Обикновен фашизъм

С огромна изненада в малките часове на нощта установих, че БНТ е решила отново да приспи зрителите със съветски филм. Само че този път по-специален: „Обикновен фашизъм” на Михаил Ром. Загледах се по чисто сантиментални причини: лентата неизбежно ми напомня за ранните ми години в журналистическия факултет, където този филм вероятно все още се прожектира на студентите като образец на авторско кино и филм-разсъждение. Спомням си как първия път като гледах филма ме обзеха противоречиви чувства на възмущение-от една страна заради наистина уникалните кадри от „хастара” на Хитлерова Германия (доколкото помня, филмът е създаден от автентични материали, изрязани от германските цензори официалните кинопрегледи и открити от Червената армия в Берлин). И от друга, с бруталната социалистическа пропаганда, която осмива култа към личността към Хитлер, без и дума да каже за култа към личността на Сталин, например. А той вече е развенчан (1965) и филмът би могъл да си позволи и малко градивна самокритика. Но не-германките са дебели, войниците им тъпи, изкуството пошло....И не е далеч от истината. Както и любимият ми епизод за комплексите на Хитлер, който винаги застава с ръцете отпред, като футболист в стената за пряк свободен удар. Въпросът е в друго, за правото на критикуващият да критикува. Както е казано в един стих, който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък. Навремето питах защо не гледаме филма като образец на пропагандата, а като филм-разсъждение. Не ми обясниха. Години по-късно се запитах защо в малките часове на нощта БНТ пуска на драгия зрител този образец на пропагандата, след като вече сме гледали и други телевизии и там сме видели също прелюбопитни ленти от времето на третия райх, включително цветни. И какво разбира драгия зрител, който да речем, не може да гледа избирателно и да оцени самофакта, че вижда уникални кадри, без да се трогва особено от словата на диктора. Според сайта на БНТ филмът за първи път анализирал и критикувал тоталитаризма като явление. Нищо подобно. Та ако все още се чудите защо съм се впечатлила толкова, може би защото нещата не са еволюирали особено, поне у нас. Може и да наричаме последните 20 години годините на прехода, но преход няма. Днешното ни общество, медии, култура продължават да са изградени на простите принципи на тоталитаризма-те са лошите, ние сме добрите. Проблемът е, че всички сме едни и същи. Но пропагандата не работи така-тя ни дели на добри и лоши, на ние и вие. Вижте само предизборните слогани и ще ме разберете. Вижте кой стои зад тях и говори за промяна, за ценности, за честен бизнес, за отговорна политика. А какво е политическото лицемерие и олигархичната безнаказаност, изведени в култ-обикновен фашизъм.

Share

Бърни, стани премиер на България, не съсипвай Формулата!

Писна ми от популисти! Не стига, че политиците обръщат внимание само на бедните и низшите духом, не стига че най-голямото наказание е да си средностатистически българин без право на социални блага, но задължен с високи осигуровки, не стига, че телевизиите ме заливат с помия от индивиди, учещи се да пеят или да се къпят пред други хора, сега съм на път да загубя и последната си утеха. 8-те топ отбора от Формула 1 са на път да теглят една на Бърни Екълстоун и да си анправят алтернативно състезание. И това е добрата новина след като в последните сезони Бърни направи всичко възможно да дотегне и на отборите, и на зрителите. Какво точно ще стане и още повече-какво точно ще гледаме от догодина още не се знае. Факт е обаче, че популистките дивотии, направени от Бърни във Формулата и още по дивните му намерения много приличат на милосърдните идеи на Мишел Платини за футбола-как да стане така, че повече отбори от повече страни да имат достъп до големите трофеи-например „Спортист“ Своге да се бори мъжки с „Барселона“ за Шампионската лига, и ако може да спечели. Идеята на Платини, разбира се, не е вдъхновена от „Спортист“ Своге, защото е насочена към превземането на нови рекламни пазари, а България едва ли е най-интересният. И в това няма нищо лошо. Но кой реши, че зрителите от въпросните нови територии искат да гледат разни непоръбени отборчета, вместо истински класни тимове, които видиш ли, според футболните гурута били омръзнали на публиката. Подобна теория развиваше и Екълстоун- какво било това, всяка година да печели „Ферари“! Като спря да печели-е, какво е сега това, „Макларън“ та „Макларън“, да го смачкаме! Ма много харчите за нови коли, я лимит на отборите, колкото за нови болтове и смазка, та да може всеки среден арабски шейх с три жени и 2 кадилака да си купи отборче във Формула 1. Ще ми инвестирате в технологии, я марш на пистата и газ, че реклами трябват, рекламииии! В заключение ще кажа, че светът върви към съсипия, ако и Формулата се разпадне. В края на краищата, да вземем да поканим Бърни Екълстоун за служебен премиер и да се приключи.

Share

И все пак....Брюксел не вярва на сълзи

Както стана ясно, грешка има, но тя не е в Брюксел, а в София. От Пътната агенция така бързали да се похвалят, че имат право да подписват договори за строеж на пътища, че забравили да обяснят, че ще ги плащат с бюджетни средства. Чак "Ройтерс" се заблудил и обявил, че милиони потичат към България. Нищо подобно. Проекти може, пари: никак-никак. Просто пореден опит за предизборна хвалба на гърба на Европейската комисия. Да не говорим за Станишев, който, според "Дарик" казал: България има основание да настоява за портфейл „енергетика" и някои други икономически портфейли на комисари. Това звучи меко казано неуважително към явно незначителният ресор защита на потребителите на Меглена Кунева. И още по-меко казано нагло, на фона на руските залитания и амбивалентността на българската енергийна политика. Остава само новият ни еврокомисар по енергетиката да се казва Георги Първанов.

Share

На какво вярва Брюксел?

Преди 1 година, в навечерието на доклада на ЕК за България, президентът Георги Първанов строго рече: Брюксел на сълзи не вярва. Последваха не един, а два доклада, от които дори на журналистите, отразили темата, им стана неудобно. Година по-късно, все още не е ясно на какво вярва Брюксел, след като 2 седмици преди изборите деблокира 1.25 млрд евро за пътища. Тези пари ще бъдат усвоени от същата Пътна агенция, наследила злополучния Пътен фонд на Батко. На която, освен че й смениха името и приеха купища нови правилници, друго не е известно да й се е променило. Същият този метонимичен Брюксел, който се възмущаваше от осакатения закон за конфликта на интереси, който ратуваше европейските пари да стигат до българските граждани, сега дава ей така 1.25 млрд евро на една администрация, която строи пътища колкото и изстрелва совалки. Защо? Защото са социалисти? Не всички. Защото са кариеристи? Твърде възможно. Защото европейската комисия е като едно правителство на правителствата, на което като на всяко правителство, малко му дреме за гражданите, а повече за постовете и ползите? Може и, както обича да казва Плугчиева, да са проверени системите за контрол и съответствие и каквото още там, но заблуждава ли се някой, че тези пари ще се управляват експертно, а не политически? А най-голямата ирония е, че ще се управляват в ситуация на политически вакуум, който ще продължи неизвестно докога- до след изборите, до след вторите избори...Ако досега при действащо правителство европейските средства се разграбваха безогледно, какво очаквате да се случи в безвремието и безвластието около изборите?! И нищо чудно някой ден следващото правителство най-после да реши да построи една магистрала от край до край с европейските пари, а чиновниците да отговорят: Какви пари?

Share

Комбайнеро-вицепремиерска

Вицепремиерът и водач на червената листа за депутати в Русе Меглена Плугчиева подкара комбайна в блок с ечемик край село Екзарх Йосиф“, съобщи сайтът Русе нюз. „Жените от пенсионерския клуб на селото с песни и каруци потеглили към блоковете, където, въпреки силния дъжд, направили първите откоси на ечемик, дето се вика, зажънали. Меглена Плугчиева пристигнала на файтон, вир вода от дъжда, но се метнала на комбайна в ечемичения блок...Да се смееш ли...Да си бе посланик седяла, не би чудо видяла. А сега-ни пари по „Сапард“, ни евродепутат... Само сърп, чук и паламарка. Колегите от Русе нюз са ни спестили само тоалета, с който г-жа Плугчиева е нагазила в ечемика. Благодарение на колегите от в."Труд", обаче, картинката е пълна...и потна.

Share

По-добре изборите да дойдат

Финалът на правосъдната мисия от Брюксел ще бъде увенчан по достойнство. Най-вероятно мегаделото за източване на 8 млн евро по "САПАРД" ще бъде спряно, познайте защо. Един от обвиняемите е кандидат-депутат. И познайте от коя партия-"Лидер". Нищо чудно, че главното действащо лице в пиесата-"гушещият патици" Марио Николов доскоро ехидно се усмихваше на журналистите и се кълнеше, че няма да се кандидатира за депутат, за да спре делото.Е, той не се кандидатира, засега. Повечето партии досега не са обявили целите си листи по райони, представяте ли си още какво ще изплува до изборите. За улеснение и пестене на средства предлагам съдебната власт да излезе в дълъг платен отпуск, много дълъг. Защото ако клиентите й седнат на депутатските банки, ще се имунизират за следващите 4 години. А ако се сбъднат прогнозите за повторни избори, следващата половин година ще я прекараме в кампании. Какво ли си мислят, тръгвайки си от София експертите от Брюксел? Страната на неограничените възможности...за бягство от правосъдието. Делото срещу Марио Николов беше емблематично за българските проблеми в усвояването на европейските средства, подобно на това срещу Веселин Георгиев (Батко), който между другото също е експерт и подходящ за мажоритарен кандидат. Или защо не на избираемо място в сливенските листи. Марио Николов, който черпеше Станишев с гъши дроб, ортак на президентския спонсор Людмил Стойков, описани от ОЛАФ като групата "Стойков-Николов", част от международна престъпна организация за източване на евросредства в размер на 20 милиона евро. В други европейски страни тамошните Марио-Николовци вече ги осъдиха. Според самия Николов, там правосъдието действало с фашистки методи. Виж, демократичното и човеколюбиво българско правосъдие може само да скърца със зъби като гледа как Маргините страдат от полова немощ, а половината му клиенти се сдобиват с имунитет като кандидат-депутати. Всъщност, каквото и да пише в доклада на Брюксел за съдебната ни система, нищо няма да се промени. Бронебойни патрони за българската симбиоза между престъпността, бизнеса и политиката няма открити. По-добре изборите да дойдат.

Share

Другата Илияна Раева

Илияна Раева, областен координатор на “Лидер” в Русе и мажоритарен кандидат. Очевидно тази Илияна Раева не е онази Илияна Раева, за която аз и други я помислихме.

Share