вторник, 9 март 2010 г.

Държава на Божията милост

По света има едни предавания, в които хората ядат червеи или скачат от високо, или правят някакъв друг екстремизъм, за да изпитат куража и нервите си. Това нямаше да им се налага, ако живееха в София, особено през зимата. Опитайте това:

Сложете на гърба си 10 килограмова ученическа раница (това е субективното усещане, а не обективното тегло), вземете си лаптопа (защото ви предстои работа, но се лишете от дамска чанта) и заедно с двете си деца се опитайте да стигнете до училището (на не повече от 2 километра от вас).

Първо, ще газите преспи до колене, докато вятърът навява сняг в очите ви и почти не виждате, но ще трябва да влачите и децата, за които поне приключението е забавно. На единствената пътечка през градинката, не почистена, а проправена от човешки стъпки, един след друг са се проснали три едри помияра, които се налага да заобиколите и съответно неколкократно затъвате дълбоко.

Когато най-после стигнете до сравнително главна и сравнително почистена пътна артерия, ще се изправите пред планини от мръсен сняг, които ще трябва да преодолеете, ако искате да се качите в автобуса. Който, разбира се, е много закъснял и следователно, още по-претъпкан от обичайното за 8 сутринта.

Ако все пак успеете да се придвижите до „центъра”, ще се изправите пред екстремното изживявяне да слезете и съответно да излезете от подлез с напълно непочистени, но за сметка на това добре излъскани стълби. И ще видите много себеподобни, увиснали в индийска нишка по парапетите и други, били така неблагоразумни да сложат ботуши с високи токове, които просто се отказват и тръгват да пресичат между колите.

Когато най-после стигнете до училището, сте закъснели с 40 минути в най-добрия случай и сте напълно подгизнали-и детето, което тепърва ще прекара 8 часа в училище и вие, които трябва да се явите в сравнително приличен вид на делова среща или в офиса.

И тъй като според някои София не е България, в случая примерът важи с пълна сила за всеки български град или село, като за екстра може да се добави липсата на ток или вода, или на хляб, или на медицинска помощ.

И това е така, защото България е държава, изцяло оставена на Божията милост. Да не вали сняг, защото парализира движението. Да не вали дъжд, защото стават наводнения. Да няма земетресение, защото сградите са калпаво построени. Да няма болести, защото здравната система се разпада. Никаква друга разумна цивилизационна сила не действа по тези ширини. Правителствата идват и си отиват без реално да управляват и без реално да се противопоставят на стихиите- природни, политически или икономически. Напротив, стихийността става основен управленски похват, докато и последните остатъци от държавност бъдат отнесени от вихъра. И се развихри мародерството и безвластитето, под плющящия продран национален флаг.

А оцелелите могат да се надяват само на Божията милост.


Снимка: euinside

Share

петък, 5 март 2010 г.

На кого пречат ваксините?

Не вярвах, че сред толкова поводи за протести като безработицата, безпаричието, безхаберието и всички дрги болести, от които хронично страда държавата ни, група ентусиастки ще решат да протестират точно срещу ваксините. Още повече- да получат изненадващо голяма медийна трибуна. Версиите са две: или медиите участват активно в хвърлянето на димки и изместването на информационния фокус, или дотолкова отчаяно търсят симптоми на гражданското общество, че ги нимират в подобни маргиналн каузи.

Какво им пречат на майките ваксините? И защо точно сега?

Всъщност, кампанията срещу ваксините се вихри в прословутия форум „БГмама” от миналата годинина, даже има и петиция с искане ваксините да бъдат препоръчителни, а не задължителни. Във форума има десетки дискусии по темата, от които стават ясни няколко мотива за борбата с ваксините. Единият, очевидно, е , че неваксинирани деца не се приемат в детските градини, което според някои майки е дискриминация. Други са очевидно убедени с световната конспирация на фармацевтичните фирми и тайните секти, управляващи света, срещу имунитета на децата им и в полза на трайното намаляване на човешския род. Има и майки-еколожки, които са против ваксините, както са против ядрените централи и глобалното затопляне. Има и такива, които просто не издържат бебето им да плаче, докато го боцкат.

В петицията се настоява ваксините да станат препоръчителни, както в Европейския съюз и родителите да имат право на информран избор. Що се отнася до първото, в ЕС няма единен имунизационен календар или обща практика.Причината е, че между страните има големи различия и национални специфики. Не може да се прави механично сравнение между имунизационната практика у нас и в Белгия, Холандия или Великобритания, например. Освен това, когато в тези страни нещо е препоръчително, успеваемостта е над 90 процента (за което свидетелстват и участнички в дискусиите от чужбина), докато у нас очевидно и задължението не е мотив за действие. Доказателство за това е, че в последните 10-ина години има все повече деца, „изпуснати” от имунизации, заради лошо организираното здравеопазване и по редица социално-демографски причини. Което изобщо не означава, че имунизационния календар не трябва да се подлага на обсъждане и да се осъвременява, напротив. Но не и тотално да се отрича.

Що се отнася до информирания избор, нещата са доста по-сложни. Защото е трудно човек без 6 години медицинско образование и съответната специализация да направи „информиран избор” по медицински въпрос. Знам го от опит, като майка на две деца и със съпруг лекар: отне ни година да направим „информиран избор” дали да бъдат извадени сливиците на сина ни на 6 години или да опитваме с хомеопатия. И близо толкова, за да решим дали да подложим дъщеря си на операция на очите или да лекуваме страбизма с упражнения. Мисля, че и в двата случая сме направили правилен избор, но при други обстоятелства сигурно щях да съм на друго мнение.

Когато синът ми беше в детските ясли, веднъж месечно си осигуряваше растеж на бета-стрептококи в гърлото. Безусловно патогенен микроорганизъм, чието трайно отглеждане в носа и гърлото е опасно и се изтребва само с антибиотици. Какъв, обаче, е смисълът от лечението, когато повечето майки не са и чували за микробиологично изследване? И защо майките да вярват на личните лекари, които предписват атибиотици на децата без такова изследване? Вие на това „информиран избор” ли му викате? Аз му викам невежество и немарливост, от която обаче страдат всички. Защото бактериите са като глупостта-навсякъде са и са прилепчиви.

Съжалявам, но общуването със себеподобни във форумите, четенето на мемоарите на майки– хипарки и облъчването от учили или не чак толкова хомеопати, не е предпоставка за информиран избор. И ако борбата ви с фармацевтичните лобита е аргумент срещу ваксините, защо смятате, че хомеопатите са прави или са по-добри? Защото са по-нови, по-малко познати, по-модерни и съседката ви отляво е много доволна? И как правите разликата между неимунизирано дете, чиято майка е направила „информиран избор” и такова, чиято майка просто не се е сетила (или не е чувала) че трябва да бъде ваксинирано? И защо вие имате право на „информирания избор” да откажете ваксинация, а аз нямам право да съм против неваксинирани деца да се приемат в детските градини?

Аз също смятам, че би било добре децата да се лекуват само с билки, да не се ваксинират и да се забранят антибиотиците. Но ако живеем в свят без епидемии, без геномодифицирани храни и без глобално затопляне. Засега смятам да се придържам към здравословната комбинация от традиционна медицина, „бабини деветини” и майчински инстинкт. Дълбоко съм убедена, че природата отрича всякакви форми на екстремизъм. Фанатичното отричане на ваксините, например, както и фанатичната подкрепа на кърменето, да речем, могат да навредят както на майките, така и на децата им. Доказано е, че младите майки са психически уязвими и вихренето на "разбирачите" в подобни форуми може да е наистина опасно. Затова намирането на баланс е здравословно, включително и защото живеем в общество и трябва да се съобразяваме с останалите, независимо дали сме съгласни с тях.

Share