събота, 22 юни 2013 г.

#ДАНСwithme: за смисъла на промяната

В резултат на десетките километри навъртени по софийските улици, разговорите с десетки хора и прочетеното в социалните мрежи ще споделя някои сурови размисли. Не защото си присвоявам правото да говоря от името на протестиращите, а защото от свое име искам да участвам в нещо, което се ражда пред очите ни - обществен разговор.  

За първи път от много години в България вече не е модно да казваш, че не се интересуваш от политика. За първи път виждам хора всякакви, които вървят по улиците, седят на Орлов мост или на кафе и обсъждат как да се развият протестите, как да се промени изборният кодекс, има ли легитимен начин да се излъчи някакъв тип представителство на протеста. 

Това е промяна, хора, може да ви се струва недостатъчна, некардинална, нереволюционна, но е дълбока промяна. Смисълът от всичко това ще бъде ако продължим да сме такива и после, на изборите и в рутината на ежедневието, независимо кой управлява, да ни интересува най-вече как управлява. Политиците да управляват със съзнанието, че ние сме тук и ги гледаме, а ние да не забравяме, че имаме право да изискваме и сили да се противопоставяме. Това е големият смисъл. 

Няма как да имаме демократично и прозрачно управление, ако липсва един от основните участници в публичния разговор - гражданското общество. Нито без основния посредник - медиите. В този смисъл, наблюдаваме раждането на протогражданското общество и първи опит за разчистване на медийния терен. И още нещо, за първи път от много време хората заговориха за ценности и морал в политиката. Досега сякаш тя беше привилигирована и за разлика от всичко друго в нашия си, познатия, човешкия живот, беше привилигирована да не зачита ценностите и да не се мери с морални критерии. Може и да е закъсняло, но това е начало. Има още дълъг път докато гласът на обществото се превърне в коректив на политическата класа, но първата стъпка е направена. И не, не за последните девет дни. Нито през февруари. А бавно и трудно, години наред, просто сега емоцията надви обичайния песимисъм и го забелязахме.

Всичко това изобщо не означава, че сега не трябва да продължим натиска, без разбира се да излизаме от мирния и цивилизован тон, който стана запазена марка на този протест (как да стане това също е обект на разпалени дебати по улиците и в социалните мрежи). Но ми се иска да запазим духа на протестите в себе си, да запомним колко добре сме се чувствали, когато сме съзнавали, че имаме сили за промяна. За да си го спомняме, когато изглежда, че е невъзможно да я постигнем. За да не се поддаваме на нездравословния скепсис, че нищо не се е променило сега ерго никога няма да се промени. 

Промяната е движение, не състояние.


Share

12 коментара:

  1. Анонимен23 юни 2013 г., 9:55

    Аз помня и съм участвала в протестите през 89-92 год. Ходих на протеста в Пловдив и сега. Не сме така многобройни като в София,но ни има. Поздравявам всички, които участват на протеста в София, възхищавам им се и виждам, че тези хора ще ни умият очите. Но мисля, че по наглост тези управляващи нямат равни на себе си. Докато не се премине към гражданско неподчинение те просто няма да си отидат. Може би една блокада на "Тракия"....
    Радост

    ОтговорИзтриване
  2. Нищо няма да излезе от цялата тази скучна и досадна работа. Системата НЕ МОЖЕ да бъде променена. Особено пък с някакви улични разходки...

    ОтговорИзтриване
  3. Съгласен съм, че поставихме началото на ясно изразената ни позиция. А тя е - оттук нататък всичко, което правите, ще се следи от нас. Гражданското общество винаги го е имало. Въпросът е в това колко е мащабно. Винаги е имало хора, които са градивна критика на управляващите, но сега тепърва се уголемява бройката им. Защото е важно да раберем едно - за да има реална промяна в политическата класа, трябва да има промяна в нас. Да, сега излизаме десетки хиляди на улиците, но аз смятам, че ако управляващите през 2030-та година започнат да правят такива зверства, каквито правят в момента, тогава ще излязат стотици хиляди! Ето това е смисълът на гражданското общество - да стане толкова голямо и мащабно и градивно, че да бъде петата власт.

    ОтговорИзтриване
  4. Протестите са иполезни и важни не защото ще свалят правителството, поне не директно, те ще го държат на „къса верижка” докато сгафи по отношение на задкулисието, което го поддържа. Това няма как да не стане ако продължат. Важни са защото изглежда в тях се формира не просто „гражданско общество” („гражаданство” както прочетох нейде скоро) а инициативно малцинство, което да намери отговор на предизвикателството пред което сме изправени. Ето защо текста ми харесва „готин е!”, както бих казал през ‘76г. сега казвам просто „кефи ме!” поправете ме ако греша.

    ОтговорИзтриване
  5. It was very useful for me. Keep sharing such ideas in the future as well. This was actually what I was looking for, and I am glad to came here! Thanks for sharing the such information with us.

    ОтговорИзтриване
  6. What you're saying is completely true. I know that everybody must say the same thing, but I just think that you put it in a way that everyone can understand. I'm sure you'll reach so many people with what you've got to say.

    ОтговорИзтриване
  7. It was very useful for me. Keep sharing such ideas in the future as well. This was actually what I was looking for, and I am glad to came here! Thanks for sharing the such information with us.

    ОтговорИзтриване
  8. I certainly agree to some points that you have discussed on this post. I appreciate that you have shared some reliable tips on this review.

    ОтговорИзтриване
  9. Very informative post for me as I am always looking for new content that can help me and my knowledge grow better.

    ОтговорИзтриване