четвъртък, 5 юли 2012 г.

Журналистите Борко


Когато бях първи курс във Факултета по журналистика много се впечатлих от израза, че журналистиката била куче-пазач (watchdog). С патос и самочувствие, типични за 18-годишните, твърдях, че кучето е символ на покорството, то е „най-добрия прител на човека”, а медиите не може да са най-добрия приятел на когото и да е. Те трябва да хапят, не да се умилкват. Хайде, хайде, кучето може и да хапе, казваха приятелите ми, не особено заинтригувани от темата. Не, казвах, може ако е вълк, не ако е овчарско куче. Абе имаше нещо сбъркано в тая американска метафора, ама не можех да им обясня какво.

18 години по-късно вече знам какво съм имала предвид. Осъзнах го по повод знаменитото премиерско българско овчарско куче Борко. Всъщност, знаех го и преди, но Борко ми помогна да нарека нещата с истинските им имена. Работила съм в частни  и държавни медии, правила съм компромиси, но никога със съвестта си и морала си. Не съм съобщавала поръчкова новина, нито съм правила услуги на бизнесмени или политици. Обаче продължавам да се чувствам един Борко, само защото съм била част от системата.

Защото колеги, може да сме много достойни хора, направо страшни пичове може да сме, обаче е важно кой дава на Борко мръвката. Важно е дали е месар или собственик на медиа. Важно е дали е искал да създаде медиа, защото медиите са важни, или защото носят пари, или защото харчат пари, изкарани другаде, или защото купуват влияние. Не е важно дали в конкретен момент дадена медиа е опозиция на дадените управляващи, важно е каква ще бъде утре, когато властта се смени. Защото това ще са „нашите хора” и ние ще получим това, което сега не ни се дава, та ни се налага да сме опозиция.

Защото единствената причина в България изобщо да има опозиционни медии е, че всяка власт си води своите любимци и на останалите им се налага да са в опозиция, докато си чакат реда. В България медиите не са критични към властта в полза на обществото, а в полза на други кандидати за властта. Но има един проблем. В последните години забелязвам, че смяната на властите не води автоматично до смяна на бизнес любимците. Съответно, собственици на медии. Което до какво води? До унищожителна конкуренция между медиите кой да се сложи на властта повече, защото следващият кастинг за любимци не се вижда на хоризонта.

Тая битка обаче се води на други нива, журналистите не участват в нея. Е, някои участват, но те са друг вид професионалисти. Има и хора, които искрено се бунтуват, искрено искат да променят нещо, да размътят блатото. Но голямата част от гилдията просто ходи на работа. Или просто напуска. Ако може да прави нещо друго, разбира се. За първи път си зададох въпроса срам ли ме е да сервирам кафе или да продавам на пазара ако се наложи преди близо три години. Отговорих си положително, макар да не го направих. Продължавам да смятам, че е по-достойно и по-честно спрямо себе си и спрямо смисъла на професията си да я оставим, вместо да я покварим.    

Не си представям, че мога да работя в медиа, където основната ми задача ще бъде да отразявам Бойко Борисов. Защото това не е лесна задача. Направо творческа си е. Всички прояви на премиера са режисирани така, щото да бъдат обстойно отразени, с цената на максимален стрес и усилия от страна на медиите. Дали ще получат известие посред нощ, че призори Първият ще закрие пожара, или ще висят като прани гащи пред вратата на Съвета в Брюксел (или ще го преследват по коридорите, за удивление и присмех на колегите си), няма особена разлика. И това е хитро, защото, някак си, като има паника, медиите смятат, че е много важно да отразят, вероятно нещо важно ще каже. И тичат, тичат, а после той казва някаква томителна простотия, ама я пускат, премиерът е все пак. Или пък е забавно, а забавлението носи рейтинг. Дори и да му се подиграваш, пак го отразяваш, нали? А народът се смее, смее, но не вижда нищо лошо, в крайна сметка. И проблемът не е в Бойко Борисов, нали разбирате? Той е само симптом.

Така в шеги и закачки стигнахме до тук, когато спокойно можем да кажем, че медиите в България са куче-пазач на властта, нейният Борко. Тия в опозиция вече нямат надежда да станат следващия Борко на следващата власт, защото както изглежда, статуквото е бетонирано. Властта може и да се смени, макар в момента това да ми изглежда невъзможно, но истинските владетели на положението ще останат същите, парите ще останат същите. Само имената ще се сменят, но какво тук значат някакви си имена. А дори и да се сменят бизнес любимците на властта, какво ще спечелят от това медиите? Някои ще фалират, станали ненужни, други от първи опозиционери ще станат рупори на властта. Кой печели от това? Журналистите ли? Обществото ли? Печели властта, защото нейният верен Борко е винаги на стража. 

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но няма хепи енд. Няма магическа рецепта, която да направи медиите едиственото нормално нещо в държавата. И не вярвам, че отчаяната съпротива на броени хора е достатъчна, макар да е жизнено важна. Не съм се отказала, а щом четете това, очевидно вие също не сте, но сме твърде малко и твърде бедни, за да си купим обществено влияние. А тези като нас и тези, които имат нужда от нас стават все по-малко. Иде армия от хора, които искат да ядат, не да са свободни. И нямам право да ги упреквам. Но упреквам себе си и всички нас, че допуснахме това да се случва. Дължахме си повече, нали?

P.S. Поднасям искрени извинения на породата българско овчарско куче за сравнението.

Снимка: Wikimedia Commons (това не е Борко)
Share

17 коментара:

  1. Харесвам те! В допълнение, освен гладни има и уморени, изсмукани, обезверени...

    ОтговорИзтриване
  2. Не, хепи има, слава богу енд няма :)))). Затова са блоговете - за свободно изказване на лично мнение без оглед финансирането. Мислещи хора винаги ще има и пишещи и четящи. Друго обаче повече ме тревожи ... или хайде не ме тревожи, а оставя неприятен вкус. Настоящия текст е харесан и споделен много пъти във ФБ от действащи журналисти. Просто споделен без коментар, което се чете като одобрително кимане с глава "Така е, така е". Ами като е така ... ти какво правиш в собствената си медия? Някак си прилича на лека шизофрения. Нещо подобно на подигравките срещу абитурентите тази година, които се излъчваха в новините между два турски сериала и чалга концерт

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво да правиш в "собствената си" медия, след като имаш една заплата, сериозен заем и половин семейство безработни? Какво да правиш? Гълташ зелени жаби и правиш каквото можеш. Тръгнеш ли си, след теб стотици млади, надъхани девойки чакат с нетърпение да застанат там за половината на твоето заплащане и, уверявам ви, 99 процента от тях нямат никакви скрупули,но пък имат други ценни познания за живота в днешна България.

      Изтриване
  3. Ралица, Ралица... Безпощадно точна си както винаги.Безкомпромисна, крива, дръпната и нелюбезна към властта и властниците. А също и към услужливите клоуни и сервитутки, мимикрирани като "журналисти". Затова си обречена на гордо и самотно блогърство. Но пък имаш най-качествената читателска публика.Иначе в писаното от Фани има нещо вярно. Констатираме, констатираме... Но как да действаме?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Извинете, но не съм съгласен с последния абзац. Границата на безочието и медийния геноцид беше прекрачена и гражданското общество започна да се пробужда от дълбокия си сън. Затова, Ралица, имаме нужда от хора като Вас, които да вложат двойно повече усилия, подкрепяйки протеста срещу събарянето на статуквото! Вярвам, че можем да го направим!

      Изтриване
  4. Извинете, но не съм съгласен с последния абзац. Границата на безочието и медийния геноцид беше прекрачена и гражданското общество започна да се пробужда от дълбокия си сън. Затова, Ралица, имаме нужда от хора като Вас, които да вложат двойно повече усилия, подкрепяйки протеста срещу събарянето на статуквото! Вярвам, че можем да го направим!

    ОтговорИзтриване
  5. И в крайна сметка нищо смислено не каза в тази статия. Стана ясно само че някой от нещо е недоволен, но го е написал така, че да го разберат само 16 човека и още 116 да си помислят, че го разбират, а още 1116 да напишат адекватно безсмислен коментар отдолу, зада си помислят останалите, че нещо са разбрали. В крайна сметка като искаш опозиционна медия пускаш си СКАТ и след точно 30 минути така ще ти писне от анти-власт говорене, че ще изтичаш да си купиш вестник трета възраст...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
  6. Класическа история с марка България. В България като оплюваш независимо кой, властта, колегите или футбола. В епилога винаги се казва, че няма какво да се направи. След като няма какво да се направи, защо въобще се хабите да пишете?!?
    Какъв е смисълът на всичко това, след като не предлагате нищо?

    Другото наблюдение, е че когато има подобно храчене, авторът на плюнките винаги се оправдава и обяснява в поне две изречения, как той не е такъв.

    Класическа плюнка, която ще затворя точно сега!

    ОтговорИзтриване
  7. Аз не вярвам, че "оправИята" е възможна, защото за нея се иска пространна обществена пробуда, а осветляването на този сериозен ключов момент е в интернет - блогове, независими информиращи сайтове и т.н. Болшинството все още "кльопа" само това, което му се подава (продава). Може да му се струва, че има нещо нередно... но в никакъв случай не изисква друго позициониране на нещата! НЕ ИЗИСКВА. НЕ НАСТОЯВА.
    Е, как тогава да станат по-хубави от само себе си?!
    Зависимостта издатели-власт (местна, централна) е наследена привичка от комунистическо време, когато друга просто не е имало - НЯМАЛО го е отношението издатели-аудитория. Издателите не са имали зависимост от "потребяващите труда им". За тях борбата за хляба, пазара минава през скверности и лично изживяване на илюзиите. Издателите са оцеляващи на всяка цена, те не са ЗАЛАГАЩИ правилата на играта. Те са жонгльори в една скверна реалност... а на теория в професията е друго - издателят съществува, защото аудиторията "го купува", а не, защото полит-конюнктурата го купува, без кавички.

    ОтговорИзтриване
  8. П.П. Не се сърдете (някои) на автора на материала, че не е оставила Пеевски и Блъсков без хляб за една нощ. Креатури като тях паразитират и мутират благодарение на конюнктурите, а конюнктурите са такива благодарение на тоталната липса на съпротива и дори интерес от страна на мнозинството плюс ужасно ниския вкус на същото към продукта на техния труд (да напомням ли колко удърно се "консумират" Галерия, в-к КОШ и тв СКОТ). С уговорката, че всеки, който ще прочете, ще си каже: "Аа, не! Аз не съм такъв!" - е добре, и какъв е крайният резултат от това?! Нула.
    Гилдията сама отвътре не може да извърши "реформа" или "революция" - правени са опити от недоволни единици, какво са една шепа "мозъци" на фона на огромното море от няколко милиона мълчащи като дупЕта критици наум?! Международните наблюдатели отчитат всяка година колко ни е скъсан чувалът - пред кого го отчитат, пред наследената аудитория на в-к "Лична драма ли"? Баси надеждата...

    ОтговорИзтриване
  9. Уважаема Ралица, а не може ли по-конкретно. Коя власт, или принципно си против всякаква власт, защото "властта е много лошо нещо". Как ти звучи на тебе например, една власт на Кунева. Или пък власт на Станишев и Доган, възраждайки Белене. Аз лично се потрисам от такива алтернативи на властта на Борисов. Пардон, забравих Слави Бинев - една чудничка алтернатива. А власт на Любо Пъпката и на Донев.

    Чета коментарите преди мен и виждам много объркани хора. Объркани, защото едни други преди време се обърсаха с т.н. "синя идея" като с трипластовата Белана Емека.

    А лично аз, докато чакам да се разтурят СДС и ДСБ и не се появи нов обединен десен проект, ще отида да гласувам за Борисов, защото е най-читав сега.

    ОтговорИзтриване
  10. Едни само критикуват, други само хвалят. Всеки човек трудно възприема критиката, даже и блогерите, които на приказки ратуват за свобода на словото. Я изрази несъгласие с някоя теза на автора и веднага ще бъдеш дамгосан и оплют - първо от собственика на блога и второ от редовните му фенове.
    Толкова ли е трудно журналистиката да бъде ОБЕКТИВНА?! Когато трябва да критикува - да критикува, когато трябва да хвали - да хвали. Критиката на едно управленско решение би била обективна при наличие поне на същата информация, на базата на която е вземато това решение. Липсата на информация се запълва със собствени разсъждения по темата, която журналистите наричат собствена позиция. Само този журналист или медиа, които са обективни ще накарат властта да се съобразява с тях, защото ще бъдат институция. Другото са празни приказки...

    ОтговорИзтриване
  11. Прекрасна статия! Най-сетне нещо свежо в българските медии.

    И не мисля че липсата на хепи енд е наистина мрачен завършек. Защото има нещо много важно в тази статия, нещо от което най-много се страхуват "старите плъхове" в политиката и медиите - от истината. Тя трябва да бъде изречена, такава каквато е. Тя е като светлината от която плъховете бягат да се крият по дупките, от която се страхуват колкото и да са големи и зъбати.

    Старите "гурута" на сините и червени политически медии, някои от които се пребойдисаха други си бранят цвета, не могат да излязат от амплуата си на "боксьори" както се беше изразил на времето един не безизвестен политик. Те все още вървят на битка "размахват юмруци" под зоркото око на политиците макар техните врагове отдавна да са се трансформирали а понякога и изчезнали. Понякога изглеждат като боксьори които размахват юмруци без да имат противник. Като историята за онзи японски войник който продължавал своята "война" в джунглата десетилетия след края на световната войната. като хора които въртят педалите "на празно" - ефекта им е почти нулев.

    България има много проблеми останали от половинчатостта на реформите от така наречения преход. Те започват със слабият премиер, който се е подготвил да векува на тази работа, преминавата през престъпността, корупцията, блокирани полиция, прокуратура и съд и не на последно място с насадената мизерия и култура на мизерия. Сериозни проблеми, които като че ли изглеждат като безизходни. Истината е че решение има - нови хора, с нови идеи, свободни от тежкото наследство на престъпленията към нацията извършени по времетео на така наречения преход. Те са като светлиината от която се страхуват "плъховете" Борисов, Костов, Първанов, Доган, Сидеров.

    Нужни са простички истини които да се дадат на хората: "Царят е гол", "Совите на българската "демокрация" не са това което са", "хора не мълчете". Думички изречени от честен, неопетнен и некомпроментиран с връзки с мафията или политици млад човек. Изчистени от интересите на този или онзи политик или партия и обърнати към хората. Това е което виждам като най-доброто в тази статия и много ми се иска да видя авторката да продължи все така.

    ОтговорИзтриване
  12. Колко ли години още ще е верно това послание???

    ОтговорИзтриване
  13. На Вашето внимание: Езиков (морален?) произвол!

    "Премиер ни е Бай Хуй, а министър на образованието Тъпа Путка"

    https://neverojatno.wordpress.com/2016/10/26/tapaputka/


    Струва си да прочетете и коментарите!




    Поздрави,

    ОтговорИзтриване