сряда, 26 август 2009 г.

За сърцето и S-класата


Из стенограмата от заседанието на правителството на 19 август 2009г.
Бойко Борисов с визионерско разбиране за донорството в стил „Айзък Азимов“: първо даряваш орган, после те клонират!
БОЖИДАР НАНЕВ: ...Справките показват едни много сериозни средни цени за трансплантация в Европа – 45 хиляди евро на бъбрек, 60 хиляди евро за сърце и черен дроб, 200 хиляди евро за стволови клетки от донор.
БОЙКО БОРИСОВ: Нанев, цифрите са сериозни. Но една „С” класа струва 60 хиляди евро. Кое е по-ценно – кола за Министерски съвет или за Парламента, или сърце за някой човек?
БОЖИДАР НАНЕВ: Веднага мога да отговоря.
БОЙКО БОРИСОВ: Струват сериозни цени. Струват. Кое е по-важно? Сърцето, бъбрека, дроба. А и после на тази кола има масла, горива, допълнителни разходи. А тук минус разходи, спира хемодиализата. Започваме да пестим от това, че сме дали здраве на човека. ... В същност огромният проблем в момента на чакащите не е толкова финансовият, а липсата на донори. Вие видяхте едно семейство какво направи с нещастието си – спаси няколко други живота. И ние трябва да помогнем в тази посока, защото към момента 1.2 са донорите. ...Но това трябва да се обяснява на хората и то да се обясни - всъщност когато е в тази мозъчна смърт можеш да направиш част от теб да живее и си оставаш И ако след време се разреши клонирането, могат да го намерят този човек, да ти вземат от бъбрека и да те направят нов.
Share

вторник, 18 август 2009 г.

За Спаска Митрова или кръчмарския патриотизъм в 21 век

България на три морета или Самуил-първият македонски цар. За този трапезно-патриотичен спор се сетих, когато прочетох историята на Спаска Митрова. Млада жена, осъдена от македонски съд на 3 месеца затвор, за това че не е осигурила достъп на бившия си съпруг до детето им (според някои източници-с легло за преспиване?!). Само до тук драмата е очевидна-що за безумие да лишиш дете от майка му и да я пратиш в затвора по подобна направо абсурдна причина-ако жената е нарушила правата на бившия си съпруг има начин да бъде наказана административно и да му бъде осигурен достъп до детето. Но затвор? И детето-в социален дом? Вече звучи прекалено. И за да стане драмата типично балканска, а не прото човешка, се намесва патриотично-политическият елемент. Жената, която е с българско и македонско гражданство, твърди, че е преследвана от съда заради българското си самосъзнание, което бившият й съпруг не одобрявал и искал да възпита детето като истинска македонка. Няма как да знаем дали македонският съд наистина се е повлиял от тези обстоятелства за решението си. Но самият факт, че в 21 век спорът между българската и макеноската национална идентичност все още е актуален, е смущаващ. Навремето имах много колеги македонци в университета, с които правехме страхотни купони и винаги стигахме до спора македонски или български поет е Вапцаров. Никой не можеше да ми отговори на въпроса какво отношение има този спор към поезията му, но и за двете страни беше важно да докажат националната му принадлежност. Няма да влизам в детайлите около генезиса на идеята за македонската нация, език и държава. Каквито и да са причините за него, всичко това вече е история. Такава държава има, в нея живеят хора, които са родени и възпитани като мокедонци. Когато бях в Охрид, видях една църква, в която ренесансът започва няколко века по-рано отколкото в Европа. Не ми и хрумна въпросът македонец или българин е бил гениалният зограф. Но пък екскурзоводката с гордост ни показа Самуиловата крепост, дело на първия македонски цар Самуил. А пък някои от колегите ми –българи- пиейки червено вино край Охридското езеро, с тежки въздишки коментираха: Ех, сега това можеше да е българско! И какво, питах ги, пак щеше да е на същото място, на същото разстояние, да нямаше да се минава граница, но какво толкова-става за секунди. Е да, можеше да е малко по-застроено. Тези дребни подробности нямат отношение към историята, с която започнах. Но показват защо наистина е възможно чисто битовият съдебен казус да е повлиян от националистически страсти. Които да се окажат по-важни от законите и справедливостта. За да е реципрочна глупостта, от българска страна каузата на осъдената жена се защитава не от някоя женска неправителствена организация, например, а от ВМРО-БНД. А става дума не за това кой е македонец и кой-българин-става дума за една жена, за едно семейство, за едно дете. Това е важното. Всичко останало са нещастни опити да се покрият дупките в политическата и икономическата ни назадничавост с вехтите пробити знамена на някогашно историческо величие. Което може и да върви на маса с червено вино и македонски песни, но е нелепо като обществена и държавна позиция. И за двете страни. Все пак, 21 век е.

Share

понеделник, 17 август 2009 г.

България може? Ще видим.

Август е. Най-тегавия месец в годината. Обикновено по това време държавата е в сиеста, народът в отпуск, властимащите и те. Сега обаче е различно. Докато аз кротко се разхлаждах с обогатена мента на плажа и варих сладко от къпини в Балкана, държавата се тресе от усилен труд. Като дедите си на Хаинбоаз навремето новите управляващите с неуморим ентусиазъм и непресъхващ оптимизъм строят съвременна България. То не бяха проверки на данъчни и трудови инспектори, то не бяха реформи в митниците, проверки на агенции и проекти, даже дупката в бюджета е на път да се запълни. Бойко Борисов не успя да спре само земетресението на морето, но пък ще покрие щедро всички щети. Като гледа човек каква 99-процентова успеваемост в борбата с проблемите отбелязва новото правителство, може да си помисли няколко неща. Първо, ако е толкова лесно да се разкрият и спрат злоупотребите, какво е правило предишното правителство? Дърпало е конците? Мижало е с двете очи за по-сигурно? А ако приемем, че не всички са маскари и не е толкова просто целият държавен апарат да се разплете като чорап с едно дръпване, Бойко Борисов да не е Дъмбълдор, извинете? Представяте ли си как НАП разкрило нелегална търговия със зеленчуци на най-големите софийски тържища? Те да не са паднали вчера от Луната или никога не са яли розови домати за 5 лева килото, които по пазарите в не толкова цивилизовани краища на страната струват 80 стотинки? Винаги съм подозирала, че живеем в странна дъжава, но все така съм подозрителна когато някой успява да превърне думите в дела в ускорени срокове и за 1 месец да напарви неща, с които далеч по-бели държави са се борили с години. И медийния комфорт е разбираем, и общественото доверие, и надеждаата, че този път може и да сме случили на управлаващи. Но има само един начин да разберем дали сегашната пушилка ще се окаже оня пожар, който ще подпали чергата на много хора-когато нарушилите законите, корумпираните, политиците, свързани с организираната престъпност, злоупотребилите с еврофондовете и всички заслужили бъдат осъдени. Защото досега имаме само един факт-барбекюто и КПП-то на Ахмед Доган са незаконно построени. Така че си запазвам правото на скептицизъм, докато Доган бъде осъден за управление на летяща чиния без книжка.

Share