро. Кое е по-ценно – кола за Министерски съвет или за Парламента, или сърце за някой човек?

БОЖИДАР НАНЕВ: Веднага мога да отговоря.

БОЙКО БОРИСОВ: Струват сериозни цени. Струват. Кое е по-важно? Сърцето, бъбрека, дроба. А и после на тази кола има масла, горива, допълнителни разходи. А тук минус разходи, спира хемодиализата. Започваме да пестим от това, че сме дали здраве на човека. ... В същност огромният проблем в момента на чакащите не е толкова финансовият, а липсата на донори. Вие видяхте едно семейство какво направи с нещастието си – спаси няколко други живота. И ние трябва да помогнем в тази посока, защото към момента 1.2 са донорите. ...Но това трябва да се обяснява на хората и то да се обясни - всъщност когато е в тази мозъчна смърт можеш да направиш част от теб да живее и си оставаш И ако след време се разреши клонирането, могат да го намерят този човек, да ти вземат от бъбрека и да те направят нов.

Share

За Спаска Митрова или кръчмарския патриотизъм в 21 век

България на три морета или Самуил-първият македонски цар. За този трапезно-патриотичен спор се сетих, когато прочетох историята на Спаска Митрова. Млада жена, осъдена от македонски съд на 3 месеца затвор, за това че не е осигурила достъп на бившия си съпруг до детето им (според някои източници-с легло за преспиване?!). Само до тук драмата е очевидна-що за безумие да лишиш дете от майка му и да я пратиш в затвора по подобна направо абсурдна причина-ако жената е нарушила правата на бившия си съпруг има начин да бъде наказана административно и да му бъде осигурен достъп до детето. Но затвор? И детето-в социален дом? Вече звучи прекалено. И за да стане драмата типично балканска, а не прото човешка, се намесва патриотично-политическият елемент. Жената, която е с българско и македонско гражданство, твърди, че е преследвана от съда заради българското си самосъзнание, което бившият й съпруг не одобрявал и искал да възпита детето като истинска македонка. Няма как да знаем дали македонският съд наистина се е повлиял от тези обстоятелства за решението си. Но самият факт, че в 21 век спорът между българската и макеноската национална идентичност все още е актуален, е смущаващ. Навремето имах много колеги македонци в университета, с които правехме страхотни купони и винаги стигахме до спора македонски или български поет е Вапцаров. Никой не можеше да ми отговори на въпроса какво отношение има този спор към поезията му, но и за двете страни беше важно да докажат националната му принадлежност. Няма да влизам в детайлите около генезиса на идеята за македонската нация, език и държава. Каквито и да са причините за него, всичко това вече е история. Такава държава има, в нея живеят хора, които са родени и възпитани като мокедонци. Когато бях в Охрид, видях една църква, в която ренесансът започва няколко века по-рано отколкото в Европа. Не ми и хрумна въпросът македонец или българин е бил гениалният зограф. Но пък екскурзоводката с гордост ни показа Самуиловата крепост, дело на първия македонски цар Самуил. А пък някои от колегите ми –българи- пиейки червено вино край Охридското езеро, с тежки въздишки коментираха: Ех, сега това можеше да е българско! И какво, питах ги, пак щеше да е на същото място, на същото разстояние, да нямаше да се минава граница, но какво толкова-става за секунди. Е да, можеше да е малко по-застроено. Тези дребни подробности нямат отношение към историята, с която започнах. Но показват защо наистина е възможно чисто битовият съдебен казус да е повлиян от националистически страсти. Които да се окажат по-важни от законите и справедливостта. За да е реципрочна глупостта, от българска страна каузата на осъдената жена се защитава не от някоя женска неправителствена организация, например, а от ВМРО-БНД. А става дума не за това кой е македонец и кой-българин-става дума за една жена, за едно семейство, за едно дете. Това е важното. Всичко останало са нещастни опити да се покрият дупките в политическата и икономическата ни назадничавост с вехтите пробити знамена на някогашно историческо величие. Което може и да върви на маса с червено вино и македонски песни, но е нелепо като обществена и държавна позиция. И за двете страни. Все пак, 21 век е.

Share

България може? Ще видим.

Август е. Най-тегавия месец в годината. Обикновено по това време държавата е в сиеста, народът в отпуск, властимащите и те. Сега обаче е различно. Докато аз кротко се разхлаждах с обогатена мента на плажа и варих сладко от къпини в Балкана, държавата се тресе от усилен труд. Като дедите си на Хаинбоаз навремето новите управляващите с неуморим ентусиазъм и непресъхващ оптимизъм строят съвременна България. То не бяха проверки на данъчни и трудови инспектори, то не бяха реформи в митниците, проверки на агенции и проекти, даже дупката в бюджета е на път да се запълни. Бойко Борисов не успя да спре само земетресението на морето, но пък ще покрие щедро всички щети. Като гледа човек каква 99-процентова успеваемост в борбата с проблемите отбелязва новото правителство, може да си помисли няколко неща. Първо, ако е толкова лесно да се разкрият и спрат злоупотребите, какво е правило предишното правителство? Дърпало е конците? Мижало е с двете очи за по-сигурно? А ако приемем, че не всички са маскари и не е толкова просто целият държавен апарат да се разплете като чорап с едно дръпване, Бойко Борисов да не е Дъмбълдор, извинете? Представяте ли си как НАП разкрило нелегална търговия със зеленчуци на най-големите софийски тържища? Те да не са паднали вчера от Луната или никога не са яли розови домати за 5 лева килото, които по пазарите в не толкова цивилизовани краища на страната струват 80 стотинки? Винаги съм подозирала, че живеем в странна дъжава, но все така съм подозрителна когато някой успява да превърне думите в дела в ускорени срокове и за 1 месец да напарви неща, с които далеч по-бели държави са се борили с години. И медийния комфорт е разбираем, и общественото доверие, и надеждаата, че този път може и да сме случили на управлаващи. Но има само един начин да разберем дали сегашната пушилка ще се окаже оня пожар, който ще подпали чергата на много хора-когато нарушилите законите, корумпираните, политиците, свързани с организираната престъпност, злоупотребилите с еврофондовете и всички заслужили бъдат осъдени. Защото досега имаме само един факт-барбекюто и КПП-то на Ахмед Доган са незаконно построени. Така че си запазвам правото на скептицизъм, докато Доган бъде осъден за управление на летяща чиния без книжка.

Share

Феите на баба Фани

Баба Фани ставаше много рано. Сутрин към 5 часа костите почваха да я въртят и не я оставяха да заспи. А и не беше от поспаливите, не я свърташе много в леглото и бързаше да стане, да посвърши това онова още преди да е изгряло слънцето. Не че имаше много за вършене-вечер преди да си легне баба Фани оставяше кухнята в образцов ред, всяка лъжичка стоеше чинно на мястото си в чекмеждето на големия дървен шкаф, всяко бурканче, надписано според съдържанието си, мируваше на полицата и чакаше утре в ранни зори да осоли манджата или да подслади сладкиша. А баба Фани правеше чудни сладкиши. Още недопила сетрушното си кафе и от кухнята вече ухаеше на топъл пандишпан. Миризмата събираше сладокусните гълъби на крушата до прозореца и те с удоволствие предвкусваха пиршество от тортени трохи следобед. Така си живееше баба Фани и само за едно съжаляваше- че няма кого да нагости с вкусотиите си освен гълъбите. Децата и внуците живееха далеч, идваха само на големи празници и винаги бързаха. Но тя продължаваше да спазва своя дългогодишен ритуал и всеки ден печеше ароматни сладкиши и топящи се курабии. Хапваше си ги сама, седнала в тихата кухня, с чаша топъл чай в късния следобед.

И така до деня, когато баба Фани се събуди, както винаги много рано сутринта, от предчувствието за нещо нередно. Влезе в кухнята и веднага разбра какво я е събудило-нищо не беше на мястото си. Големия шкаф зееше отворен, в мивката имаше неизмита чиния, а на пода бяха разпилени трохи. Иначе всичко си беше както обикновено. Баба Фани се огледа подозрително. В стаята нямаше никого. Или поне така си мислеше тя, докато не чу издайническо хлипане от ъгъла. Внимателно надзърна зад големия фикус. Посрещнаха я две големи сини очи, потънали в сълзи. Чак русите къдрици бяха мокри от сълзи, а чипото носле като че беше станало по-малко вирнато и много нещастно. Баба Фани щеше да си помисли, че в кухнята незнайно как е попаднало дете от близката детска гранина, ако детето нямаше крила. А то имаше. Две нежни прозрачни крилца висяха немощно от раменете на русокосото същество, което беше спряло да плаче и гледаше изплашено жената пред себе си.

Ангелче! Помисли си баба Фани, после се сепна, сигурно полудявам, щом виждам ангели в кухнята си в 5 сутринта.

После почти шепнешком попита: Ти какво си?

Аз съм фея...отговори треперещото гласче. Казвам се Дара.

А....откъде дойде?

От дървото.

На крушата ми има феи?, недоумяваше баба Фани.

Училище за феи, иначе живеем наоколо.

А как влезе тук?

Като големите, през прозореца.

Кои големи?

Феите от голямата група, те влизат тук всяка сутрин преди училище да закусват. Непрекъснато разправят за страхотните ти сладкиши и аз реших да опитам....Само че още не мога да летя и .....влизането беше лесно, просто скочих от клона, но не можах да изляза, защото прозорецът е много висок.....

Баба Фани мислеше. Дали е от новото лекарство за кръвно.....Или от филма дето гледа снощи преди да заспи......Усети как някой я дърпа за полата:

Ти сърдиш ли ми се?

Да се сърди....Неее, просто чак сега разбра как една стара жена успява да изяде толкова сладкиши без да й се вдигне кръвната захар, както все се чудеха съседките й.

Искаш ли още кекс?-попита баба Фани и тръгна към кутията за сладкиши.

Свърши-тихо отговори феята и наведе виновно очи. –Ще ми помогнеш ли да изляза, защото закъснявам за училище?

Какво трябва да направя?, попита баба Фани.

Просто ме качи на най-долния клон, аз ще се оправя.

Сигурно ще се справя, едва ли тежиш повече от най-малката ми внучка, каза тя и вдигна детето. Изненада се, че беше леко като перце. Е да, нали е фея! А феите са ефирни.....Въпреки че явно обичат сладките неща!

Баба Фани сложи детето на клона, а то сръчно като катеричка се изкатери нагоре. После се обърна и успокоено, се усмихна: Може ли пак да дойда?

Ела, но се обади да си правим компания, ще ми е приятно да закусваме заедно-усмихна се и баба Фани. А после русите къдрици изчезнаха сред зелената шума заедно с луничките, чипото носле и блесналите сини очи.

Баба Фани се обърна и не губи нито миг в размисли. Изми чинията в мивката, измете трохите, затвори шкафа и сложи кафето си. После забърка канелени курабии по онази нова и сложна рецепта, която си записа от телевизията. Вечерта когато си лягаше, се приспа с няколко страници от книгата за живота на Ван Гог, която стоеше на нощното й шкафче, за да не й се присънят пак небивалици за феи.

На сутринта обаче......

Когато тръгна към кухнята баба Фани спря озадачено всумрачния коридор. От кухнята се чуваха тихи гласчета, сподавен смях и съмнително мляскане. Приближи се до открехнатата врата и замръзна. Цяло ято феи седяха около кухненската маса, гощаваха се с курабии и весело бърбореха, но тихичко, за да не я събудят. А после дойде интересното: когато се нахраниха, феите изведнъж станаха сериозни и се заловиха за работа. Едно дребно момченце с розови бузи и щръкнала коса събра трохите от масата, момиченце с карирана рокличка и лачени обувки изми чинията, две русокоси близначки с общи усилия напълниха кафеварката и я сложиха на печката. Накрая Дара, която баба Фани вече познаваше, лично сложи на масата чиния с курабийки, салфетка и чаша димящо кафе. На масата имаше и няколко клончета цъфнал жългт храст, боднати в чаша за вода. Феите доволно огледаха кухнята и тихо се изнизаха през прозореца, пред който висеше въже. Бърборейки весело, децата се изкачиха по въжето и изчезнаха в клоните на крушата. След тях изчезна и въжето.

Баба Фани влезе вдървено в кухнята и седна пред закуската си. Феи може и да нямаше, но това кафе димеше, а канелените курабийки си бяха съвсем истински. Отпи от кафето и погледна през прозореца. От дървото се чу весел смях и й се стори, че няколко прозрачни крилца пробляснаха в зелените листа.

Баба Фани се усмихна, после изрече високо и ясно: Днес ще правя малинова торта.

Откъм крушата долетяха тихи одобрителни възгласи, после клоните леко се разклатиха и дървото утихна.

Share