неделя, 31 май 2009 г.

Гайдарска радост

От Виола Кавалжиева, 17 г.,гр.Видин


-Радо, ставай бе, ау, оспали сме се!

-Ммммм.....?

-Ставай, глей кое време е! Преди половин час требваше да съм при фризьорката! Айде, имаш да си репетираш речта!

Рошава женска глава се измъкна изпод юргана и задърпа спящия мъж в пижама на тъмно сиво и тъмно синьо райе, производство на завод Вида, колекция 1983-та. Мъжът тежко се надигна и се затътри към банята с един чехъл, другият се беше заврял някъде под леглото.

След минута се подаде от там с мокро лице и оцъклен поглед:

-Ордена!

-Ордена я! –тросна се жена му, докато се опитваше да се напъха в нещо средно между сутиен и полицейска жилетка. Аз слизам доле при Мимето да ми направи косата, ти да си кажеш пак речта. Внимавай на онова место с евроинтеграцията, че тай дума се я бъркаш, и гледай да не екаш много!

Последните думи на жената се загубиха в хлопването на входната врата.

Професорът застана срещу огледалото в банята, изопнат в бял жарсен покрив и все още с долнището на пижамата. Опита се да се съсредоточи. Така.

.....Уважаеми г-н премиер, г-н президент....Не, май беше обратното. Първо президента. Господа министри, народни представители, колеги и гости....Не, без колеги. Там доктори едва ли щеше да има, а и те какви колеги са, министрите са колегите, да , по-добре без колеги. Благодаря ви за високата чест.....(Ама съм си я заслужил,а! Кой направи така, че болниците да печелят? Аз! Много е просто-правиш така, че който припари, повече не се връща, а който влезе, умира. Така хем болните стават все по-малко, поне официално, хем болниците са на печалба, хем намаляват пенсионерите и държавата пести от пенсии. Гениално!) Та..докъде бех стигнал? Да. За тези две години постигнахме големи успехи в модернизирането на българското здравеопазване- въведохме например електронното здравеопазване в Сливница, подпалихме и ремонтирахме клиниките на всичките ми добри приятели( а премиите от застраховките са на Каймановите острови, хи-хи!), намалихме дълговете на болниците като изпратихме тежко болните да си умират по къщите, за да не задръстват статистиката и да не ни тежат на бюджета....Това с умирането май не е много добро...все пак...в такъв ден.....Та.  Намалихме дълговете на болниците като осигурихме на тежко болните възможност за достоен край на житейския им път в обкръжението на най-близките им хора в топла семейна среда..Ето, така е по-добре. И всичко това, уважаеми другарки и другари....Не, това беше за пленума, уважаеми дами и господа, безплатно! Коя друга държава в света може да се похвали с напълно безплатно здравеопазване?! Америка ли, където първо те питат имаш ли здравна застраховка, а после те лекуват? Социалистическата партия не допуска подобно меркантилно отношение към здравето. Нашата политика е в името на човека. На пациента. Той ако си е платил здравните вноски, ако плати законните такси на болницата, ако почерпи персонала-това е, друго не плаща. А в болниците вече всичко има-врати с фотоклетки, ПВЦ дограма, чашафи...Да, носите ли си чаршафите от вас като отивате в болницата! Не! Е, ако ви е гнус е друга работа.....Ама, казват, имало корупция в здравеопазването. Това, дами и господа не е корупция, а здраво социалистическо мислене. Как, ще попитате? Ами аз като казвам че лекарите требва да взимат по 1500 евро заплата, откъде да им ги дам? Бюджета не стига! Затова ще си ги събират от пациентите. Така хем докторите са доволни, хем Орешарски не ме гледа на кръв и черен дроб. А най-важното е, че и пациентите са доволни. Защото за последните две години те разбраха една голема истина: ако не си много болен, по-добре се оправяй сам, а ако си много болен, така и така ще умреш, по-добре не създавай дългове на болниците! Това е голем успех на нашето общество и е важна предпоставка за важната стъпка, която ни предстои, а именно приватизацията на болниците. Щото като станат спа хотели на тех болни не им требват, требват им богати, от всеки пациент-клиент, така да се каже... С две думи, госпожи и господа, ние за две години постигнахме това, което не успяхме за 45 години социализъм-българските болни-най-здравите болни в света! Ама така си е, то човек не требва много –много да си обръща внимание, щото иначе кой знае какво ще му намерят докторите. Та това е всичко май. Аз както знаете, сега сметам да се оттегля от министерството. Но то, както става ясно и от високата награда, не е защото премиерът не е доволен от мене, напротив! Просто аз си свърших работата, на българското здравеопазване му трябваше хирург със здрава ръка, сега след мене има нужда само от патолог! Благодаря за вниманието.

Министърът се усмихваше доволно на отражението и се почеса по корема. Беше готов да получи високата чест и да остане в историята.

 

 Декември 2007г.

 

p.s. Поводът да извадя тази история от архива е издигането на Радослав Гайдарски за мажоритарен кандидат за депутат от БСП във Видин. 

Share

събота, 30 май 2009 г.

Сълзите на нашите деца

 

Телевизионно малоумие е да пуснеш репортаж, как едни хора влачат едни деца, които пищят, около тях се бият и се боричкат по земята възрастни с разкървавени носове и цялата история освен да те разстрои до дъното на душата ти, друго няма какво да стане. Може и да има казус, но по дяволите манипулацията!  Един факт ако някой се беше сетил да спомене, ако си беше направил труда да разкаже историята на тази битова трагедия не чрез съседките, а чрез документи...може би нямаше да бъде толкова брутално. Сега „обществото” ще организира протест след протест в защита на един баща който си иска децата. Защото майката била.....и тук се излива неудържим поток от свидетелски показания на бащата, баща му и цялата му рода. Но не и на майката, разбира се. Не на държавните институции, не на съда, който всъщност е причината за драматичната сцена. Да ме прощавате, но пищящи деца може да се видят и в магазина за играчки. Важен е контекстът, важни са фактите, колеги. Искам да знам колко от ербаб репротерките са били в съда и са доказвали, че могат да отгледат сами децата си. Искам да знам колко от тях са били проверявани от агенцията за социално подпомагане дали са „годни да бъдат майки”-не се шегувам, процедурата при развод наистина се казва така. Колко семейни раздели са виждали и знаят ли всички онези отвратителни подробности, които могат да са част от края на едно семейство? Заклевам се, че отговорът е не. И така да е. Професионална отговорност на всички нас е вместо да разплакваме аудиторията с потресаващи сцени, да проверим за какво всъщност става дума. И ако това е личната драма на едно семейство, да не я показваме по телевизията. Защото,повярвайте ми, много деца плачат всеки ден. Но това не става пред камерите. Много майки и бащи се борят и защитават правата си на родители всеки ден, но не зрелищно и рейтингово. И ако има страдащи деца, то не е защото телевизията не го е показала. То е защото някой-родители, учители, медии, общество-злоупотребява с тях. Аз като майка няма да допусна това. Сълзите на нашите деца не са повод за есемеси, нито за предизборна кампания, нито за вдигане на рейтинга. Те са нашият срам. Избършете ги, колеги, не ги снимайте! 

Share

четвъртък, 28 май 2009 г.

Челен сблъсък с държавата? Скачай в движение!

Кое е общото между рейса в Ямбол и ЦИК? Нямат спирачки! И двете явления са продукт на тотално сбърканото държавно дезуправление. Защо в държава, в която изборният регулатор, а именно ЦИК, си позволява да си прави оглушки и да вазира от решение, защо, по дяволите, един честен частник да не си купи евтино 30 годишен „Чавдар” и да не наеме пенсионер да го кара? Защото, както писа ВАС в решението си относно самостоятелната регистрация на СДС, направена от Пламен Юруков и одобрена от ЦИК(ЕП), „ЦИКЕП не е обикновен регистратор, а е длъжна да прецени всички обстоятелства по отношение на действителните отношения в политическа партия "СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ". И още : „Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България не е "прост орган за регистрация", а орган с определени властнически правомощия, в състав на който законодателят не случайно е регламентирал членовете да са с висше образование и в мнозинството си юристи.” Стига бе! Айде сега да се намери един юрист, който да обясни как така гореописаният орган може ако не реши нито за, нито против, да не реши нищо. И отгоре на всичко това нищо се подразбира като против! И още по-отгоре-за това против няма официални мотиви, освен един „липсата на мнозинство от две трети”. Пилат Понтийски да ходи на обучение в ЦИК да си вдигне административния капацитет! А собственика на рейса-убиец да бъде назначен в ЦИК доживотно. И без това сега Александър Александров отива в Комисията за защита на конкуренцията (ако и там така се осигурява конкуренцията като на изборите, бизнесът да му мисли!), има вакантно място. Така е, другари, в държавата на неограничените възможности за манипулация. И ако си мислите лоши работи за управляващите, сбъркали сте, не четете правилните вестници! Всеки катастрофирал автобус е вражеска дезинформационна мина в устоите на тройнокоалиционното дезуправление! Важното е, че както каза държавната глава, институциите са действали безукорно. В извозването на труповете. А полицаят–герой ще получи орден-президентът само това дава. А за автобуса...спирачките са повредени. Да скочим в движение!

Share

сряда, 27 май 2009 г.

Един неразделен клас

Този рефрен все по-често звучи в главата ми, провокиран от клаксоните и обратното броене на побеснелите абитуриенти. И не само. С наближаването на изборите соцспомените се роят изненадващо бързо. За първи път от доста време си спомних лимоновите резенки. Като четох водачите на листи на БСП. И идеите за мажоритарни кандидати. Какво ми казва тази партия? На изборите излизаме с „А” отбора. А именно, успешните лица на едно успешно управление: Емилия Масларова-любимката на пенсионерите, която ги прати на море и на хотелиерите-че се погрижи за хотелите им; Асен Гагаузов-човекът-емблема на спрените еврофондове, прочул се с фразата, че като си запретне ръкавите, лично ще оправи „Пътния фонд (и заместникът му Димчо Михалевски, който подаде оставка като директор на програма ФАР в министерството, но отказа да поеме отговорността за спрените пари); Евгений Желев-здравен министър по неволя и извечен кмет на Стара Загора, където може и да се опитваха да го взривят, но сега ще си го изберат; Меглена Плугчиева, която беше твърде ценна, за да стане евродепутат, но чак толкова, за да води листата в Русе, Михаил Миков, който и до днес се представя като вътрешен министър, с извинение; а какво да кажем за водача в Плевен-Румен Петков-бивш вътрешен министър, без извинение; а Добрич има честта да се води от светилото на политикономията- човекът открил ролята на северното сияние в ценообразуването на тока, Петър Димитров. И разбира се, вечният Майор Деянов, острието на БСП в сърцата на социалистките от всяка възраст, министърът на културата Стефан Данаилов. А мажоритарните-те вече са черешката в кутията с лимонови резенки. Първият български космонавт Георги Иванов. За червения електорат той е човекът, полетял около Земята на кораба „Союз”33 под командването на Николай Рукавищников на 10 април 1979 година. Сега обаче бившият покорител на звездите има ново хоби-строи голф игрища! Колко актуално! Пръв правителствен приоритет! Ако не вярвате, вижте стратегията „Гагаузов”.  Друг мажоритарен кандидат-Евгения Живкова. Кой ако не Татовата внучка ще събуди топли електорални чувства-всички помним кърпените чорапи на дядо й...От тях до висшата мода пътят минава само през съдийските тоги, които Живкова шие. Бившият здравен министър Радослав Гайдарски пък щял да се бори с лицето си (както се казва в „Ледена епоха”, това отпред или отзад му е) във Видин, където един тираджия му взе частната болница. Един почти цял напразен мандат...Та ако се върнем към началото, какво ми казва тази партия? Това е бъдещето. Няма измъкване. Един неразделен клас-под червеното знаме, в кутията с лимонови резенки

Share

четвъртък, 21 май 2009 г.

Призраци в блоГа

В евентуална бъдеща коалиция между ДСБ и ГЕРБ истинският ръководител няма да бъде Бойко Борисов – Иван Костов ще бъде. Това не е част от кампанията boikostov, а цитат от изказване на Сергей станишев пред симпатизанти. Същият Сергей Станишев, който в отговор на въпрос на re:tv знае ли и какво мисли за факта, че името на неговия съветник Азер Меликов стои на регистрацията на въпросния сайт, обясни, че всъщност тази кампания била от полза за обществото. Защото му казвала какво наистина става. Е, има ли тогава значение кой стои зад кампанията, кой е поръчал регистрацията и кой е дал парите, след като самият премиер и лидер на БСП застава в прав текст зад посланията й? Все пак, партия „Нова Зора”, която официално припозна чутовната химера на черния PR, е коалиционен партньор на БСП. Не, отговорът не е няма значение. Има. Защото човекът, за когото става дума, а именно мистериозният Меликов, е не просто съветник на премиера по информационните въпроси, т.е. вероятно държавен служител на заплата, а и председател на борда на директорите на фирма „Информационно обслужване”. Която неизменно обслужва изборите като пише списъци и брои бюлетини. И дори да приемем, че е направил услуга на приятели като човек вещ във виртуалното пространство да регистрира сайта  boikostov.org. Ами ако му се прииска да направи приятелска услуга и докато брои бюлетините? Ами ако премиерът и лидер на БСП, както прегърна слоганите, пропагандирани от сайта, приеме и приятелската подкрепа в труден момент за няколко мандата повече? Това може и да са празни фантазии, но щом има въпроси, трябва да има отговори. Докато има съмнение, всичко е възможно. Докато не излязат скелетите от гардероба, кампанията ще е черна, а изборите-на тъмно. И най-важният въпрос на тези избори ще бъде за кого наистина гласуваме? 

Share

вторник, 19 май 2009 г.

Приказка за виното

Беше топла и мека класическа селска есен. Като едно време, когато още имаше истинско циганско лято. Лозето тънеше в жълта шума и сладко киселата миризма на узряло грозде. Лозите се извиваха под тежесттта на напращелите гроздове и кротко чакаха облекчението на гроздобера. Осите летяха тържествуващо, опиянени от сладкия гроздов сок и от предчувствието за наближаващата смърт на лятото. Единствено хищните пипала на кукувичата прежда нехаеха за края и се разстилаха буйно и безотговорно в полите на лозите. 

Лозето се гушеше в малка падина между червените скали. Странните им сюрреалистични форми, които иначе смущаваха погледа със своята категорична несъвместимост с аграрния пейзаж, сега бяха омекотени от пасторалната прелест на есента. Сякаш сладкия дъх на гроздов сок беше проникнал и в безмилостно сухия пясъчник и го караше да си спомня далечната си младост на морското дъно. Много преди търпеливото длето на вятъра да извае от крехката му плът причудливите форми.

И да напласти наоколо тънката и неблагодатна червена почва, в която сега зрееше гроздето.

Дали заради морското подсъзнание на червената пръст, но в това грозде се улавяше странен, нетипичен дъх. А още по-силен беше той във виното, което гроздето даваше. Смесен с уханието на дъбовите бъчви, вкусът придобиваше магическа сила. Той караше всеки, отпил от виното, да си спомня за отдавна отминали времена, за които дори не е слушал от бабите и дядовците си. Но споменът за тях сякаш оживяваше в душата му и го изпълваше с тихата радост на съществуването преди човека. Една глътка беше достатъчна, за да стане човек частица от голямата вселенска душа, да се изпълни с хармония и смирение.

Затова виното от това лозе зе пазеше за специални случаи.

Една бъчва от него беше запечатана, когато се роди първата внучка в семейството-за сватбата й. Внучката си растеше, а виното кротко чакаше своя звезден миг.

Минаха двайсет години. Един ден внучката пристигна от големия град и с неподражаемата дързост на младите съобщи, че ще се жени. Но сватба нямало да има. Само подписване в гражданското, без роднини, без гости. И без заветното празненство с голямата рода, на което трябваше да се лее специалното вино. Семейството преглътна новината, както беше правило от поколения-без да коментира и да спори. Скри огорчението си някъде измежду обичайните грижи за лозето и туршиите и сякаш бързо забрави за случая.

Но огорчението не можеше да се лута в нищото, отхвърлено и пренебрегнато. Скри се в прохладната тъмнина на мазето. И там откри старата дъбова бъчва, която кротко дремеше в ъгъла. Огорчението започна бавно да се просмуква в дъбовата плът на бъчвата. А после и във виното. Което сега, по негласно семейно решение, чакаше раждането на първото правнуче.

То се роди, но празникът не се състоя, защото баща му си отиде. Запиля се някъде с поредната си единствена любов. Семейството се втурна да спасява внучката и детето й и преглътна поредното огорчение пак така безмълвно.

Бъчвата така си й остана неотворена в мазето. И лека полека я забравиха. Да, забравиха специалното вино, с което трябваше да отпразнуват най-щастливите мигове в живота на семейството.

Един ден умря човека в най-крайната къща. Смъртта му потресе хората защото той беше най-младият в селото-само на 65 години. Живееше сам, нямаше деца, които да го погребат и да го поменат с добро. Затова последните петнайсет души, останали в селото, събраха от скътаните си пари за погребението. А после се събраха на една маса, да хапнат и да пийнат за бог да прости. И тогава някой си спомни за специалното вино.

Отвориха бъчвата внимателно, да не разтревожат духа на виното. Разляха го по чашите пак така полека, за да запазят неповторимия аромат и дъха на сладко минало. Мълчаливо вдигнаха чаши и отпиха почтително. Задържаха за миг глътката в устата си, за да се насладят изцяло на вкуса. Изведнъж ги завладя онова вълшебно усещане за безкрайност, за вечност, припомниха си отдавна забравените времена на море и безмълвност, обзе ги тихата радост на съществуването преди човека.

И в този миг се случи нещо неочаквано. Една тънка жилка скръб се промъкна в блаженството. Тъгата, преглъщана безмълвно от поколения, нахлу в душите на хората и забушува освободена. Сякаш всички скърби и разочарования, всички пропуснати мигове и пропилени мечти се завърнаха тържествуващо в душите, които толкова години отказваха да ги пуснат наяве. И всеки проля по една сълза за онова, което беше изгубил или не беше имал. Мълчаливо. После избърсаха очи, прокашляха се и заговориха за друго.

А на ум си рекоха, виното нещо се е похабило, нагарча, за догодина трябва да набавим нова бъчва.

 

Share

събота, 16 май 2009 г.

И неговата майка също


Ако имаше как Чапаев да стане водач на листа в България, щеше да стане. Или поне мажоритарен кандидат. Щирлиц със сигурност  щеше да води листата в 24-и МИР в София. Киркор и Гарабед щяха да се опълчат мажоритарно на братя Галеви. И може би щяха да спечелят. Очевидно това е логиката да номинираш героите от съвременния фолклор за депутати, при това водачи на листи. Ако някой още не се е сетил, думата ми е за Делян Пеевски. Толкова градски легенди едва ли са се носили за друг млад човек в най-най-новата ни история. И за неговата майка също. То не бяха корупционни скандали, шантаж с манекенки, покупки на медии, които организираха лайномети срещу "Овъргаз" и Бойко Борисов, безочливо скандалната сделка със сградата на НАП. И в нито един от тези случаи Делян Пеевски или заветната му майка не изплуваха на повърхността, както обикновено става с определени субстанции. Други хора се обяснаваха, оправдаваха, замазваха. И така тихомълком, докато не се разбра, че Пеевски ще излезе от анонимност като оглави листата на ДПС в Пазарджик. Какво ни казва този жест от страна на ДПС- нищо повече от популярен жест с три пръста. Вие си говорете, ние си знаем. Нагло е меко казано. Почти ми се изчепа речника откъм определения. Едно е ясно. Синдромът Пеевски е на власт твърде дълго. Трябва да се сложи край. 
Share

вторник, 12 май 2009 г.

Гасят свещите? Палете фенерите!

Не знам дали е параноя, ама да ти спре тока, докато съобщаваш че Пламен Юруков е пратил Пламен Радонов по нощите в ЦИК е странно съвпадение. Отгоре на всичко, нищо че срокът е изтекъл, членове на комисията от ДПС се събирали в спешен порядък. А ЧЕЗ не били регистрирали авария. Може и да полудявам. А може и това да е целта. Щом има хора, за които ВАС не значи нищо. За които правилата и сроковете не важат. И такива, които отсреща ги чакат като зелника лудия. Не беше ли написал Алеко константинов „Угасете свещите!”? А помните ли за коя година става дума? Пълен мрак е в тая държава. Истинско средновековие. Само пропагандната машина е изпреварила Гутенберг, иначе сме на свещи. И аха духне, свещите се гасят и става тъмно. Няма новини, няма проблем. И защо, след като някой може да събере ЦИК по нощите, да не може да дръпне един шалтер или да среже един кабел? Всичко може, важното е да е на тъмно. Хора, палете фенерите, време е да ги светнем!

Share

Да гласуваш на инат

Каква е разликата между това да си жител на Каспичан и да си жител на „Подуяне“? Разликата е, че ако си жител на Каспичан и искаш да гласуваш в София, можеш, посредством временна адресна регистрация, сиреч едно жълто листче, и удостоверение за гласуване. Ако , обаче, си жител на столичния район „Подуяне“ и по причини от битов и организационен характер би желал да гласуваш в столичния район „Лозенец“, това, уви, е невъзможно. Не е невъзможно да си смениш адреса, напротив, струва само 2.50 и е сравнително лесно. Но не могат да ти издадат удостоверение за гласуване на друго място защото София била един град. Нищо, че включва няколко МИР-а. Съвсем не смятам да оставя тая работа така, но докато избродя дългия институционален път и се информирам за избирателните си права, питам: защо е по-лесно да гласуваш, ако идваш от Турция, отколкото ако живееш в България? Защо 1 рейс екскурзианти може да гласува с по 1 удостоверение на 5 места, а един нормален човек да не може да си извади бележка, така че да гласува до работното си място, ако му се случи да е на работа? Защо може да има хора с по няколко самоличности или въобще без такива, за които Интерпол информира българските власти, че живеят у нас, а един редови гражданин, с напълно редовни документи, с едно и също ЕГН в архивите на всички държавни институции, да не може да упражни правото си на глас с документа си за самоличност? И е ли целта на на тази хипербюрократичност до урните да стигнат колкото се може по-малко нормални, млади, работещи, граждански осъзнати българи? И ако е така, я дайте въобще да не си играем на избори! Какъв е смисълът: търсим лумпени да избират лумпени?! Навремето така се отказах от полагамите ми се детски надбавки. Този път, обаче, няма да стане! Разгневихте ме, господа бюрократи, депутати, съдии и вся остальная...Наистина ме разгневихте!

Share

понеделник, 11 май 2009 г.

Дело 1661/97

Съдиите от СГС живеят в страх. Направо не спят от ужас. Утре Компютърът може за миг да провали кариерата им. Като им даде дело 1661/97.  Призракът на Мартин Димитров броди из празните съдебни зали и търси духът на Председателя.  А той в това време не ще и да знае за него, обкръжен от самодиви с неизвестен цвят на премяната. Дело 1661/97 се оказа най-големият кошмар на всеки съдия. Един си направи отвод, защото други го подозирали в не-безпристрастност. Следващият сам се усъмни в своята безпристрастност. Защото бил гледал и други дела, по които страна бил СДС. Третият ще се „самоотведе” защото е чувал за СДС. Или защото живее на улица „Раковски”, па макар и номер 2. Уви, човешко е да се страхуваш за кариерата си-и съдиите деца хранят. Така се прави независима съдебна власт. Независима от всичко, че даже и от правото. Според което, доколкото знам, всеки има право на справедлив процес. Да, Темида е с превързани очи, но явно всичко зависи от цвета на превръзката.

 

Share

четвъртък, 7 май 2009 г.

Защо жените плачат, докато мъжете препикават тоалетната чиния?

Или нещо подобно беше заглавието на една известна книга от соцтипа „Мъжът и жената интимно”, но американска. Точно така ми звучат изследванията, кръглите маси и прочее вопли, че  жените в България страдали повече от икономическата криза. Защото получавали по-малко от мъжете и били дискриминирани на работното си място. Дали заради феминизацията на журналистиката и други професи, с които пряко общувам, но аз такива жени не познавам. В смисъл, ощетени, защото са жени. Така че мога да съдя за видовете жени само от медиите и то като потребител, т.е. четящ вестници и гледащ телевизия (малко). Та според този ми бръснещ поглед, жените у нас следва да бъдат:

-фолк и др. звезди, които не дават признаци кризата да ги лови. На издръжка от богати любовници, в много случаи едни и същи за голям брой девойки. Източник: „Вип Брадър”, „Шоуто на Азис” и „веселата част” на вестниците.

-производни на горните манекенки и всякакви подрастващи, с единствена мечта да са много руси и да си намерят траен спонсор. За тях „криза” е да пропуснат един час при манкюристката. Източник: салоните за красота.  

-учителки, лекарки, шивачки и други традиционно женски професии, които така и не са излизали от кризата поради простата причина, че им плаща държавата (общината) на принципа „за всеки по малко”. С изключение на шивачките, които са на същия хал, но със собственик чужденец, който от 90-та година насам им дава колкото да не умрат от глад и това е напълно легално, защото той е „инвеститор”. Източник: лични впечатления.

-труженичките в производства тип „Кремиковци”, които още преди 20 години е трябвало да разберат накъде духа вятърът и да станат детегледачки. Може и в чужбина, но и в България е доста доходно. Източник: плащах доскоро.

Един любопитен детайл-независимо от окаяното си положение, жените са много по-слабо политически активни от мъжете, показва социологията. В смисъл, че докато той бистри политиката на чашка с приятели, тя окайва битието си, просълзена от съдбата на „Просто Мария”. Значи, жените в България, независимо от национализацията, индустриалиализацията, еманципацията и демокрацията, всъщност не са излизали от кухнята.

Ще завърша с това, с което започнах. Аз такива жени не познавам. Но щом ги лови социологията, значи има такива. И не съм сигурна, че всичко горенаписано не се отнася и за мъжете. И защо, по дяволите, им е виновна горката криза, дето я има от има няма 1 година и всички са скочили срещу нея?! Та те така са свикнали! Открай време. Ако има лесно, има. Ако няма-квото има. Важното е да няма за всички. Е затова ли сте социалисти?!  

Share

събота, 2 май 2009 г.

Политическият свински грип

Министрът на здравеопазването още не знае, но свинският грип вече е факт в България. Даже е официално регистриран. В четвъртък в 17 часа. 18 хиляди души са се подписали под диагнозата. Може и вече да са мъртви. И ако свинският грип беше избрал друго време да се появи, щеше повече хора да се чудят защо на хора като Пламен Юруков и адаша му Радонов им се налага да ходят с маски. Сега е просто. Слагаш маската на син патриот, изкихваш една подписка, плюеш набързо регистрация и духаш в лицето на тези, които сам си признал, че вече не ти вярват. Имало е защо. Отгоре на всичко, тъй като свинската зараза вече е плъзнала, си напълно способен да забъркаш истинска помия от съдебни казуси с нови и стари устави. След като съдът вече милостиво се е произнесъл, че няма да се произнесе. Не сега. За да има време за по-активно пръскане на заразени слюнки и секрети, за да има време повече хора да се заразят не от свинския вирус на политическата нечистоплътност, а от другия, по-страшния. Вирусът на съмнението. Срещу него не помогат маски и миене на ръцете. Дори и ограничаването на контактите. И носителите на заразата знаят това. Добрите им приятели и вдъхновители също. Това, което не знаят обаче, е благодарение именно на тях, на дългогодишното им интригантстване, имаме имунитет. Имунитетът на здравата мисъл и ясната воля. Стига вече. Свалете маските. Свинският грип е манипулация. Политическата свинщина е недопустима. От нас зависи. 

Share