петък, 27 ноември 2009 г.

Последните минути на Re:tv

Тази вечер приключи проектът Re:tv. За мен лично той приключи толкова внезапно, колкото и започна. Преди две години по същото време, когато напуснах БНТ съвсем ненадейно и по съвест, Асен Григоров ми каза: Не приемай други предложения, изчакай, ще направим нещо страхотно. Аз реших да повярвам, че на този свят има и каузи. Чаках два месеца без да знам изобщо какъв е проектът, как се казва, кой стои зад него. За първи път видях бъдещата Re:tv като почти срутен пети етаж на Парк-хотел „Москва“. Бяхме трима души с една печка. После стените бяха боядисани, започнаха да идват бъдещите колеги, идеите -да се материализират като концепции и часовници. Неусетно дойде 7 май 2008 година, когато съобщих първата си новина по Re:tv: „Руските войски разпръснаха с ракети облаците над Кремъл, за да не развали дъждът иногурацията на Дмитрий Медведев като президент на Русия.“ И така до днес, когато съобщавам последната: Re:tv спира излъчване. Не защото ние не можем или не искаме да продължим да работим, а защото явно обстоятелствата в България са такива. Няма идеали, а интереси, няма каузи, а корупция, няма красота, а Красьовци. Сигурно можехме да направим и повече, сигурно сме бъркали, сигурно не винаги сме били на нивото, което ни се е искало. Но по дяволите, винаги сме били честни, аз винаги съм била честна и когато съм казвала нещо от екрана, съм го правила искрено и убедено. И съм вярвала, че е възможно, макар да сме малки, да сме различни, да сме неконкурентни на звездните рейтинги на „брадърите“ и „денсовете“, вярвах че е възможно да накараме хората да ни чуят. Да помислят, да разберат. И все още вярвам. И вярвам също, че докато има още такива, които продължават да вярват и да опитват, Те няма да имат власт на нас! Тези, които си мислят, че всичко се купува и продава. Няма да се предам без бой, честно! Надявам се и всички колеги, които все още отстояват професионалните и гражданските си принципи. Ако се видим пак, значи сме победили!
Share

сряда, 25 ноември 2009 г.

Спи, моя палава сестричке...

Спи, моя палава сестричке,
спят зайчета, щурци и птички.
След малко тихо през комина
ще дойде Новата година.
И кой каквото си сънува
наяве тя ще му дарува:
на катеричката – бадеми,
на Зайо – моркови големи,
на тебе – кукла за другарче,
на мене шарено букварче.
Спи, някой идва през комина.
Дали е Новата година?

Стихотворението се казва „Срещу Нова Година” и е на Леда Милева. И е един от-най-хубавите ми детски спомени. И до днес стиховете, които съм запомнила за първата си нова година в детската градина, сиреч на 3 години, изникват в главата ми винаги, когато децата ми пишат писма на Дядо Коледа или си разопаковат подаръците. Нищо, че ги получават на Коледа, а не както аз-на Нова година. Времената се менят, празниците също, дори и в празнуването модата е изместила традицията. Но има неща, които не се променят. Като истински хубавите стихове, написани по детски за големи. Разбрах го, когато сутринта дъщеря ми застана мирно в кухнята и каза на един дъх същото това стихотворение. И аз, детето на социализма, се разплаках, че едно дете на несвършващия преход, казва същите думи, със същото вълнение, със същия разтреперан глас, както аз, когато бях на три години. Благодаря на децата си, че носят светлината, която търся.

Снимка: www.chudesa.net

Share

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Внимавай, идва Бойко Борисов!

Внимавай как се държиш, че ще дойде Бойко Борисов!-казва гневна майка на детето си на детската площадка. Изненадана съм, навремето ме плашеха с Торбалан, например. И не съм изненадана, защото тонът е зададен от самия Бойко Борисов. Първо, той е навсякъде, по всякакви теми, вездесъщ и всесилен. Това е отдавна и нарочно граден медиен образ, който се базира на фундаменталната инфантилна нужда от строгия баща-закрилник, ментор и коректив. И очевидно работи, ако съдим по изборните резултати и по изобилния фолклор а ла Чък Норис. Отгоре на всичко, този спонтанно-непринуден тон към „народа“ се мултиплицира сред цялото правителство и ражда една фамилиарност, различна от откритост и прозрачност, неуместна за отношенията между управляващите и управляваните. Защото априори гражданите очакват от министрите си компетентност, деловитост, интелигентност, т.е. едно по-високо ниво от опашката пред зарзаватчийницата. Да познаеш тънката червена линия между уместното и неуместното е истинско предизвикателство. Точно както и да знаеш колко трябва да са високи токчетата на една дама-политик, в зависимост от работния й график. И когато с присъщата си небрежност премиер и вицепремиер наричат кмета на столицата „Данчето“, когаго финансовият министър си позволи да каже (и направи!) всичко, което му мине през ума, без оглед на поста и положението си, когато демонстрацията на „близост“ с електората вече граничи с една нехигиенична интимност....Тогава знакът се обръща и добрата медийна стратегия почва да върти лоши шеги. Това, което е работило преди 2 години, вече не работи. Ако срещу суховатия, леко префърцунен и словоблудстващ Станишев, Борисов само печелеше с простия, на моменти простоват език и хлапашко поведение, сега вече е време да порасне. Защото той задава тона. И ако премиерът си подсвирква „...води ме в някоя квартална кръчма“, ще го последват всички. Ако провокативността е подходяща в предизборна кампания, в продължителен период тя уморява публиката и изхабява актьорите. Вярвам, че за политиците трябва да се съди по делата, а не по приказките. За целта обаче приказките трябва да бъдат по-малко и по -тихи. За да може и правителството да чува не само собствения си глас, а и гласа на гражданите.

Снимка: http://www.slava.bg
Share

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Държавата на "Красьовците"

Лобисти с ланци бродят из България. Звънят по телефоните, пращат СМС-и, въртят постове срещу пари. Един Красьо, горкия, излезе, че всички за него говорят. При това му викат Черничкия, по разказите на член на Висшия съдебен съвет, а Красьо, поне на снимките на яхтата с гаджето си Магда, никак не е черен. Много си е бял даже. Ланци сигурно има, то и разни съдии, генерали, ректори, рефери и те имат и пръстени, и сигурно и ланци, ама какво-не можеш да кажеш, че са лоши заради това. Може би нямат вкус, но за това все още не вкарват в затвора. Иначе, да му мисли Маргарита Попова! Но! Да не се отплесвам. Седмици наред, ние, журналистите, публикуваме едни списъци с едни хора, подадени от прокуратурата-магистрати, говорили с Красьо. Излязоха и неколко политици, за цвят. Питам се обаче, ще разберем ли някога ВСИЧКИ хора, с които този предприемчив българин е говорил. И обратното, кои са ВСИЧКИ „Красьовци”, които т.нар. елит на държавата е използвал, за да не си цапа ръцете. И както се питам, така си отговарям, че никога няма да разберем как така един човечец от Плевен, бил той и гадже на фолкзвезда, се е изхранвал, при това твърде добре, от съобщаването на копрометиращи съобщения. Като например: Вземи ....хиляди и пусни този проект. И последващото: Проектът е уреден. Или: Спри това дело. Или каквото и да е. Като се замисли човек, на тоя пазар има хляб за доста народ. Това си е една добра пазарна ниша за „посредници”, които според филма „Синьо лято”, са лайно. Но според съвременната ни действителност, са очевидно доста търсени и полезни хора. И да ви кажа, не ми е болката, че Красьо или събеседниците му няма да отидат в затвора. Болката ми е, че заради работодателите на „Красьовците”, на всички отговорни позиции в държавата застават безлични, безотговорни, некомпетентни, но политически удобни хора. И това е така вече десетилетия. А може би и преди това, но Красьо е имал кон, не мобилен телефон. Затова кадърните хора бягат от тая държава. Затова честните хора отиват мнооого далеч. Затова хората с поне капка себеуважение винаги ще са шерпи на някой, който може и да е некомпетентен, но пък е толкова удобен, защото е послушен! Така е в държавата на Красьовците. И това не е въпрос на партия, на правителство или обществен строй. А въпрос на мислене. Което, за съжаление, е процес, който еволюцията не е отредило поравно всекиму, колкото и да им се ще на социалистите. А и да дясномислещите го е дал по законите на конкуренцията. Ако някой „Красьо” още не ви е потърсил, вие сте достойни хора. Е, да може би имате проблем да си платите парното. Но все още не сте загубени. След 20 години на „промени”, време е да се преброим. Винаги има избор, дори и когато Красьо звъни два пъти.

Share

сряда, 11 ноември 2009 г.

За няколко часа (милиона) повече

ГЕРБ ще подкрепи искането на ДСБ и „Атака” за отстраняването от длъжност на президента Георги Първанов, съобщи вечерта на 10 ноември от чужбина премиерът Бойко Борисов. Аргументът:„След като нашите партньори в парламента са го направили, след като президентът се изложи по този начин – ако не ги подкрепим, това означава какво? В случая ще ги подкрепим, понеже те искат. Иначе аз не бих предизвикал такава криза, но те са ми по-важни вече от президента Първанов“ (по агенция „Фокус“).
Само часове по-късно, по обяд на 11 ноември, Борисов казва: „Очаквам разум от всички – да върнем назад емоциите, обидите. Във времето на финансова криза събарянето на президентската институция, събаряне на правителството, нови избори, ще ни извадят от правия път.“ (http://www.retv.bg/?video_cat_id=2 )
И само между другото: „Станала е грешка“- така финансовият министър Симеон Дянков обясни орязването на помощите за майките студентки и за отглеждането на близнаци. „Грешката“ беше съобщена, аргументирана и защитена в понеделник от министерството на труда и социалната политика. Обществената реакция обаче беше мигновена и гневна. Очевидно в резултат на това в сряда, три дни по-късно, отново имаме промяна на правителствената позиция, маскирана като грешка.
Share

неделя, 8 ноември 2009 г.

Черната дупка на "Промяната"

Защо 20 години след падането на социализма българите не са щастливи. Добър въпрос, казах на симпатична млада девойка, родом от Порто Алегре и студенстваща в Лондон. Тя беше изчела всичко, написано напоследък за падането на Берлинската стена и смяташе, че това е най-голямата промяна на миналия век. И много искаше да знае как се чувстват хората, които са я преживели. Амии, не много как, отговорих, но тя не ме разбра.

Отне ми няколко часа да се опитам да й разкажа, как за българите подобни промени не са уникално събитие. Как само в рамките на 50-ина години са преживели подобно нещо два пъти. И как това се е отразило на светоусещането и самоусещането им. Като Черна дупка. В която са потънали традиците и ценностите на десетки поколения, живели стотици години. Заместени са били изкуствено и насилствено с лозунги, плакати, култове. И как сякаш тази Черна дупка е погълнала и възможността за истинска промяна след 1989 година. Защото сме заменили едни лозунги с други, едни култове с други, но вътре е останало все така празно. И за много хора единствените хубави спомени са как „навремето” са ходели всяка година на море и са може ли да имат кола и жилище. А сега децата им не могат.

Но сега сте свободни, настояваше девойката, можете да казвате това, което мислите, да бъдете несъгласни, да отстоявате правата си...Дали? Усъмних се аз. А знаем ли какво е да си свободен? Разбираме ли какво искаме, за да го отстояваме? И пред кого, след като демократично избраните ни управляващи са точно толкова отворени към обществото, колкото навремето ЦК на БКП. Дори най-новият ни премиер умишлено имитира последния комунистически лидер-„Тато”, демонстрирайки близост с „народа”. А президентът ни е авджия, по модата от зрелия соц.

Но как така, питаше бразилката, все по-объркана, нали навремето е имало тхора, които са се борили за демокрацията, за правото на избор...И сега има, отговарям, но те са много малко, защото повечето са далеч от България и са използвали правото си на избор, за да започнат живота си другаде.

И докато си говорим, се втурва задъхана колежка, журналистка от Беларус, натоварена с 10 торби, очевидно след усилен шопинг. Показвам на Далва от Бразилия торбите и казвам: Виждаш ли, тя използва всичките си 5 вечери в Лондон, за да пазарува. Защото казва, че в Беларус няма какво да си купи. Казах на Руслана (журналистката с торбите): В Беларус няма и свобода на словото, защо не се възползва да наваксаш това в Лондон? Тя не ме разбра. Ето това правят и хората в България.

Далва кимва замислено. Не знам дали ме е разбрала. Но на мен нейните въпроси със сигурност ми помогнаха да разбера по-добре собствената си история. И всички големи промени в нея, които не са се случили.

Снимка: Красимир Юскеселиев, в."Дневник"

Share